Решение № 4387 от 19.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4387 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100508463 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №4712/27.03.2023г., постановено по гр.д. №36286/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав по предявения от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу Столична община иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 102,04 лева регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му за вреди от ПТП, настъпило на 14.03.2021г., в гр. София, при движение по ул.

„Летоструй“, между №100 и 120, поради попадане на МПС марка „Ауди”, модел „А6”, с рег. № **** в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Ответникът – Столична община, е осъден да заплати сторените от ищеца разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, в която се излагат твърдения за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост на изводите на съда. Не било категорично доказано, че настъпилите вреди с в пряка причинно-следствена връзка от попадането на МПС-то в дупка на пътното платно. Единствнеото доказателство за настъпилото ПТП било само уведомлението за щета, което било подадено от водача на увредения автомобил, което 1 уведомление изрично било оспорено от ответника като негодно да докаже факта на настъпване на ПТП. Жалбоподателят поддържа, че свидетелските показания, събрани по делото, също не могат да докажат по несъмнен начин настъпване на процесното ПТП по твърдения начин, доколкото разпитаният свидетел-водач на увреденото МПС бил заинтересован да представи в своя полза фактите, тъй като е получил обезщетение. Едва от показанията на свидетеля, дадени в съдебното заседание се установило мястото на настъпване на ПТП. Съдът не бил взел предвид и представените от Столична община писмени доказателства за възложен и изпълнен ремонт за посочения участък. От посочените доказателства се установявало, че е извършен ремонт на участъка преди процесното ПТП и на мястото липсвала дупка.

Твърди, че процесното ПТП е възможно да е настъпило на който и да е участък от пътната мрежа, тъй като за събитието не бил съставен протокол от органите на пътна полиция, нито имало данни същите да са сигнализирани за събитието. Липсата на доказателства за механизма на ПТП не можела да се запълни и от изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза, тъй като вещото лице било изготвило същата а база съставеното уведомление за щета. Поради това заключението на САТЕ можело да има значение само за определяне размера на вредите. Поддържа възражението за съпричиняване, направено в отговора на исковата молба. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли иска на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, а при условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение, като отчете наличието на съпричиняване от страна на водача на МПС-то. Претендира разноски.

В законоустановения срок третото лице-помагач на страната на ответника – „ДЛВ“ ЕООД се е присъединило към въззивната жалба на ответника.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, в който се излагат аргументи за неоснователност на жалбата. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявали предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Възразява относно наличието на заинтересованост от страна на разпитания по делото свидетел, доколкото същият дори не бил собственик на увредения автомобил. Намира за неотносими представените от ответника доказателства за извършен ремонт, тъй като касаят периоди извън процесния. Моли за потвърждаване на атакуваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата освен когато следи за 2 приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността на първоинстанционното решение, съдът намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. За уважаването на исковата претенция на застрахователя срещу възложителя за имуществените вреди, причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо ищецът-застраховател да докаже следните правопораждащи факти: 1) наличие на застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2) за увредения да е възникнало право на вземане срещу възложителя по реда на чл. 49 ЗЗД – т.е. че поради виновно поведение на служител на ответника при или по повод изпълнение на възложената работа собственика на автомобила да е претърпял вреди;

3) застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск.

Като доказателство по делото е представена застрахователна полица №440120161000847/15.05.2020г., сключена между ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и Ц.Т.М. за имуществена застраховка „Каско +“ на л.а. „Ауди А6“, рег. №**** с период на застрахователно покритие 19.05.2020 г. -18.05.2021 г., с посочено покритие „Пълно Каско“. За договора имуществена застраховка е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. Предвид изложеното съдът намира, че по делото е проведено пълно и главно доказване на наличието на облигационно правоотношение по договор за застрахова „Каско на МПС“ относно процесния увреден автомобил, действащ към момента на настъпване на процесното ПТП.

Спорен по делото е въпросът дали изобщо е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба.

Във въззивната жалба се навеждат твърдения за неспазване правилата на Наредба №1-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенция за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития и Наредба IЗ-41/12.01.2009 г. относно уведомяване органите на МВР за настъпилото ПТП и съставянето на протокол за него.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от 3 произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б. " от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/.

Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т. 7 и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/.

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е издадена Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г. /. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) двустранен констативен протокол за ПТП /чл.

2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/.

Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от наредбата е указано, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.

Следователно доколкото по делото няма нито твърдения, нито данни, че след настъпването на ПТП процесният автомобил не е можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл. 125 от ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП, респективно застрахованият не е имал задължение да изисква изготвянето на документ за щетите по автомобила.

4

В случаите, в които не се изисква задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, а това са случаите извън предвидените в чл.

125 ЗДвП, може да бъде съставен протокол на ПТП при условията на чл. 9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства. В цитираната норма е предвидена възможност за издаване на протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил съответната служба на МВР в срок от 24 часа и е подадено писмено заявление в едноседмичен срок за настъпване на събитието, което се разследва от контролните органи, въз основа на което е издава протокол.

Съставеният по този ред протокол за ПТП - само по данни на водача на МПС и без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено на авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя /така Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК. Такава доказателствена стойност има и декларацията на водача на МПС /каквато е представена по делото/. Т.е. съдът не би могъл само въз основа на обективираното в такъв протокол за ПТП да приеме за установена причинно-следствената връзка между претендираните вреди /обезщетени от застрахователя по застраховка "Каско"/ и твърдяното произшествие.