Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22768 от 14.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12673/2025
Вид
Определение № 22768
Подписан
14.11.2025
В сила
14.11.2025
Състав
Венета Цветкова, Атанас Маджев, Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • § 1, т. 1 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22768 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20251100512673 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК във връзка с чл. 121 ГПК.

С определение от 14.08.2025 г. по гр. д. № 15988/2025 г. Софийският районен съд, 31 с-в е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на РС – Пещера. За да постанови определението си, съдът е приел, че от наведените в исковата молба твърдения се установява, че ищцата се явява потребител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗП, като претенциите срещу нея произтичат от договорно правоотношение, по силата на което ответното дружество е предоставило на ищцата потребителски кредит. При служебно извършена от СРС справка в Национална база данни „Население“ е било установено, че ищцата има регистриран настоящ адрес в с. Нова махала, община Батак към момента на подаване на исковата молба, което населено място не попада в съдебния район на сезирания съд.

Определението е обжалвано от ищцата – С. Е. А., чрез пълномощника й – адвокат Ш., като в жалбата е налице оплакване за неговата неправилност. Тя се позовава на това, че при предявяване на исковата молба, с която е предявила за разглеждане срещу ответното дружество искове за цялостно прогласяване нищожността на договора й за потребителски кредит, съответно за прогласяване на нищожността на отделни негови клаузи в качеството й на потребител е избрала да се обърне за получаване на съдебна защита към Софийски районен съд. Последвалото прекратяване с обжалваното определение, поради неподсъдност на спора пред СРС и изпращането му на РС-Пещера било в противоречие с постановките на процесуалния закон. Сочи се, че определената в чл. 113 ГПК специална потребителска подсъдност, която предвижда, че делата следва да се завеждат и разглеждат пред съдилищата по 1 настоящ или постоянен адрес на потребителя е само изборна, което означава, че същата не могла да се прилага служебно от съда, както е направил в случая състава на СРС. Настоява се, че ищцата - А. по никакъв начин не е заявявала в ИМ желание да се ползва от правилата на подсъдността уредена в чл. 113 ГПК, поради което и няма как сезирания с разглеждането й съд да препраща делото по подсъдност на съда, който се явява такъв, в чийто съдебен район на правораздавателна компетентност попада настоящия й адрес. В обобщение се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СРС с указания за продължаване неговото разглеждане, съответно за присъждане на разноски в полза на частния жалбоподател – А., тъй като е направила такива за защитата си против постановеното прекратяване разглеждането на делото от СРС.

Софийски градски съд, намира, че частната жалба, с която е сезиран, е допустима, доколкото изхожда от страна, която разполага с процесуално право на обжалване, спазен е установения в чл. 275, ал. 1 ГПК 1-седмичен срок за депозиране на жалбата, като атакуваното определение е от категорията на подлежащите на обжалване – чл. 121 ГПК.

Софийски градски съд намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения :

С искова молба от 19.03.2025 г. С. Е. А. е предявила срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД при условията на обективно евентуално съединяване искове за установяване на нищожност на целия сключен по между им договор за потребителски кредит № 881682 от 21.06.2023 г., съответно при условията на евентуалност искове за установяване на отделни части от неговото съдържание /договорни клаузи/.

В случая ищцата – А. съвсем правилно с оглед договорното си положение по обсъжданата сделка е квалифицирана от районния съд, като лице имащо качеството на потребител по смисъла на правилата на Закона за защита на потребителите. Това нейно качество не се оспорва съобразно доводите изтъкнати в частната жалба.

Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. (чл. 113 ГПК). Тук трябва да се отбележи, че няма значение, дали потребителя има качеството на ищец или на ответник при упражняване на коментираната искова защита. Важното е една от страните по процесуалното правоотношение създавано със съда да е потребител.

На следващо място съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В случая се касае до повдигане на въпроса с приложимата местна подсъдност служебно от съда, като очевидно това е сторено преди приключване на 2 първото по делото заседание, а именно към етап предшестващ и изпращане на препис от ИМ за отговор. СРС е постановил акта си по чл. 119, ал. 3 ГПК след като е установил посредством надлежно извършена официална справка за настоящ адрес, че към момента на подаване на ИМ – 19.03.2025 г. ищцата – А. има регистриран настоящ адрес в село Нова махала, което населено място е извън съдебния район обслужван от Софийски районен съд.

Важно е да се спомене, че няма никакво значение в случая с приложението на чл. 113 ГПК това, че ищеца-потребител се е отказал от приложението на специалната подсъдност за разглеждане на потребителски спорове, предявявайки исковата си молба пред съд различен от този, в чиито съдебен район е разположено населеното място, където е регистриран настоящия му адрес. Това е така, защото не става дума за изборна подсъдност, която да се подчинява изцяло на волята на потребителя, а за подсъдност която е регламентирана за постигане на лесна и достъпна потребителска защита в района, където потребителя е регистриран по настоящ адрес. Пренебрегването й, дори от самия потребител би означавало да се стигне до нарушение на този принцип.

На последно място следва да се изтъкне, че нормата на чл. 113 ГПК не разграничава специалната подсъдност според вида на исковете на потребителя, поради което същата е приложима и при отрицателните установителни искове, предявени от такова лице, като потребителското качество следва от вида на сделката, предмет на производството по делото (така Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 626 от 20.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2559/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 607 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 250/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в). Въпросът дали между страните наистина съществува облигационно правоотношение или не е такъв по съществото на спора и не оказва влияние върху подсъдността потребителят не губи качеството си при отсъствието на сключен договор, нито когато отрича качеството си на страна, обвързана от такъв договор (Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о., ГК).

Всичко изложено мотивира настоящата инстанция да направи заключение, че с обжалваното определение СРС правилно е приложил процесуалните правила свързани с подсъдността на потребителските спорове, като своевременно и съответно на правомощието си по чл. 119, ал. 3 ГПК служебно е констатирал, че спора по делото не му е подсъден, поради правилото на чл.

113 ГПК и го е препратил на компетентния да го разгледа съд, в случая РСПещера. Следователно частната жалба подадена срещу този съдебен акт, поради своята неоснователност следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски в полза на частния жалбоподател не се полагат.

Предвид изложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с входящ № 284510/26.08.2025 г., която е подадена от С. Е. А., с ЕГН **********, чрез пълномощника й – адвокат Ш. срещу определение от 14.08.2025 г. постановено по гр. д. № 15988/2025 г. Софийският районен съд, 31 с-в, с което съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждането му по подсъдност на РС – Пещера.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4