Решение № 19882 от 04.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19882 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110144165 по описа за 2023 година

Производството е по делба във фаза по допускането й по реда на чл.344, ал.1 и сл.

ГПК.

И. П. П. е предявил по иск за делба срещу Й. Х. Д. – П., Х-Е П. П. и М. П. П. – К., на следния недвижим имот : АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „М**, състоящ се от стая, дневна, кухня, баня с тоалетна, антре, два балкона лоджии, с обща застроена площ от 68,64 кв.м., при съседи на апартамента : от юг – двор, от запад – коридор, апартамент № 11 на ЦНЦ и двор, от север – коридор и от изток – апартамент № 9 на ЛДС и двор, заедно с мазе № 9 с площ от 2,85 кв.м., при съседи на мазето : от юг – коридор, от запад – коридор и мазе № 7, от север – двор и от изток – мазе № 10, заедно с 0,823 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, който апартамент съгласно одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж :

***, ***, под обекта : *** и над обекта :

***.

Ищецът твърди, че страните са наследници на П И. П., починал на 30.08.2001г. Имотът бил придобит от баща му П И. П. по време на брака му с четвъртата и последната му съпруга Й. Х. Д. – П..

Ответниците Й. Х. Д. – П. и Х-Е П. П. са подали отговор на исковата молба извън срока по чл.131 ГПК. Твърдят, че след смъртта на общия наследодател П П. – 30.08.2001г., само те ползват процесния имот, като от посочената дата ищецът И. П. и ответницата М. П. били лишени от ползване на процесния имот. При това навеждат възражение, че са придобили процесния имот по давностно владение. Твърдят, че от построяване и придобИ.е на процесния имот от П И. П. и Й. Х. Д. – П. единствено те заедно с Х-Е П. П. са живели в имота. Преди да почине, П П. бил във влошено здравословно състояние, като единствените, които се грижили за него, били ответниците – Х-Е П. и Й. П.. И. П. и М. П. не са полагали грижи за баща си, като И. П. от години живеел в чужбина. След смъртта на П П. имотът се 1 владеел единствено от Й. П. и Х-Е П., които владеели както собствените си идеални части от имота, така и идеалните части на И. П. и М. П. като свои. И. П. и М. П. не са имали достъп до имота и се дезинтересирали от същия. Последните били лишени от ползване на имота още от смъртта на П П.. Ответниците Й. П. и Х-Е П. упражнявали явно, добросъвестно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху процесния имот от датата на смъртта на общия наследодател П П., поради което са придобили по давност собствеността върху идеалните части на И. П. и М. П..

Ответницата М. П. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който не оспорва иска за делба.

Софийски районен съд, след като взе предвид предявения иск, възражениятa срещу него и доказателствата по делото намира следното:

От приетия като доказателство нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ж.к. „Еница“, гр. София, № ***. се установява, че П И.

П. е признат за собственик на процесния апартамент въз основа на реализирано право на строеж. От приетия като доказателство регистрационен картон на П И. П. (л.11) се установява, че на 09.05.1981г. същият е сключил граждански брак с Й. Х. Д. – П.. От приетото като доказателство удостоверение за наследници на П И. П. (л.10) се установява, че последният е починал на 30.08.2001г. и е оставил за свои наследници : съпруга – Й. Х. Д.

– П. и деца : М. П. П. – К., И. П. П. и Х-Е П. П..

От така събраните писмени доказателства съдът приема, че процесният имот е придобит от П И. П. и Й. Х. Д. – П. в режим на съпружеска имуществена общност – чл.19, а л . 1 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., отм.) и съгласно разясненията по т.4 от Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС. След смъртта на П И. П. преживялата съпруга Й. П. е придобила ½ ид.ч. при прекратяване на СИО (чл.26, ал.1 и чл.27 СК, обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., отм.) и 1/8 ид.ч. по наследствено правоприемство (чл.9, ал.1 ЗН) или Й. П. е придобила общо 5/8 ид.ч. Децата на общия наследодател П П. : И. П., М. П. и ХЕ П., са придобили по 1/8 ид.ч. по наследствено правоприемство (чл.5, ал.1 ЗН).

По възражението за придобивна давност, заявено от ответниците Й. П. и Х-Е П. :

Възражението за придобивна давност е своевременно заявено, защото в производството по делба същото може да бъде направено до приключване на първото по делото заседание – арг. чл.342 ГПК.

Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

След смъртта на общия наследодател П П. сънаследниците Й. П. и Х-Е П. се смятат за владелци на своите идеални части и за държатели на части на идеалните части на другите сънаследници – И. П. и М. П.. За завладяване на частите на другите сънаследници, т.е. за доказване на намерението за своене, което в случая не се предполага /нормата на чл.69 ЗС при съсобственост, възникнала при наследяване, не намира приложение/, Й. П. и Х-Е П. трябва да докажат, че те са извършили такива действия, с които са отблъснали владението на останалите сънаследници върху процесния имот и са демонстрирали поведение спрямо тях, с което да са обективирали намерението си да държат целия имот като свой, т.е. да са преобърнали държането на ид. части на останалите сънаследници във владение. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/2012г. по тълк.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, както и константната съдебна практика – решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2009 г., ГК; решение № 596 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., I г. о.; решение № 465 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2009 г., I г. о. При това съделителите, заявили възражението по чл.79, ал.1 ЗС, следва да докажат, както че са упражнявали непрекъснато фактическа власт върху имота в продължение на 10 години, а и това, че са обективирали спрямо останалите сънаследници действия на своене на имота – 2 намерение да го държат изцяло за себе си.

За доказване на възражението за придобивна давност са били допуснати свидетелски показания както на страната на съделителите, направили възражението, така и на ответната страна за опровергаване на възражението. По делото не бяха разпитани допуснатите от страна на направилите възражението съделители - Й. П. и Х-Е П., поради невъзможност за призоваването на допуснатите свидетели. По делото са разпитани свидетелите, доведени от И. П. и М. П..

Разпитаният като свидетел МК – съпруг на М. П. - К., посочва, че П П. е починал през 2001г., като негови деца са И., М. и Х, а преживялата му съпруга е Й.. П оставил в наследство апартамент в гр. София, ж.к. „Младост“, **. Свидетелят посещавал имота заедно със съпругата си, а също така заедно с И. и неговата съпруга. Свидетелят познавал П П., като преди да почине, същият страдал от заболяване и за него се грижили Й. и Х, които живеели заедно с него. И. П. живеел в Австралия от 1996 – 1997г. През 2008г. свидетелят заедно със съпругата си, съпругата на И. и Й. се срещнали в посочения апартамент и водили разговор относно ремонтирането му. През 2014г., когато свидетелят е посещавал имота, той бил необитаем. Тези впечатления свидетелят придобил на база състоянието на имота – там имало прах, паяжини и изоставени мръсни съдове в мивката. Последно свидетелят посетил имота през 2017г., като повод за това били много уведомления, залепени на входната врата на апартамента. При посещението си в имота през 2017г. свидетелят забелязал, че имотът е необитаем. Свидетелят съобщава, че към датата на разпита никой не живее в процесния имот. Х и Й. живеели в апартамента на майката на Й. в ж.к. „М***. Към 2008г. Й. и Х живеели а процесния апартамент, като тогава поискали отсрочка за ремонти, делби и други действия, защото майката на Й. била болна. Майката на Й. починала през 2010г. През 2019г. свидетелят върнал на И. ключа за апартамента, който той му оставил, за да наглежда имота и за евентуално започване на ремонт. Този ключ му бил предаден от И. след смъртта на П.

След като свидетелят върнал ключа на И., настъпила ковид – кризата и започването на ремонтните действия се отложило. През 2020г. бил сменен патронът на жилището. През 2023г. И. искал да разговаря с Й. за процесния имот, но тя го изгонила. Поради липса на комуникация с Й. не започнал и ремонт в апартамента.

По делото като свидетел е разпитан и ВЧ. Същият посочва, че познава И. П. от около 25 години, като същите се запознали в обща компания. Последно И. го потърсил през 2019г. по повод това, че имал наследствен имот в ж.к. „Младост 2“, **, а свидетелят имал строителна фирма. И. му съобщил, че има намерение да извърши ремонт в жилището. През 2019г. заедно с И. отишли на оглед в имота, като И. му съобщил, че възнамерява да го ремонтира. Апартаментът се състоял от хол, кухня, спалня, баня и тоалетна. Имотът бил в лошо състояние и изглеждал необитаем. В хола имало голяма библиотека, масивно бюро.

Банята била в окаяно състояние. Апартаментът се нуждаел от основен ремонт. Било планувано ремонтът да започне през 2020г., но през 2020г. И. съобщил на свидетеля, че има спорове относно имота и че вече не разполага с достъп до същия. Така отпаднал планът за ремонтиране на жилището.

Съдът цени показанията на свидетелите МК (като държи сметка и за възможната му заинтересованост – чл.172 ГПК) и ВЧ като последователни, взаимно допълващи се и неопровергани от останалите събрани доказателства и затова ги кредитира.

От така събраните по делото свидетелски показания се установява, че достъпът на И.

П. до процесния имот е бил отнет едва през 2020г., като по сведения и на двамата разпитани свидетели И. П. е направил опит да влезе в имота, но е установил, че патронът е сменен. От свидетелските показания се установява още, че до 2019г. И. П. и М. П. са имали достъп до имота, като И. П. е разполагал с ключ за същия, който е предал на трето лице – МК (съпруг на сестра му М. П.), за да наглежда имота и евентуално за извършване на ремонтни дейности в имота. Обстоятелството, че И. П. е разполагал с достъп до имота до 2019г. се потвърждава 3 и от показанията на св. ВЧ, който съобщава, че през лятото на 2019г. заедно с И. Куцаров са посетили имота за оглед с намерение за предприемане на ремонт на жилището.

По делото не се доказа безспорно и че Х П. и М. П. са упражнявали фактическа власт върху имота непрекъснато в продължение поне на 10 години след смъртта на П П. (чл.79, ал.1 ЗС). До 2008г. имотът е бил обитаван от тях по сведения на св. МК. Според същия свидетел при посещението му в имота през 2014г. имотът вече е бил необитаем. Същият свидетел посочва, че Й. П. и Х П. са се преместили да живеят в апартамента на майката на Й. П.. При това по делото не е безспорно установено докога Й. П. и Х П. са продължили да живеят в процесния имот след смъртта на П П.. Независимо от продължителността на упражняването на фактическа власт върху имота обаче, след като се установи, че до 2019г.

И. П. е имал достъп до имота, като е разполагал с ключ за същия (според показанията на св.

Куцаров), следва, че Й. П. и Х П. не са отблъснали владението на останалите сънаследници върху имота. При това опровергано е възражението на Й. П. и Х-Е П., че след смъртта на П П. на 30.08.2001г. сънаследниците М. П. и И. П. не са имали достъп до имота. Освен това следва да се вземе предвид и съобщеното от св.Куцаров, че до 2019г. с Й. П. са водени разговори за имота, вкл. и за ремонтиране на същия. При това до 2019г. Й. П. и Х-Е П. не са демонстрирали спрямо останалите сънаследници поведение, с което да отричат правата на последните върху имота. От показанията на двамата свидетели се установява, че едва през 2020г. И. П. е загубил достъп до имота, след като патронът на входната врата на имота бил сменен. Също така от показанията на св. Куцаров се установява, че едва през 2023г. Й. П. е отказала разговор с И. П. относно имота и го „изгонила“.