Решение № 260292 от 11.06.2021, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 784/2020
- Вид
- Решение № 260292
- Подписан
- 11.06.2021
- В сила
- 07.07.2021
- Състав
- ПЕТЪР НАЙДЕНОВ ВУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7, пар. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл. 301 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260292/11.06.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав на десети май две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов секретар:
Михаела Стойчева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 784 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Г.П.П. срещу „*********" ****.
Ищецът твърди, че бил вписан като адвокат в Регистъра на адвокатите към Адвокатски съвет - Хасково на 29.11.2002 г., като на 14.05.2015 г. с него се свързал Ю. Е. в качеството му на представител на спедиторска фирма „************" ООД с искане за съдействие за освобождаване на около 4 тона взривни вещества - фойерверки (пиротехника клас ADR 1.4G, 1.4S съгласно ADR регламента), задържани в полицията в Хасково по ДП № 469/2015 г. по описа на РУ-Хасково, представляващо пр. пр. № 192/2015 г. на Специализираната прокуратура – София, собственост на ответника, като било уговорено възнаграждение за това в размер на минималното полагащо се за този тип дейност в България по Наредбата за адвокатските възнаграждения. Още на следващия ден той се заел с разрешаване на случая - запознал се с материалите по досъдебното производство и провел разговори с разследващия полицай и наблюдаващия прокурор, а по-късно и със съответните посолства. За освобождаване на стоките му било издадено изрично пълномощно от ответника на 19.05.2015 г., подписано от генералния директор С. Х. След снабдяване с всички необходими документи за освобождаване на стоките с молба вх. № 1163/21.05.2015 г. по ДП № 469/2015 г. поискал от Районна прокуратура - Хасково същите да бъдат върнати на собственика „*********" ****, което било сторено с Постановление от 22.05.2015 г. по пр. пр. № 192/2015 г. на Специализирана прокуратура на Република България. След освобождаване на стоките от спедитора „************" ООД отново се свързали с ищеца, тъй като ТИР-карнетът за превоза бил иззет и товарът не можел да продължи. За целта той отново се свързал със Специализирана прокуратура на Република България и изпратил до тях молба, за да уведомявят Митница - Хасково, че ТИР-карнета бил задържан като веществено доказателство и оригиналът не може да бъде представен, която молба била уважена и след уведомяване на митницата превозът на стоката продължил до Азербайджан, за Оперативен комитет на Европейските игри в Баку, който бил получателят на задържаните вещи. Въпреки многобройните разговори с ответното дружество същото не му заплатило адвокатското възнаграждение, поради което на основание чл. 36, ал. 1, вр. ал. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, вр. чл. 12, ал.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ищецът поискал от Адвокатски съвет при
Адвокатска колегия - Хасково да му определи възнаграждение върху материалния интерес в размер на 209 671,80 долара или 362 264,64 лева, като с Решение № 9/03.11.2015 г. (Протокол № 15) същото му било определено в размер на 11 533.10 лв. без ДДС. За изплащането му изпратил на ответника покана за плащане, получена от същия на 20.04.2016 г., но въпреки това плащане не последвало. Сочи се и че в последващата кореспонденция между тях то признало дължимостта на плащането, но бил поискан по-голям срок, който не бил спазен. Ето защо се счита, че за времето от 21.05.2015 г. (датата на подаване на молбата до Окръжна прокуратура - Хасково за освобождаване на вещите) до датата на подаване на исковата молба му се дължало и обезщетение за забава върху определеното адвокатско възнаграждение, в размер на 5 820.11 лв. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно с дължимата върху главницата законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, в с.з., чрез процесуалния си представител, оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени, както и да му се присъдят направените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С пълномощно от 19.05.2015 г. ответникът е упълномощил ищеца да подаде от негово име пред Прокуратурата на Република България искане/молба за връщане иззети като доказателство по ДП № 469/2015 г. на РУ-Хасково вещи, а именно а фойерверки/пиротехника.
На 21.05.2015 г. ищецът е подал такава молба с приложени към нея документи до Районна прокуратура – Хасково, която е била уважена с Постановление от 22.05.2015 г. по пр. пр. № 192/2015 г. по описа на
Специализираната прокуратура на Република България.
С молба от 25.05.2015 г. ищецът е поискал от Специализираната прокуратура на Република България съдействие във връзка с ТИР-карнетът, активиран за задържаната стока.
От молба за освобождаване на стоки от 21.05.2015 г. и разписка от 26.05.2015 г. се установява, че иззетите като доказателство по ДП № 469/2015 г. на РУ-Хасково пиротехнически изделия са върнати на П. К. – проектен мениджер и завеждащ Връзки с обществеността в ответното дружество.
С Решение № 9/03.11.2015 г. по Протокол № 9/2015 г. на Съвета на АК-Хасково е определено възнаграждение на ищеца в размер общо на 11 533,10 лева без
ДДС за предоставените му на ответника защита и съдействие.
С покана от 24.11.2015 г., получена от ответника на 20.04.2016 г., ищецът го е поканил в срок от 10 работни дни от получаването й да заплати горепосочената сума за предоставените адвокатски услуги, както и дължимата законна лихва за забава в размер на 921,93 лева, изчислена върху главницата за периода от 15.05.2015 до 26.02.2016 г.
По делото е представена и разменена между страните кореспонденция по електронните им пощи в периода 26.04.2016 г. - 17.05.2016 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място трябва да се отбележи, че българският съд разполага с международна компетентност да разгледа и реши делото, на основание чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като няма спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е предоставил адвокатски услуги в Република
България. Съгласно чл. 4, пар. 1, б. „б" от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), приложимо е българското право, тъй като е безспорно, че доставчикът на услугите има обичайно местопребиваване в страната.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 286, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. с чл. 36, ал. 1, вр. с ал. 3 ЗА и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, главният иск се явява изцяло основателен, а акцесорният – частично, поради следните съображения:
Съгласно трайната и задължителна съдебна практика договорът за правна защита и съдействие с адвокат е разновидност на договора за поръчка, като това правоотношение се урежда както от общите правила на чл. 280 и сл. ЗЗД, така и от специалните разпоредби на ЗА. Ето защо, за разлика от разрешението по чл. 286 ЗЗД, адвокатският труд е винаги възмезден, независимо дали е уговорено възнаграждение или не – чл. 36, ал. 1 ЗА. За това и в чл. 36, ал. 3 ЗА е предвидено, че при липса на договор, по искане на адвоката, то се определя от адвокатския съвет. В този смисъл са Решение № 224 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 371/2010 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 127 от 27.04.2016 г. по гр. д. № 5964/2015 г. на ВКС, ІV г. о.,
Решение № 236 от 24.10.2017 г. по гр. д. № 576/2017 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г., на ВКС, III г. о. и др.
На следващо място е необходимо да се посочи, че няма изискване за форма за действителност относно договора за правна защита и съдействие. За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което по начало трябва да е в писмена форма – чл. 25, ал. 1 ЗА, за договора между адвокат и клиент не е предвидена такава форма.
От друга страна следва да се има предвид и че отношението адвокат-клиент се поражда от упълномощителната сделка, като договорът за правна защита и съдействие не е елемент от фактическия състав на упълномощаването, а с него се уреждат правата и задълженията на страните, в т.ч. дължимото адвокатско възнаграждение – размер, начин на плащането му и т.н.
Накрая, но не и по значение, е уместно да се отбележи, че в правната теория и в съдебна практика е общоприето разбирането, че с пристъпване към изпълнение на едностранно възложените му правни действия, представителят конклудентно приема поръчката и отношенията му с представлявания вече следва да се уреждат по правилата за договора за поръчка – така П., М., Гражданско право, Обща част, 2 изд., С., 2002, стр. 592 и Решение № 208 от 29.07.2013 г. по гр. д. № 916/2012 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 338 от 11.01.2016 г. по гр. д. № 1729/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г. о.
В случая не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищецът в качеството му на адвокат е бил надлежно упълномощен от ответника да извърши определени действия, представляващи правна помощ и съдействие, и че е изпълнил възложената работа, като в резултат на подаваните от него молби иззетите вещи, собственост на дружеството, са му били върнати. При това положение и като съобрази изложените по-горе принципни разяснения относно договора за правна защита и съдействие, настоящият съдебен състав намира за доказано възникването на такова мандатно правоотношение между Г.П.П. и „*********" ****. След като ищецът е изпълнил точно своето задължение и изпълнението е прието от ответника, в тежест на последния се е породило насрещното му задължение да плати възнаграждение на адвоката, което не е сторено. По отношение на дължимия размер следва да се има предвид, че в хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, каквато е налице в случая, липсващата воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет - Решение № 208 от 22.06.2015 г. по т. д. № 3961/2013 г. на ВКС, II т.о., като видно от Решение № 9/03.11.2015 г. по Протокол № 9/2015 г. на Съвета на АК-Хасково, той е определен на 11 533,10 лева без ДДС.
Възраженията на ответника са преклудирани, тъй като не са направени своевременно – в срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, а едва няколко дни преди първото съдебно заседание, поради което не следва да бъдат обсъждани. Това е така, защото те се основават на факти, съществуващи и известни му към този момент. По силата на концентрационното начало, след този срок страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност. В този смисъл е и т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти, а и би представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила /за последното вж. и Решение № 29 от 30.03.2016 г. по гр. д. № 3441/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 83 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 1463/2013 г. на ВКС, III г. о., Решение № 305 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 1449/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 76 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 648/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed39c37e-3fd5-4fd6-b893-d80425e81222