Решение № 7382 от 30.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7382 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско дело № 20221110108707 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. и чл.

86 ЗЗД за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет [номер] от 06.09.2018г. от летище [населено място1], [държава], до летище [населено място2], ведно със законна лихва от 07.09.2021г. до изплащане на вземането, и за лихва за забава за периода от 13.08.2019г. до 01.09.2021 г. в размер на 102,01 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52140/2021 г. на СРС, 138 състав.

Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил самолетен билет за редовен полет [номер] от летище [населено място1], [държава], до летище [населено място2] на 06.09.2018г., с планиран час на излитане 13:10 часа местно време и планиран час на кацане – 15:30 ч. местно време на 06.09.2018 г. Твърди, че полетът е изпълнен със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в размер на 250 евро съгласно чл. 7, пар.

1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние под 1500 км, а именно 1391 км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на обезщетение, но ответното дружество не го е изплатило. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователен.

Поддържа се, че фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г., не е осъществен – оспорва ищецът да се е явил за регистрация 45 минути преди началния час за излитане, т.е. да се е явил навреме за 1 полета. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Навежда възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 52140/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 138 състав, че по заявление на ищеца С. М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.11.2021 г. против [фирма], ЕИК [ЕИК], за сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение по чл.7 от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснение на полет [номер] от 06.09.2018г. от летище [населено място1], [държава], до летище [населено място2], ведно със законна лихва от 07.09.2021г. до изплащане на вземането, и лихва за забава за периода от 13.08.2019г. до 01.09.2021 г. в размер на 102,01 лева, както и за разноските по делото. С разпореждане от 10.01.2022 г., като е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, съдът е дал указания на заявителя в едномесечен срок да предяви иск относно вземанията си против длъжника. В срока за изпълнение на дадените указания са предявени настоящите установителни искове, които са допустими, тъй като са предявени в срок и са с предмет установяване съществуване на вземания, идентични с вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Възраженията на ответника за липса на представителна власт на процесуалния представител на ищцовата страна са неоснователни. По делото е представено пълномощно, с което адвокат К.В. е упълномощен да представлява ищеца. По аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания.

Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно, налага се изводът, че на ненадлежно представителство в производството може да се позовава единствено представляваната страна, не и ответникът, за когото липсва интерес от това.

За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, че се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, както и размера на дължимото обезщетение. В тежест на ищеца при релевираното в отговора на исковата молба възражение за давност е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираното в настоящото производство вземане за главница.

Безспорно е по делото, че ответникът е компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, че полет [номер] от летище [населено място1], [държава], до летище [населено място2] на 06.09.2018г. е осъществен с повече от 3 часа закъснение, както и че разстоянието между [населено място1], [държава], и летище [населено място2] е под 1500 км. Посочените обстоятелства се и установяват от 2 представените по делото писмени доказателства, в това число уведомително писмо от оператор на летище [населено място2]. Ето защо, съдът приема осъществяването им за доказано по делото. Установява се от представените електронен билет и превод на документа и обстоятелството, че ищецът е бил пътник за процесния полет, съответно при условията на чл. 161 ГПК следва да се приеме за установено и че се е явил навреме за регистрация / не по-късно от 45 минути преди обявения час на полета/ - така определение от 06.06.2022 г. по делото.

Съдът приема, че относно процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В чл. 5 - 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са уредени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че последният се явява "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

По отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004 е налице произнасяне на СЕС с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/2007 и С-403/2017, с което е дадено задължително за българския съд тълкуване - чл.633 ГПК, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа / в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/.

В разглеждания случай, както се посочи по-горе, се установи, че разстоянието на полета на ищеца е под 1500 км, както и че ищецът е достигнал крайния пункт на пристигане с повече от три часа след планирания час на пристигане по разписанието на полета, поради което за същия е възникнало право на обезщетение за закъснял полет в размер съгласно чл. 7, § 1, б. “б” от Регламент (ЕО) № 261/2004, размерът на което е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламента).

Размерът на дължимото обезщетение съобразно неоспореното разстояние на полета между двете летища е 250 евро съгласно чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента.

Следователно, налице са всички предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 за заплащане на обезщетение в размер на 250 евро за закъснял полет, като ответникът не твърди плащане на обезщетението, а и не ангажира доказателства за това.

При това положение съдът следва да разгледа своевременно релевираното от ответника възражение, че вземането е погасено по давност, обосновано с твърдения за приложимост на двугодишната погасителна давност, уредена в чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване.

С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО) 3

№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада в приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал (вж. в този смисъл Решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson и др., C-581/10 и C-629/10).

Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004.

Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване (в относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ, бр.16/23.02.2021г. ), съгласно която правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл.137 от същия закон, според който сроковете по чл.135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора на превозвача или след изтичане на срока за отговор. Доводи за обратното не се съдържат в мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, при което тази давност е определена на една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не се възприемат от съда. Новите ал.2 и ал.3 на чл.135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл.7, § 1, б.„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в приложното поле на чл.135 ЗГВ. В посочения смисъл, например, решение № 266070 от 11.10.2021г. на СГС по в.гр.д. № 7764/2020г., решение № 263463 от 28.05.2021г. на СГС по в.гр.д. № 10832/2019г.