Решение № 17825 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17825 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110160053 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

06.10.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 60053/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Т.с.“ ЕАД Р. К. Ш., като се твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Д.“, ул.

„М.Т.“, бл. 2А, вх. А, ет. 6, кабинет 6, аб. № ., като била доставена топлинна енергия, която била ползвана без правно основание. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 305,94 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., но ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 69,30 лева за периода от 15.07.2022 г. до 15.08.2021 г. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение, поради което имал правен интерес от предявения иск.

Иска по отношение на ответника да бъде признато за установено, че дължи претендираните вземания, както и присъждането на деловодни разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез особения представител, като е направен отвод за местна подсъдност, който е обоснован с потребителското качеството на ответника. Твърди, че претенцията е неоснователна, като аргументира приложението на чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че не се установявало, че е собственик на имота, което аргументира, а освен това имота не се ползвал за стопански, а за битови нужди. Навежда доводи, че не е уведомяван за наличието на незаплатени сметки, което обосновава подробно. Развива съображения, че в случая липсвала индивидуализация на вземанията. Твърди, че с оглед предявената претенция не е обвързан от общите условия, като изпадането в забава, съответно дължимостта на мораторна лихва се обуславяло от наличието на покана. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „д.“ ООД (с предишна търговска фирма „Бруната“ ООД, което се установява от служебно извършена справка на основание чл. 23, ал.

6 ЗТРРЮЛНЦ) е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е доставил топлинна енергия до стопанския обект на ответника; 2) ответникът реално да е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест годен правопораждащ юридически факт, от който между страните да е възникнало валидно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно - доставянето и потреблението на топлинна енергия.

Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, том I , рег. № ., нот. делото № 65/2002 г., като се установява, че Р. К. Ш. е станал собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Д.“, ул. „М.Т.“, бл. 2А, вх. А, ет. 6, кабинет 6.

Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за 2 продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят на основата на извъндоговорните източници на облигационни отношения – чрез института на неоснователното обогатяване.

Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:

Предвидената в закона форма за доставка на топлинна енергия за стопански нужди е такава за действителност (ad solemnitatem) , а не такава за доказване (ad probationem).

Доставката на топлинна енергия без договор за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди принципно обосновава хипотеза на приложението на правилата за неоснователното обогатяване (чл. 59 ЗЗД), доколкото трябва да се остойности ползването на благо без наличието на валидно правно основание.

Следователно в случая, съдът намира, че доколкото по делото не е установено, че формата на договора за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди е удовлетворена, то не може да се приеме, че между страните е налице действително сключен договор. Следователно предвид факта, че по делото не е установено пълно и главно наличието на писмен договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за стопански нужди, то процесният спор следва да се разреши по реда на общата кондикционна претецния – actio de in rem verso – арг. чл. 59 ЗЗД. В този смисъл доводите на ответника от чл. 59, ал. 2 ЗЗД са неоснователни – не е налице друг иск, поради което субсидиарността на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е изключена, а довода, че имота се ползвал не за стопански, а за други нужди следва да бъде надлежно установено, което в случая ответникът не е сторил.

3

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесният имот и за твърдения период е доставена топлинна енергия за отопление на имот, БГВ и сградна инсталация, която е определена в съответствие с нормативната уредба. Вещото лице е посочило, че за процесния период стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 281,41 лева.

От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени плащания, с които дължимите суми да са били погасени.

Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като липсват доказателства, че същите са недобросъвестни или заинтересовани от изхода на правния спор.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че безспорно е установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на ответника, а последният е потребил същата.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая по делото безспорно е установено, че ответника е ползвал топлинна енергия без основание, като с оглед представените доказателствени средства, съдът намира, че следва да уважи претенцията единствено за вземанията за топлинна енергия за отопление на имот и БГВ в общ размер 281,48 лева, доколкото от заключението на СТЕ се установява, че сума за дялово разпределение не се претендира от ищеца.

По отношение на дяловото разпределение, съдът намира, че следва да отбележи ноторните обстоятелства, че с Определение от 11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6870/2025 г. на ВАС, III отд., действието на методиката за дялово разпределение е спряно, а с Определение от 8625/04.09.2025 г., постановено по адм. дело 8624/2025 г. по описа на ВАС, петчленен състав – I-ва колегия е оставена без уважение жалбата срещу Определение от 11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6870/2025 г. на ВАС, III отд.

Изрично в мотивите на петчленния състав е констатирано, че „спорът засяга правната сигурност на обществените отношения, свързани с топлоснабдяването на голяма част от населението. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, актовете и действията на административния орган, които противоречат на влязло в сила съдебно решение, са нищожни. Следователно това създава възможност всеки заинтересован да се позове на нищожност, което може да доведе до правна несигурност и значителни финансови вреди за страните по отношенията – потребители и доставчици на топлинна енергия.“. Тоест, няколко последователни методики зад дялово разпределение, след отмяната от административния съд са принципно изначално нищожни, поради което не се дължат суми за дялово разпределение. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК при отмяна или изменение на оспорения административен акт съдебното решение има действие по отношение на всички.