Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 04.04.2024, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно гражданско дело 52/2024
Вид
Решение № 57
Подписан
04.04.2024
В сила
04.04.2024
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. В., 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20241300500052 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от А. П. А. с ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни представители П. А. Т. с ЕГН ********** и М. Л.

Т. с ЕГН **********, всичките от гр. В., ул. ***, чрез А. М. против Решение № 668/19.10.2023г по грд № 2154/2022 на РС-В., с което осъжда ЗЕАД „БВИГ“ АД с ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление гр. С., пл.

Позитано № 5 да заплати на А. П. А. с ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни представители П. А. Т. с ЕГН ********** и М. Л. Т. с ЕГН **********, всичките от гр. В., ул. *** да заплати сумата от 2000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 30.04.2022г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2022г. до окончателното плащане, като исковата претенция над присъдената сума до пълния претендиран размер от 7000.00 лева – отхвърля като неоснователна и недоказана.

Поддържа се, че решението в частта му относно присъденото обезщетение е неправилно.

1

Сочи се, че правилно съдът е изяснил и изложил мотиви за установеното от фактическа страна, като приема, че предявеният иск е допустим и основателен и следва да бъде уважен, тъй като е доказана вината на причинителя на ПТП, който към датата на ПТП притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност" сключена с ответното дружество.

Доказани били нанесените на ищеца вреди и причинно-следствената връзка между тях и деянието.

Предмет на обжалване е определеният размер на дължимото обезщетение.

Твърди се, че е занижен. Доказано е от медицинската експертиза , че ищецът страда от посттравматично стресово разстройство. Това състояние продължава повече от една година след инцидента и не е отшумяло към датата на изготвяне на експертизата. Не е ясна и прогнозата за времето на възстановяване. Това състояние налага полагане на специфични и продължителни грижи и работа с психолог за преодоляване на страха и последиците от преживяното и съответно обезщетяване в по-голям от присъдения размер.

Обжалват решението и в частта относно присъдените разноски.

Молят Съда да отмени първоинстанционното решение № 688 от 19.10.2023 г. по ГД № 2154/2023 г. на ВРС и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск и присъди направените разноски в пълен размер.

Постъпил е писмен отговор от ЗЕАД “БВИГ АД, ЕИК: 000694286 , гр.

С., пл. “Позитано" № 5, представлявано от изпълнителните директори НЧ и ИГ, чрез НЗ – юрисконсулт, в който сочат, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Считат, че в настоящото производство не се установени част от твърдените увреждания на въззивника, не се представя и медицинска документация в този смисъл, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Твърдят, че не се установява вида и характера на уврежданията във връзка с пътнотранспортното произшествие, както и причинно - следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, тъй като не се представят, а и не се събират доказателства в тази насока.

2

Относно определеният размер на претърпени неимуществени вреди, считат, че същият е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД-взети са предвид абсолютно всички доказателства, събрани в производството, като след подробното им обсъждане от страна на съда е определен и размера на обезщетение. По делото липсват доказателства за сериозни физически увреждания като възстановяването на въззивника е отшумяло за 10 - 15 дни.

По отношение на претърпеният психически стрес твърдят, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото.

Считат първоинстанционното решение за правилно в частта му досежно началната дата на начисляване на законната лихва, като следва да се има предвид разпоредбата на чл. 497 от Кодекс за застраховането.

Молят Съда да постанови решение, с което да потвърди Решение № 668 от 19.10.2023 г. на Районен съд В. по гр. д. № 2154/2022 г. в обжалваемата му от въззивника част.

Молят Съда да присъди в полза на ЗЕАД „БВИГ” юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция в размер на 100 лева /сто лева /.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

С Решение № 668/19.10.2023г по грд № 2154/2022 на РС-В., осъжда ЗЕАД „БВИГ“ АД с ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление гр.

С., пл. Позитано № 5 да заплати на А. П. А. с ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни представители П. А. Т. с ЕГН ********** и М. Л.

Т. с ЕГН **********, всичките от гр. В., ул. *** сумата от 2000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 30.04.2022г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2022г. до окончателното плащане, като исковата претенция над присъдената сума до пълния претендиран размер от 7000.00 лева - отхвърля като неоснователна и недоказана, както и разноски по делото в общ размер от 178.57 лева.

От данните по делото се установява, че на 30.04.2022 в 14.50 часа в с. С., общ. Б., на ул. Г. ТТ, е настъпило ПТП, при което товарен автомобил марка РМ с рег. № ЕН 1167 КН, собственост на „ХГ“ ЕООД, управлявано от РПН не 3 спазва дистанция с движещото се МПС - лек автомобил марка ТК с рег. № СВ 2948 ТЕ, управляван от Д. Т., което намалява скоростта и го блъска отзад.

Товарният автомобил, към момента на ПТП е имал валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

По повод настъпилото ПТП, при ответника е образувана преписка по щета № 471021222203318/4 по подадено заявление от 30.05.2022г. от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение. Към заявлението е представен Протокол за ПТП, амбулаторен лист за преглед на пациент от 30.04.2022г. непосредствено след настъпилото ПТП, с основна диагноза - повърхностна травма на главата с неуточнена локация, амбулаторен лист от 10.05.2022г., от който е видно, че на малолетния ищец е поставена диагноза - остра стресова ситуация заради претърпяното ПТП, а именно страх да се качва в кола, чувства се уплашен, нощем е неспокоен. Представено е и съдебно медицинско свидетелство от 03.05.2022г., от което е видно, че при преглед на ищеца, е установено кръвонасядане на долния клепач на дясното око, оплаквания от болки в дясна челна област, дясна тилна област и дясна китка.

Посочено е, че описаните травматични увреждания е възможно да са причинени по начина и времето, съобщени в предварителните сведения ПТП.

Вещото лице по назначената и приета съдебно - медицинска експертиза, е дало заключение, че вследствие на претърпяното ПТП, малолетният ищец е получил травма на главата. Не са установени съществени промени в здравословното му състояние, без данни за черепно мозъчна травма, не са проведени образни изследвания и лечебни процедури. Заключението на вещото лице е, че налице причинно-следствена връзка между травмата и претърпяното ПТП. Причинено е временно разстройство на здравето неопасно за живота. Възможно е да е изпитвал болки в рамките на 10-15 дни след злополуката.

Вещото лице по назначената и приета съдебно - психиатрична експертиза, е дало заключение, след извършен преглед на ищеца, че същият страда от посттравматично стресово разстройство в детството, вследствие на преживения стресогенен момент по време на претърпяното ПТП.

Понастоящем, ищецът не желае да се вози в автомобил, страхува се да се 4 движи в близост до улици, съобщава за неспокоен сън и че е сънувал катастрофата.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно изготвени. Заключенията съответстват на събраните писмени доказателства, в т.ч. медицинска документация.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е допустим .Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства, се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Ищецът имат правен интерес от водене на настоящия иск, поради което съдът счита, че същият се явява допустим.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. /претърпените неимуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. /ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.

Безспорно се установи по делото настъпването на пътно транспортно произшествие. От приета и не оспорена САТЕ на бе установен механизмът и причината за настъпване на процесното ПТП.

Спорен в случая е въпросът, какъв е размерът на неимуществените вреди.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите.

5

Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Причинените болки и страдания на ищецът следва да бъдат компенсирани.

Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем физическите, психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Определеното от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди, обхваща претърпените болки и страдания следствие причинените му телесни увреждания, както и болки и страдания, които търпи към настоящия момент, с оглед здравословното му състояние.

От събраните писмени доказателства, безспорно се установи, че вследствие на претърпяното ПТП по вина на водача на товарния автомобил, на ищеца, е причинено телесно увреждане, което видно от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, му е причинило временно разстройство на здравето не опасно за живота. Същият е претърпял травма на главата, без съществени промени в здравословното състояние, която е отшумяла за 10 -15 дни. Освен това, ищецът е получил посттравматично стресово разстройство, вследствие на преживения стресогенен момент по време на претърпяното ПТП, изразяващо се в нежелание да се вози в автомобил, страхува се да се движи в близост до улици, има неспокоен сън. И двете експертизи сочат, че е налице пряка причинно-следствена връзка между травмите и настъпилото 6