Решение № 133 от 12.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дора Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500803 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 212 от 03.10.2023 г., постановено по гр.д. № 562/2023 г. по описа на РС-Ихтиман, А. „П. и.“ е осъдена да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД ЕИК ......... сумата от 286,62 лв. (двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки), представляваща регресна претенция по щета № ........., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 15.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 880,00 лв.

(осемстотин и осемдесет лева), разноски в производството.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от А. „П. и.“ с доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост. Не било доказано наличие на покрит застрахователен риск на евентуалното ПТП. Представеният протокол за ПТП бил в противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 183 от ГПК и с него не можело да се доказва механизма на ПТП. Излага, че служители на 1

КАТ не са очевидци на произшествието, а представените снимки били изготвени от самия застраховател, който е заинтересована страна в процеса. Излага, че водачът на ППС е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. Заключението на вещото лице не можело да се ползва, тъй като е изготвено на база описаното от водача на МПС.

Самото плащане на определена сума не води до извод за настъпило застрахователно събитие, а следва да бъде извършена проверка от дружеството. Не били представени и Общите условия за застраховка, актуални към датата на настъпване на ПТП. Водачът не бил тестван за алкохол или други упойващи вещества, не били събрани и доказателства за причиняване на вредите от умишлени действия.

Представената застрахователна полица не съдържала минимално изискуеми реквизити, а била типова. Излага, че ищецът не доказал дали сключената застраховка покрива описаната евентуална щета – гуми. По изложените съображения моли да бъде отменено изцяло решението на РС-Ихтиман и да бъдат отхвърлени исковете, като претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗАД „Б.

В. И. Г.“ АД, с който жалбата се оспорва. Изразява се становище за неоснователност. Излага подробни съображения, че е налице валидно застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на увредения автомобил, изплатено застрахователно обезщетение и противоправно деяние на ответната страна, изразяващо се в бездействие на служителите му да отстранят повреди и препятствия по републиканските пътища. Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.

258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд - Ихтиман решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-Ихтиман е сезиран с искова молба от „Б. В. И. Г.“ АД срещу А. „П. и.“, с която са предявени искове с правно основание чл. 410, ал.

1, т.2 от КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, с които моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата 286,62 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ във връзка с щета № ........., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

Видно е от застрахователна полица № ........... от ....... г. за застраховка "Каско Стандарт" на МПС, че същата има за обект лек автомобил "M. B.", модел ....., с ДК № .........., като застрахован бил Г.

Т. Т., а застраховател – ищецът в настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие е една година - от 25.04.2022 г. до 24.04.2023 година.

Представени са Общи условия на ищеца по застраховка Каско Стандарт, съгласно които застрахователят покрива пълна загуба и частична щета, която застрахованият би понесъл със застрахованото МПС при реализиране на застрахователните рискове.

От представения по делото протокол за ПТП № 1678604 от 23.07.2023 г. и обективираната в него скица, съставен от пътен полицай и РУ – гр. Костенец се установява, че на 23.07.2022 г., водачът Г. Т. Т., управлявайки лек автомобил, " M. B.", модел ....., с ДК № ........., на път I-8 до 138-500 км., попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на МПС се нанасят материални щети - срязана предна дясна гума, срязана задна дясна гума.

3

Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № ........./26.07.2022 г., от които е видно, че били изготвени опис и оценка на щетите.

Видно от платежно нареждане от 29.07.2022 г., ищцовото дружество е изплатило на Г. Т. сумата от 22,62 лева, като от определената сума за изплащане от 286,62 лева е удържана следващата вноска по застраховката в размер на 264.00 лева.

Изпратена от ищеца е регресна покана до ответника за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 286,62 лева.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че посочените в протокола за ПТП щети по автомобила от техническа гледна точка се намират в причинно-следствена връзка с начина на настъпване на събитието, описан в протокола за ПТП и могат да настъпят при така описания механизъм на произшествието попадането на автомобила в дупка на пътното платно, както и че необходимите средства за отстраняване на повредите по автомобила по пазарни цени възлизат на 335. 45 лева без ДДС.

От показанията на свидетеля Г. Т. Т., които като безпротиворечиви и правдиви съдът кредитира изцяло, се установява, че на връщане от Белмекен, след Момин проход, управлявайки автомобил "M. B.", модел ...., с ДК № ........, попаднал в необезопасена и необозначена дупки на пътното платно, в резултат на което настъпили щети по двете десни гуми на автомобила му. След инцидента водачът се обадил на тел. 112, извикал органите на КАТ, които пристигнали и съставили протокол за ПТП. Извършена била проверка на документите му и бил тестван за алкохол.

Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.

Правната квалификация на предявения иск е приетата от районния съд.

4

В настоящия случай искът е насочен срещу А. "П. И.". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП републиканските пътища се управляват от А. „П. и.“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП А. „П. и.“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1 т. 13 и т.

14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД– вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е 5 в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай е доказано, че между ищеца и Г. Т. Т. е сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 286,62 лева.

Протоколът за пътнотранспортно произшествие е съставен от пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което и по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител - е отразило в него въз основа на непосредствените се наблюдения.

Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място. Следователно наличието на дупка на пътното платно е отразено въз основа на негови непосредствени наблюдения. Това отразяване на основание чл. 179, ал. 1 ГПК съставлява доказателство за извършените от съставителя действия длъжностното лице, видно от изричното отбелязване на протокола, е посетило мястото на ПТП, като видно от схемата, нарисувана върху самия протокол, на описаното място е налице описаната в исковата молба дупка. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел. От протокола за ПТП, показанията на разпитания пред районния съд свидетел и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява механизмът на произшествието, както и причинените имуществени щети. Според събраните писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради което и възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е неоснователно.

По делото недоказано остана възражението на ответника за 6 съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ подлежат на възстановяване действително причинените вреди, които възлизат на стойността на ремонта (или вещите, необходими за ремонта) по средни пазарни цени. В настоящия случай съгласно заключението на вещото лице това е сумата от 335.45 лева, но предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания по-малък размер от 286,62 лева.