Решение № 5360 от 10.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5360 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20261100508329 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано по жалба на „ФАРМВИЛ“ ЕАД, ЕИК 202834251 срещу Разпореждане на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 с район на действие Софийски градски съд, с изх. № 38663/30.04.2026 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, намаляване на таксата по т. 26 и отмяна на таксата по т. 2 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, които разноски са определени в постановление за разноски изх. № 31735/31.03.2026 г. на ЧСИ М.П., peг. № 851 от 10.06.2025 година.

Жалбоподателят не намира адвокатското възнаграждение за съответно, тъй като по изпълнителното дело не са реализирани никакви изпълнителни способи, не са предприети никакви изпълнителни действия, а е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, счита таксата по т. 26 да е определена в противоречие на закона и при неправилна основа, а таксата по т. 2 – за недължима.

Взискателят не се ангажира със становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител излага мотиви за допустимост и неоснователност на жалбата.

Жалбата е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

По същество жалбата е частично основателна.

По възражението за прекомерност на определения размер на адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя, представляван от адвокат, при уговорено и заплатено възнаграждение (л. 44-45). С молбата за образуване на изпълнителното производство молителят е посочил и начин на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК. Видно от доказателствата в изпълнителното производство, на 31.03.2026 г. е изготвена Покана за доброволно 1 изпълнение с изх. № 31734/31.03.2026г., ведно с Постановление за разноски с изх. № 31735/31.03.2026 г. до „ФАРМВИЛ“ ЕООД, връчено на 02.04.2026 г. чрез куриерска фирма „Спиди“ АД. В срока за доброволно изпълнение – на 02.04.2026 година, присъдената по изпълнителен лист сума е преведена в цялост /платежното нареждане, представено по изпълнителното дело – л. 63/.

При тези факти се установява, че единствените действия, извършени от процесуалния представител на взискателя, са свързани с образуване на изпълнителното производство, като посочването на способа на изпълнение е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК.

В чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата) са регламентирани възнагражденията за образуване и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Предвидените в Наредбата възнаграждения за адвокатска работа не са задължителни за съда, но те служат за ориентир при определянето им, като се отчита правната и фактическа сложност на делото.

В конкретната хипотеза, справедлив и съответен размер на възнаграждение съобразно извършените действия е такъв от 102,26 евро, тъй като извън оказване на правната помощ за образуване на изпълнителното дело /в случая – подаване на молбата за образуване/, не са извършени други действия във връзка с изпълнителното производство, а плащане на цялата сума е извършено в деня на получаване на поканата за доброволно изпълнение. Заплащането на възнаграждение в по-голям размер се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и възнаграждението за адвокат намалено до размера от 102,26 евро.

По таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Длъжникът отговаря за всичките разноски по делото, в т.ч. и за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело /решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС; решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС; определение № 241 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 6040/2015 г. на ВКС/.

Таксата по т. 26 от Тарифата за изпълнение на парично вземане се събира върху събраната сума. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се начислява служебно от съдебния изпълнител и е платима авансово и в случая е дължима в размер на 267,51 евро с ДДС, при адвокатско възнаграждение от 102, 26 евро. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е дължима върху събраната сума, а последната включва присъденото вземане, съгласно изпълнителния лист и дължимото адвокатско възнаграждение.

По отношение на таксата по т. 2 от Тарифата.

Същата настоящият състав намира да е дължима от длъжника, тъй като се събира за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, във връзка с каквото, видно от доказателствата в изпълнителното дело, съдебният изпълнител е осъществил множество действия преди плащането и по възлагане от взискателя, поискано с молбата за образуване на изпълнителното дело. Плащането в срока за доброволно изпълнение не освобождава длъжника от разноските за вече извършено цялостно проучване на имущественото му състояние, а нормативен акт не поставя изискване същото да започне след изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено по отношение на размера на адвокатското възнаграждение, като същото бъде намалено до размера от 102,26 2 евро лева, а таксата по т. 26 – в размер на 267,51 евро /вместо определените 303,48 евро/, а в останалата част жалбата е неоснователна.

Жалбоподателят няма искане за присъждане на разноски в съдебното производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на „ФАРМВИЛ“ ЕАД, ЕИК 202834251 Разпореждане на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 с район на действие Софийски градски съд, с изх. № 38663/30.04.2026 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя за разликата от 102,26 евро до определения размер от 479,52 евро и за намаляване на таксата по т. 26 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители за разликата от 303,48 евро до 267,51 евро, които разноски са определени в постановление за разноски изх. № 31735/31.03.2026 г. на ЧСИ М.П., peг. № 851 от 10.06.2025 година, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимите от „ФАРМВИЛ“ ЕАД, ЕИК 202834251 разноски за адвокат на взискателя по изпълнително дело № 20268510400415 по описа на ЧСИ, рег.№ 851 М.П. до размер от 102,26 евро и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство - до размер от 267,51 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3