Решение № 3927 от 09.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3927 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря ЕкатерИ. К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100502082 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на И. Н. Д., чрез особен представител адв. В. В., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 22 501/08.12.2025 г. на СРС, 42 състав, постановено по гр.д. 69975/2024 г., с което е признато за установено, че същата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр. 1 от ЗЗД вр. с чл.

150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4 831, 44 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., сумата от 674, 93 лв. – лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2022 г. – 04.03.2024 г., сумата от 130, 44 лв. – главница за извършваната през периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. услуга по дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 02.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно, тъй като не се доказало, че ответницата е собственик на имота или притежава вещно право върху същия. Не били представени доказателства за публикуване на ОУ на ищцовото дружество. Липсвали доказателства относно обстоятелството, че е осъществено правото на строеж за процесния обект като разрешението за строеж установявало годността на обекта, но не и неговите собственици.

1

Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което исковете в тази част да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.

Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в първоинстанционното производство „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило становище.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.

Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.

Страните не са формирали спор в рамките на въззивната жалба по нито едно от тези правно-релевантни обстоятелства. Заявените възражения досежно липса на установено право на собственост в патримониума на ответницата – въззивник респ. съжденията относно разрешението за ползване на строителен обект са заявени за първи път във въззивната жалба и в този смисъл са преклудирани. Дори да се разгледат по същество, същите не намират подкрепа в ангажираните по делото писмени доказателства – нотариален акт за учредяване право на строеж № 36, дело 3340/96 г. на Първи нотариус при СРС и протокол образец 16 от 11.06.1999 г.

На следващо място, нормата на чл. 150 ал.1 от ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от 2 топлопреносното предприятие. Дефинитивно „публично известно“ е нещо, достъпно за обществеността и е предназначено за публикуване или разглеждане на широк кръг правни субекти. Изискването, регламентирано в разпоредбата е същите да бъдат публично огласени чрез довеждането им до знанието на широк кръг правни субекти без да е конкретизиран способът, чрез който следва да бъде сторено – чрез публикуване в интернет сайта на доставчика, в средство за масова информация или по друг подходящ начин, за изпълнение на което изискване са ангажирани доказателства по делото. Предвид което тези заявени възражения не могат да бъдат споделени от съда в решаващия му състав.

При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и предвид на обстоятелството, че крайните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор, депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално представителство, на същата не се следват разноски в настоящото производство.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22 501/08.12.2025 г. на СРС, 42 състав, постановено по гр.д. 69975/2024 г., в частта, в която е признато за установено, че И. Н.

Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4 831, 44 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., сумата от 674, 93 лв. – лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2022 г. – 04.03.2024 г., сумата от 130, 44 лв. – главница за извършваната през периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. услуга по дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 02.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване на препис от същото до страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4