Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 320 от 21.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 998/2023
Вид
Решение № 320
Подписан
21.06.2024
В сила
21.06.2024
Състав
Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3, изр.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.201 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Благоевград, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от П. Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200500998 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№6986/26.07.23г на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област с административен център Благоевград, с адрес в гр.Благоевград, пл.“Георги Измирлиев“ №9 и въззивна жалба вх.№7620/18.08.23г от ТП „Държавно горско стопанство П.“, ЕИК 2016275060054, седалище и адрес на управление в гр.П., ул.

„България“ №60, против решение №232/06.07.23г на РС-П. по гр.д. №518/22г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакувания акт съдът е уважил иска за делба, допускайки я за трите имота при поисканите квоти между всички съделители.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите, които го намират за недопустимо, излагайки подробни аргументи в жалбите в тази насока. Алтернативно развиват доводи за неправилност и настояват за отхвърляне на иска за делба, като им се присъдят разноските пред двете инстанции. Правят възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна. Не се правят доказателствени искания.

1

Въззиваемият И.Х., чрез процeсуален представител, оспорва жалбите и поддържа първоинстанционния акт, като настоява за неговото потвърждаване, подробно обосновавайки тезата си, без да прави доказателствени искания.

Останалите въззиваеми не изразяват становище по жалбите.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав намира за безпредметно преповтарянето на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е установила, че с Акт на публична държавна собственост №1837/10.04.2008г за публична държавна собственост е обявен УПИ XIV в кв.186 – ПИ 2187 (по отменения ПУП-ПР, одобрен със Заповед №I-C37/22.02.2006г на Кмета на Община П.) с площ от 600, 00 (шестстотин) кв.м., ведно със застроената в него Административна сграда със 169, 00 (сто шестдесет и девет) кв.м. застроена площ, на два етажа, масивна конструкция, построена 1948г.

С нотариален акт №157, том I, дело №141/2004г на нотариус Е.Якова, „Калабак-99“ ЕАД-в ликвидация, представлявано от ликвидатора А.Маркова продава на А.Б. УПИ №I в кв.186 по плана на гр.П., целият с площ от 3900 кв.м., ведно с изградената в имота масивна сграда – ремонтна работилница, на два етажа, със застроена площ от 350 кв.м., за която сграда е отреден имот пл.

№2186.

С нотариален акт №62, том I, дело №54/2004г на нотариус К.Т., А.Б. продава на К.Т. УПИ №I в кв.186 по плана на гр.П., с площ по нотариален акт 3900 кв.м., а по скица – с площ от 4500 кв.м., образуван от поземлени имоти с пл.№2187, с площ от 1185 кв.м., пл.№2188, с площ от 850 кв.м. и пл.№2186, с площ от 2465 кв.м., в кв.186 по плана на гр.П., ведно с изградената в поземлен имот №2186 масивна сграда – ремонтна работилница на два етажа със застроена площ от 350 кв.м.

2

Видно е от нотариален акт №48, том III, дело №410/2006г на нотариус К.Т., че на 24.07.2006г К.Т. е продал на И.Х. УПИ VIII-2188 в кв 186 по плана на гр.П., с площ от 227 кв.м., образуван от УПИ I с ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №I-С-37/22.02.2006г на Кмета на Община П..

С нотариален акт №113, т.II, дело №286/2008г на нотариус К.Т. на 14.05.2008г К. Т. е продал на В.С. следните свои недвижими имоти, а именно:

УПИ I-2186, с площ от 2620 кв.м., находящ се в кв.186 по действащия устройствен план на гр.П., който УПИ е образуван от разделянето на УПИ I2186, 2187, 2188 в кв.186 на пет самостоятелни урегулирани имоти, одобрен със заповед №I-С-37/22.02.2006г на Кмета на Община П., ведно с построената в имота масивна сграда – ремонтна работилница на два етажа, със застроена площ от 350 кв.м.; УПИ XV – 2187, с площ от 330 кв.м. в кв.186, който имот е образуван от разделянето на УПИ I-2186, 2187, 2188 в кв.186 на пет самостоятелни урегулирани имоти, одобрен със заповед №I-С-37/22.02.2006г на Кмета на Община П..

Със заповед №I-C-37/22.02.2006г на Кмета на Община П. е одобрено изменение на ПУП-ПР за УПИ-I, отреден за „Горско стопанство“ в кв.186 по плана на гр.П., като според същото въпросното УПИ се разделя на: УПИ I – 2186, с площ от 2620 кв.м., отреден за „Ремонтна работилница“; УПИ XIII, с площ от 227 кв.м., отреден за „Обществено обслужване“; УПИ XIV – 2187, с площ от 600 кв.м., отреден за „Административна сграда“; УПИ XV – 2187, с площ от 330 кв.м., отреден за „Обществено обслужване“; УПИ XVI – 2188, с площ от 657 кв.м., отреден за „Жилищно строителство“, по зеления цвят на ПУП, неразделна част от заповедта.

С решение №82/10.03.2009г на АС-Благоевград по адм.д.№723/08г е отменена заповед №I-C-37/22.02.2006г на Кмета на Община П., с което е одобрено въпросното изменение в УПИ-I в кв.186 по плана на гр.П..

Според становището на главния архитект по чл.201 ЗУТ УПИ I в кв.186 по плана на гр.П. е делим и предложеното решение в отменения ПУП-ПР отразява дяловете на отделните съсобственици. Сочи се още, че новообразуваните урегулирани поземлени имоти отговарят на изискванията на ЗУТ и Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Анализирана е и съдебно-техническата експертиза, според която 3 поземлени имоти с идентификатори №***, №*** и

№*** по КККР на гр.П., попадат с цялата си площ в УПИ I – „За горско стопанство“, в кв.186 по действащия за района на СТЕ подробен устройствен план на гр.П. от 1971г. Вещото лице посочва още, че регулационните граници на действащия УПИ I – „За горско стопанство“, в кв.186, с малки разлики, породени от прилагането на регулационния план, съответстват на външните граници на въпросните поземлени имоти с идентификатори №***, №*** и №*** по

КККР на гр.П.. Сочи се, че по-голямо несъответствие се констатира в западната част, тонирана в жълто площ от 143, 98 кв.м., която по одобрената КККР попада в границите на поземлен имот с идентификатор №***, второстепенна улица по КККР, и която част не е обект на исковата молба. Вещото лице посочва също така, че общата площ на трите въпросни поземлени имоти, попадащи в УПИ I – „За горско стопанство“, в кв.186 по действащия ПУП на гр.П. от 1971 г., възлиза на 4409 кв.м. (поточно 4408, 55 кв.м.), тонирана в сИ.зелено на скицата-извадка от КККР, приложена към експертизата.

При тези данни настоящият състав счита, че атакуваното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск.

С исковата молба е бил предявен иск за делба на съсобствения между страните УПИ I в кв.186 по плана на гр.П., с площ по скица 4500 кв.м., образуван от имоти с идентификатори №***, №*** и

№*** по КККР на гр.П., при квоти: 600/4409 кв.м. за Държавата, 2950/4409 кв.м. за В.С., 227/4409 кв.м. за И.Х. и 567/4409 кв.м. за К.Т.

(вж.поправената ИМ от 21.10.2022г). С атакуваното решение съдът е допуснал делбата на поземлени имоти с идентификатори №***, №*** и №*** по КККР на гр.П., при посочените квоти: 600/4409 кв.м. за Държавата, 2950/4409 кв.м. за В.С., 227/4409 кв.м. за И.Х. и 567/4409 кв.м. за К.Т.. По този начин съдът не се е произнесъл по предявеният иск за делба на УПИ І, а се е произнесъл по непредявен иск, тъй като е допуснал до делба имоти, чиято делба не е поискана в исковата молба.

Обстоятелството, че въпросните имоти влизат в делбения УПИ І по плана на гр.П. от 1971г, не означава, че предмет на делото са отделните поземлени имоти, заснети по по-късно приетата кадастрална карта най-малко, защото не 4 е поискана делбата на същите, а съдът няма как да се произнесе по нещо, което не му е поискано (арг. от чл.6, ал.2 ГПК).

Вън от горното следва да се посочи, че при действащ подробен устройствен план (ПУП) или дворищнорегулационен план (в сила преди приемането на ЗУТ) за дадено населено място, именно последните индивидуализират поземлените имоти, които урегулират, т.е. при действаща регулация поземлените имоти (дворните места), чиято делба се иска, следва да се индивидуализират в исковата молба чрез белезите си на урегулирани поземлени имоти чрез актуалния им териториалноустройствен статут, което по действащ ПУП означава индивидуализацията им по него. Това не се променя и когато при действащ (приложен) ПУП или регулационен план покъсно е одобрен кадастрален план, като и в този случай имотите също следва да се индивидуализират по действащия ПУП или регулационен план.

Допускането на имота до делба съобразно заснемането му по кадастрална карта, а не по актуалния му териториално-устройствен статут има за последица недопустимост на постановеното решение за допускане на делба (така Р№196/10.10.2014г на ВКС по гр.д.№2362/14г, I гр.о.).

В случая липсва спор по делото, че за гр.П. е налице действащ РП от 1971г (вж. и съдебно-техническата експертиза), което надлежно е посочено и в исковата молба, съобразно който план ищците са описали и подлежащият на делба УПИ І. Ето защо решаващия състав е следвало да разгледа иска за допускане до делба на УПИ съобразно плана от 1971г, а не на отделните поземлени имоти по КККР, влизащи в горния УПИ, което обуславя извод за недопустимост на постановеното решение.

Когато първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, а не е разгледал предявения, и не се касае до неправилна правна квалификация, първоинстанционното решение е недопустимо, поради което следа да се обезсили от въззивния съд и върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск (арг. от чл.270, ал.3, изр.3 ГПК).

При новото разглеждане решаващия състав следва да подложи на внимателна преценка наличието на съсобственически отношения между страните в УПИ І, изхождайки от твърденията на страните досежно придобивните основания, вещноправният им ефект, като се съобрази чл.200 ЗУТ и др.относими разпоредби, теорията и константната съдебна практика.

5

В контекста на изложеното атакуваният акт се явява недопустим, поради което по арг. от чл.270, ал.3, изр.3 ГПК следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по иска за делба на УПИ I в кв.186 по плана на гр.П. от 1971г.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО решение №232/06.07.23г на РС-П. по гр.д. №518/22г.

ВРЪЩА делото на РС-П. за разглеждане на предявения иск за делба, съобразно горните указания.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6