Решение № 53 от 13.02.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. П., 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. Г. при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Гражданско дело № 20224400100159 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба /ИМ/, поправена с молби от 11.04.2022 г., 12.05.2022 г. и 20.07.2022 г. от Ж. Г. Й. и А. Г. Й. чрез пълномощника им адвокат С. Л. от ЛАК против С. Ц. Д..

С ИМ ищците искат от съда да постанови решение, с което: да признае за установено по отношение на ответника при условията на чл. 38 от ЗН, че завещателката Р. Д. Г. приживе е отменила с последващ завещателен акт от 20.01.2021 г. саморъчното завещание от 29.12.2020 г. в полза на ответника; при условие на евентуалност, при отхвърляне на иска по чл. 38 от ЗН да обяви за унищожаемо на основание чл. 43 ал. 1 б. „б“ от ЗН саморъчното завещание от 29.12.2020 г. от Р. Д. Г. в полза на ответника поради съставянето му в резултат на упражнено насилие върху нея; при условие на евентуалност, при отхвърляне и на иска по чл. 43 ал. 1 б. „б“ от ЗН да обяви за нищожно на основание чл. 42 б. „б“ от ЗН вр. чл. 25 ал. 1 от ЗН саморъчно завещание от 29.12.2020 г. от Р. Д. Г. в полза на ответника поради неспазване на формата за съставянето му, тъй като завещанието не е изписано ръкописно изцяло от завещателката и да признае за установено по отношение на ответника при условията на чл. 108 от ЗС, че ищците са собственици на описаните в ИМ 2 9 имота в с. Н.о, община П. и в гр. П. и да осъди ответника да предаде на ищците владението върху тези имоти.

В ИМ ищците твърдят, че Р. Д. Г., б.ж. на гр. П. е починала на *** г. и е оставила за законна наследница К. А. Т., б.ж. на гр. Л., починала след нея на *** г. и оставила за законни наследници дъще рите си - Ж. Г. Й. и А. Г. Й., 1 ищци в производството. Твърдят, че наследодателката им Р. Д. Г. е единствен законен наследник на: дъщеря си С.В. Г., починала през 2017 г. без да остави деца и съпруг, син си Р.В.Х., починал през 2019 г. без да остави деца и съпруга, родителите си Ц.Т.Ш. и Д.И.Ш. и на съпруга си В.Х.Г.. Считат, че в качеството на законни наследници на Р. Д. Г. се легитимират като собственици на останалите в наследство от нея 29 недвижими имота, подробно описани в ИМ, находящи се в с. Н.о, общ. П. и в гр. П., които се намират във владение на ответника. Твърдят, че със саморъчно завещание от 29.12.2020 г. Р. Д. Г. е оставила на ответника С. Ц. Д. цялото си недвижимо имущество, но според ищците завещанието е нищожно, тъй като не е изписано изцяло ръкописно от завещателката или унищожаемо, поради това, че е написано от завещателката при упражнено насилие върху нея от страна на ответника и неговите близки, които са възбудили основателен страх у нея за живота и здравето й. Твърди се, че в жалба до РП - П. наследодателката е подала оплаквания за упражнен натиск върху нея от семейството на ответника, включително чрез притесняване в дома й, заплахи за живота й, изнудване, диктуване на текстове, които да пише. Твърди се, че с акт от 20.01.2021 г. Р. Д. Г. е отменила всички завещания, подписани преди тази дата, което е нейната последна воля. Твърди се, че с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 14.09.2021 г., съставен от нотариус И.И., рег. № *** при НК и район на действие ПлРС по нот. дело № 4/2021 г. по описа на нотариуса е обявено саморъчното завещание от Р. Д. Г. в полза на ответника от 29.12.2020 г. и вписано в акт № *** том Х дв.вх.рег. № ***/12.11.2021 на СВ – П., както и че въз основа на саморъчното завещание ответникът се е снабдил с констативни нотариални актове за собственост върху завещаните имоти, както следва: констативен нотариален акт №*** том 40 № от вх. per.

***/17.11.2021 г. на СВ - П., констативен нотариален акт по документи № *** том 39 № от дв.вх.per. ***/15.11.2021 г. на СВ, констативен нотариален акт № *** том 39 дв.вх.per № ***/15.11.2021г. на СВ – П.. Твърди се, че с протокол за обявяване на акт за отмяна на саморъчно завещание от 24.11.2021 г. , съставен от нотариус Д. И., рег. № *** при НК и район на действие ПлРС е обявен акта от 20.01.2021 г. на Р. Д. Г. за отмяна на завещанията направени до тази дата. Ищците твърдят също, че с определение по ч.гр.д. № 61/2022 г. на ОС П. е допуснато обезпечение на бъдещи искове, идентични с предявените в ИМ в полза на наследодателката им К. А. Т., б.ж. на гр. Л., починала на *** г. след снабдяването й с обезпечителна заповед.

Моли се съда, след като се запознае с представените по делото доказателства да постанови решение, с което да уважи предявените от ищците искове, така както са предявени, като им присъди направените по делото разноски.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника С. Ц. Д. чрез пълномощника му адвокат М. М. от ПлАК, с който се оспорва изцяло основателността на предявените искове. Ответникът твърди, че ще се ползва от оспореното завещание, като счита, че същото е 2 изписано и подписано от завещателката и не е отменено. Твърди, че семейството му е полагало грижи и е давало издръжка на Р. Д. Г. в последните години от живота й и са поддържали добри отношения, което е мотивирало същата да изготви саморъчно и по собствена воля оспореното завещание от 29.12.2020 г.. Твърди се, че завещателката е живеела сама и не е поддържала каквито й да отношения с родственицата си К. А. Т. или дъще рите й – ищци в производството. Твърди, че Р. Д. Г. е прехвърлила на 07.11.2019 г. собствеността върху свой недвижим имот в гр. П. на И. Н. А., но тъй като същият не е изпълнявал задълЖ.ята си по договора за гледане и издръжка, тя се е обърнала за помощ към ответника.Твърди, че е било образувано гр.д. № 533/2020 г., което в последствие в резултат на оказания натиск върху Р. Д. Г. от И. А. е било прекратено. Твърди, че от страна на И. А. е оказвано насилие спрямо Р. Д. Г. в последните месеци от живота й, в резултат на което била държана заключена в дома й, видимо отслабнала, говорела несвързано, не знаела къде е била и какво е правила, водена била принудително от И. А. с автомобил за да подписва различни документи, вкл. жалбата в Прокуратурата против ответника. Възразява, че при изготвяне на представения по делото акт за отмяна на саморъчно завещание от 20.01.2021 г. върху Р. Д. Г. е упражнено насилие от трето лице и към този момент тя не е била способна да извършва завещателно разпореждане. Възразява също, че актът за отмяна на саморъчното завещание от 20.01.2021 г. е недействителен и не поражда правни последици. Прави заключение, че актът от 20.01.2021 г. е унищожаем при условията на чл. 43 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от ЗН като изготвен от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и съставен поради насилие, както и че е нищожен при условията на чл. 42 б. „б“ от ЗН вр. чл. 25 ал. 1 от ЗН поради неспазване на предвидената в закона форма и наличие на зачертавания, добавки и противоречиво изразена воля.

Моли се съда, след като се запознае с представените по делото доказателства да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищците искове и присъди на ответника направените по делото разноски.

В о.с.з. ищците не се явяват, но чрез пълномощника си адвокат С. Л. от ЛАК поддържат предявените искове. Правят по реда на чл. 214 от ГПК изменение на основанието и петитума на предявените искове за собственост върху описаните в ИМ 29 недвижими имота, като молят съда да се произнесе по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК с положителни установителни искове, с които да признае ищците за собственици/съсобственици на имотите като законни наследници на Р. Д. Г.. Молят съда да не взема предвид заключението на изготвената посмъртна съдебно-психиатрична експертиза /СПсЕ/ в частта, в която са обсъждани свидетелските показания и писмени доказателства, които не се намират в кориците на делото след представянето им от страните, но да приеме, че завещателката е била дееспособна при съставяне на саморъчното завещание и акта за отмяната му. И скат от съда да постанови решение, с което да приеме, че завещанието е отменено от завещателката с последващия акт за отмяната му и останалите в наследство след смъртта й недвижими 3 имоти са собственост на ищците в качеството на нейни законни наследници.

В депозираните писмени бележки исковете се поддържат и се обсъждат събраните по делото доказателства. Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че със завещателен акт от 20.01.2021 г. завещателката Р. Д. Г. е отменила саморъчното завещание в полза на ответника, съставено на 29.12.2020 г.. При условие на евентуалност се иска да бъде уважен иска за обявяване на недействителност на завещанието поради упражнено насилие върху завещателката, като се основават на показанията на разпитаните свидетели и депозираната жалба до РП П. с помощта на свидетелката М. С., от показанията на която по делото се установяват обстоятелствата във връзка със съставянето на жалбата. Позовават се на практика на ВКС, посочена в писмените бележки и считат, че следва да се извърши тълкуване на волята на завещателката за отказ от завещание, да се приеме, че е налице писмена отмяна по чл. 38 ал. 1 от ЗН на предходно завещание при липса на извършено завещание в полза на друго лице и че тази изрична отмяна може да се извърши със самостоятелен акт при спазване на формата на чл. 25 от ЗН, като е достатъчно новият завещателен акт да е написан саморъчно, да има означена дата и да е подподсан. Ищците поддържат, че представения от тях завещателен акт от 20.01.2021 г. отговаря на изискванията за ново завещание, с което се отменя старото, а волята на завещателката е несъмнена, тъй като израза „отказвам се“ разкрива воля за отмяна на предходния завещателен акт. Според ищците от показанията на свидетелката М. С. по делото е установен начина и мястото на съставяне на завещателния акт, поради което наред с липсата на оспорване от ответника акта да е изписан ръкописно от завещателката следва да се приеме, че поправките са направени от завещателката, а датата на съставяне на акта е ясна, тъй като е посочена неколкократно. Поддържа се становище за неоснователност на възраЖ.ето на ответника за недееспобност на завещателката към датата на съставяне на акта с оглед заключението на приетата посмъртна СПхЕ, която установява, че към тази дата завещателката не е страдала от душевна болест или слабоумие, както и от деменция.

Поддържа се, че Р. Д. Г. е единствен наследник на дъщеря си С. Г., починала 2017 г., сина си Р.Х., починал 2019 г., родителите си Ц.Ш. и Д.Ш. и съпруга си В.Г., починали преди нея. Поддържат се исковите претенции по чл. 124 ал.

1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на описаните в ИМ недвижими имоти, като по отношение на някои от имотите исковете са поддържат за и.ч. от имотите. Ищците претендират да бъдат признати за собственици общо на 1/3 и.ч. от следните 5 бр. процесни земеделски земи в землището на с. Н.о: ПИ с идентификатор *** в м. „***“, ПИ с идентификатор *** в м. „***“, ПИ с идентификатор *** в м. „***“, ПИ с идентификатор *** в м. „***“ и ПИ с идентификатор *** в м. „***“, останали в наследство от В.П.Д., като се основават на броя на лицата, признати за съсобственици с представения по делото нотариален акт и твърдят, че правата на всички съсобственици били равни. Ищците 4 претендират да бъдат признати за собственици общо на 2/3 и.ч. от 3 бр. процесни земеделски земи в землището на с. Н.о: ПИ с идентификатор *** в м. „***“, ПИ с идентификатор *** в м. „***“ и ПИ с идентификатор *** в м. „***“, останали в наследство от В.И.К., като се основават на това, че съпругата му Т. Д. е станала законен наследник на своя съпруг при условията на чл. 9 ал. 2 от ЗН, заедно с брата и сестрите му, наследила е 2/3 и.ч. от наследството му, при което след смъртта й нейн законен наследник е станал брат й Д.Ш., баща на Р. Д. Г.. Претендират направените по делото разноски съгласно списък на разноските.

Ответникът С. Д. лично и чрез пълномощника си адвокат М. М. от ПлАК поддържа депозирания отговор и излоЖ.те в него възраЖ.я и изразява становище за неоснователност на исковете. В депозираните по делото писмени бележки това статовище също се поддържа. Според ответника от заключението на съдебно-почерковата /СПЕ/ се установява по безспорен начин, че завещанието от 29.12.2020 г. е изписано и подписано от завещателката, поради което моли съда да приеме, че същото е действително и да отхвърли предявения иск за неговата нищожност. По отношение на предявения иск за унищожаемост на завещанието се поддържа, че от събраните по делото гласни докателства не се установяват твърденията на ищците за оказано насилие върху завещателката от ответника и съпругата му, а напротив свидетелите установяват, че същите са се грижели за нея, като са й носили храна, водили са я на лекар, закупували са й лекарства, поради което се прави извод, че искът е недоказан и поради това неоснователен. По отношение на предявения иск за отмяна на завещанието се поддържа, че документът от 20.01.2021 г. , наречен Акт не отговаря на изискванията за форма и съдържание на завещание, поради което е нищожен и не поражда валидно правно действие. Поддържа се също, че актът е изготвен под въздействие на свидетеля А., който я е водил при различни нотариуси до изготвянето му, след което е ограничил достъпа на ответника и съпругата му до нея, както и на други нейни близки до смъртта й. Според ответника от заключението на приетата по делото СПхЕ се установява, че завещателката е била дееспособна както към момента на изготвяне на завещанието, така и към по по-късната дата на изготвяне на акта за отмяната му. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК се изразява становище за неговата неоснователност, тъй като ответникът е станал собственик на процесните недвижими имоти въз основа на завещанието, оставено от Р. Д. Г. н а 29.12.2020 г. , което представлява частно завещателно разпореждане, има пряк транслативен ефект и е породило валидно правно действие след смъртта й в полза на посочения в него бенефициер. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Претендира направените по делото разноски от страна на ответника съгласно представения списък на разноските и прави възраЖ.е за прекомерност на направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.