Решение № 126 от 29.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Велико Търново, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Търговско дело № 20224100900002 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 266, ал. 1, чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, чл. 288 и чл. 309а от Търговския закон.

Ищцовата страна - „БИ ВТ”-ООД, гр. Г.О - излага в исковата си молба, че на 19.01.2021 година с ответното дружество сключили договор за ремонтни работи в сграда в гр. Л. ул. „В.Л.“ № ... Ищецът извършил ремонта, но ответникът-възложител не заплатил ремонтни работи на стойност 28 040,43 лв. По реда на настоящото производство се търси присъждане на сумата от 28 0404,43 лв., възнаграждение, сумата от 1 000 лв., част от вземане за неустойка за забава, по твърдение на ищеца възлизащо на 15 900 лв., за времето от 20.02.2021 година до 05.01.2022 година, сумата от 2 4384,69 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за същия период и направените по делото разноски.

Ответната страна - „ИППМП ЛК д-р П.М.“- ЕООД, гр. Г.О – признава сключването на договора с описаното в исковата молба съдържание. Оспорва исковете с възражения част от договорените строителни работи - премахване на осветителни тела, събаряне на стени в коридора и тоалетната, да не са извършени, а други – водопроводната система и електрическата инсталация – да са с лошо качество. Не било изпълнено задължението по договора отпадъците от ремонта да бъдат изнесени. Липсвала мебелировка, която по изрична уговорка следвало да бъде запазена. В имота, предмет на ремонта, били нанесени щети от ищеца.

На свой ред ответникът е предявил искове за неавтентичност на протоколи от 1

29.01.2021 година, 16.02.2021 година и фактури № 44 от 19.01.2021 година, № 45 от 01.02.2021 година и № 46 от 01.02.2021 година с твърдение да не носят подписа на управителя на дружеството-възложител. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения договор от 19.01.2021 година, че ответникът е възложил на ищеца ремонтни работи в сграда в гр. Л. ул. „В.Л.“ № ....в рамките на шестдесет дни от подписване на договора и превод на аванс срещу възнаграждение от 50 007,29 лв. без данък добавена стойност. При просрочие в плащанията страните са уговорили неустойка по петдесет лева на ден – чл. 6,5 от договора.

На 16.02.2021 година страните са проверили извършеното и са стигнали до съгласие, че в строително-монтажни работи размер на 28 040,43 лв. са точно изпълнени и подлежат на плащане – протокол от посочената дата. Протоколът е оспорен откъм автентичност, но изслушаната графическа експертиза установява, че автор на подписа за възложител е на управителя на ответното дружество д-р П.М.. Този подпис от гледище на чл. 180 от ГПК има стойността на извънсъдебно писмено признание, че процесните строително-ремонтни дейности са извършени от ищеца в уговореното качество и количество. Косвено в тази насока са подписите на управителя на дружеството-ответник по неуспешно оспорените фактури и протокол от 19.01.2021 година.

Фактите налагат извод за основателност на исковете за възнаграждение и неустойка и за неоснователност на останалите претенции. Постановява решение в посочения смисъл, водим от следните съображения.

По исковете за автентичността на оспорените документи.

Цитираната по-горе експертиза установява авторството на подписите – положени са от д-р П.М. в качеството й на управител на ответното дружество. Тезата за неавтентичност противоречи на доказателствата и не може да бъде споделена. Оспорването е неуспешно и исковете по чл. 193 от ГПК следва да бъдат отхвърлени.

В отсъствие на изискването за интерес съдът е открил производство по оспорване на протокол от 01.02.2021 година. Документът не носи подпис на възложител, заради което оспорването му е безпредметно. В тази част делото следва да бъде прекратено.

По същество на спора.

По безспорен начин по делото е установен договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД с предмет ремонт на част от сграда и възнаграждение от 50 007,29 лв.

В качеството си на изпълнител, ищцовото дружество е ремонтните работи.

Фактурирането на извършените услуги има правната стойност предлагане, покана да се провери и приеме извършената работа по смисъла на чл. 264 от ЗЗД. Най-късно в този момент – получаването на фактурите и подписването на протокола от 16.02.2021 година ответникът е можел да направи възраженията си за лошо качество на извършеното, ако е 2 имал такива. Изявленията на управителя на ответното дружество по въпросния протокол сочат, че работата е приета. Този факт поражда вземането за възнаграждение: чл. 264 и 266, ал. 1 от ЗЗД.

Липсата на доказателства за плащане или за погасяване на вземането по друг способ налагат извод, че ответникът е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 266, ал.1 от ЗЗД, заради което и предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 79, ал.1 от ЗЗД са налице. В този смисъл искът за възнаграждение е доказан по основание. Основателен е в търсения размер: процесната част от възнаграждението е фиксирана протокола за приемане на строителните работи от 16.02.2021 година.

Падежът по чл. 6.4 от договора е настъпил и поставя ответното дружество в забава – чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от 20.02.2021 година.

Подписването на протокола от 16.02.2021 година, с правната стойност на приемане на ремонта, е ангажирало възложителя да плати най-късно на 19.02.2021 година. Забавата поставя в действие неустоечната клауза по чл. 6.5 и сочи доказаността на иска за мораторна неустойка.

Доводите на ответната страна са неоснователни.

Тезата за липсващо изпълнение и за лошо изпълнение са в директно противоречие с изявленията по неколкократно цитирания протокол от 16.02.2021 година и само на това основание не може да бъде съобразена при решаване на спора. По същата причина – не равнят на удостовереното от възложителя в протокола –показанията на изслушаните свидетели, констатациите и заключението на изслушаните технически експертизи се явяват недостоверни и не могат да преодолеят признанието на възложителя, че договореното е изпълнено.

Предмет на спора са строителните дейности по протокола от 16.02.2021 година. Затова без правно значение е дали ищецът е в неизпълнение на други свои задължения. В частност дали е съборил стените в коридора и тоалетната, дали е премахнал осветителни тела или не. Същото важи и за ангажимента за изхвърляне на отпадъци и за запазване на мебелировка в обекта. Процесните работи са извършени и за тях се търси възнаграждение, равнящо на исковата сума.

Липсват доказателства ответникът да е известил ищеца за течове в мазето, следствие на лошо изпълнение на канализацията, за факта на самите течове, нито за знанието на изпълнителя, че положената канализация може да доведе до теч. Налице са предпоставките на чл. 264, ал. 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите, дори да се приеме, че въпросните недостатъци за налични.

Недостатъците, които ответникът твърди да съществуват по електрическата инсталация и по монтажа на канализация, са видими при обикновен преглед. Затова е следвало да възрази при подписването на протокола за приемане на извършеното – чл. 264, ал.2, предложение първо от ЗЗД. Липсата на възражения поставя в действие фикцията по 3 алинея трета на цитирания законов текст и прави ирелевантен факта на некачествено изпълнение, ако наистина съществува.

Твърденията за нанесени от ищеца щети в ремонтирания обект са голословни и по тази причина не подлежат на друго обсъждане.

Неоснователен е доводът за нищожност на неустоечната клауза. Той се гради на съпоставка между стойността на търсената сума и общата стойност на договореното възнаграждение: уговорката по чл. 6.6 от договора предвиждала вземане за сума около четвърт от договорно дължимата. Сравнението не е в полза на защитаваната теза.

Стойностно неустойката и глобално уговореното възнаграждение се приближават в съотношение едно към четири не в резултат на договарянето, а заради неизпълнение на паричното задължение за възнаграждение на поръчващия по причина, за която отговаря за период, около година от падежа. Колкото по-близо до датата на падежа би било платено, толкова по-малка по стойност би била дължимата неустойка. Така стойността на неустоечното вземане е образ на неправомерното поведение на ответника във времето.

Искът за сумата от 2484,69 лв. е неоснователен. Вземането покрива същите вреди като неустойката – чл. 309а от Търговския закон. Само по тази причина присъждането му е изключено и искът следва да бъде отхвърлен. Гражданската отговорност има правовъзстановителна, а не санкционна същност. Затова, когато вредите за забава се репарират по един ред, алтернативният е изключен.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 3 061 лв. Следва да се присъдят с решението по делото.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявените от „ИППМП ЛК д-р П.М.“- ЕООД, гр. Г.О, против „БИ ВТ”-ООД, гр.

Г.О, и с к о в е, с които по реда на чл. 193 от ГПК се претендира да се приеме за установено, че протоколи от 29.01.2021 година, 16.02.2021 година и фактури № 44 от 19.01.2021 година, № 45 от 01.02.2021 година и № 46 от 01.02.2021 година не носят подписа на управителя на ответното дружество д-р П.М., като неоснователни.

Прекратява производството по чл. 193 от ГПК относно автентичността на протокол от 01.02.2021 година.

Осъжда „ИППМП ЛК д-р П.М.“- ЕООД, гр. Г.О, да заплати на „БИ ВТ”-ООД, гр. Г.О, сумата от 28 040,43 (двадесет и осем хиляди и четиридесет лева и четиридесет и три стотинки) лв., възнаграждение по договор от 19.01.2021 година и протокол от 16.02.2021 година, сумата от 1000 (хиляда лева) лв., част от вземане за неустойка за забава по същия 4 договор, за времето от 20.02.2021 година до 05.01.2022 година претендирано да възлиза на сумата от 15 900 лв., на основание чл. 79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл. 266, ал.1 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите и чл. 288 от Търговския закон, както и сумата от 3 061 (три хиляди шестдесет и един лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Отхвърля предявения от „БИ ВТ”-ООД, гр. Г.О, против „ИППМП ЛК д-р П.М.“- ЕООД, гр.

Г.О, и с к, с който на основание чл. 309а от Търговския закон се претендира сумата от 2 484,69 (две хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки) лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 28 040,43 лв. за времето от 20.02.2021 година до 05.01.2022 година, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 5