Определение № 848 от 13.11.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 848 гр. Перник, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500655 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, EИК 000694959, чрез юрк. Е. Г. против разпореждане № 17325/13.10.2025г. по ч.гр.д. № 5687/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Р. С. И. относно дължимите суми, представляващи разходи за уведомяване в размер на 180,00 лева, както и частично за претендирани разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на районния съд, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 418, ал.5 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Ч.гр.д. № 5687/2025 г. по описа на РС- Перник е образувано по заявление от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за издаване заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Р. С. И. за вземания за главница по Договор за потребителски кредит №*** от *** в размер на 18 196.63 лв., сумата 949.08 лв. – 1 договорна лихва за периода от 05.11.2024 г. до 08.09.2025г. , сумата 111.51 лв. мораторна лихва за периода от 05.11.2024 г. 08.09.2025 г., сумата 168.55 лв. – мораторна лихва за периода от 09.09.2025 г. 06.10.2025 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.10.2025г., до окончателно изплащане на вземането, както и сумите: 330.24 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 49.57лв., съразмерни на уважената част от сумите по заявлението.

Претендират се още вземания в размер на 168.00 лв. за разходи за уведомяване, във връзка с връчване на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.

Към заявлението са представени: договор за потребителски кредит; извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител; погасителен план; копие на уведомително писмо – покана, изпратено до длъжника Р. С. И..

Длъжникът е изпаднал в забава и не е изпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят обявил вземането за предсрочно изискуемо, като за това обстоятелство длъжникът е бил уведомен на 25.08.2025 г. чрез връчване на покана изх.№ ИД -21587-2025/28.07.2025 г.

Заявлението е отхвърлено от първоинстанционния съд в обжалваната част по подробни мотиви, че претенциите за заплащане на разходи за уведомление се основават на неравноправни клаузи, които нарушават императивни норми, респ. са нищожни, тъй като съдът е констатирал нарушение на чл. 10а, ал.1 и ал.2 и ал.4 от ЗПК. Относно частичното отхвърляне на претендирани разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, същите са отхвърлени съразмерно с отхвърлената част от вземането.

Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

На първо място следва да се подчертае, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, освен за формалната редовност на подаденото заявление, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Разпоредбата на чл.417 ал.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от 2 счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото е посочена процесната сума от 168 лв., като направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. Предвид описанието на претенцията за такса за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, настоящият състав намира, че тези разноски се претендират поради забава на длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е приложим към процесния договор за издаване на кредитна карта, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Дейността по изготвяне и връчване на покани за доброволно изпълнение, съдържащи и уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост, по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с процесния договор, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги. Поради това претендирането на разноски за събиране вземане поради неизпълнение противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. Предвид което въззивният съд споделя извода, че процесната сума от 168,00 лв. за разходи по уведомяване противоречи с разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, като практически заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като направените от кредитора- заявител разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника- потребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания /в случая наречени разноски по уведомяване за съответния период от време/, както е приел и заповедния съд.

В съответствие със закона Районен съд - Перник е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 17325/13.10.2025 г. по ч.гр. д. № 5687/2025 г. на РС 3

- Перник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 848 гр. Перник, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500655 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, EИК 000694959, чрез юрк. Е. Г. против разпореждане № 17325/13.10.2025г. по ч.гр.д. № 5687/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Р. С. И. относно дължимите суми, представляващи разходи за уведомяване в размер на 180,00 лева, както и частично за претендирани разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на районния съд, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 418, ал.5 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Ч.гр.д. № 5687/2025 г. по описа на РС- Перник е образувано по заявление от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за издаване заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Р. С. И. за вземания за главница по Договор за потребителски кредит №*** от *** в размер на 18 196.63 лв., сумата 949.08 лв. – 1 договорна лихва за периода от 05.11.2024 г. до 08.09.2025г. , сумата 111.51 лв. мораторна лихва за периода от 05.11.2024 г. 08.09.2025 г., сумата 168.55 лв. – мораторна лихва за периода от 09.09.2025 г. 06.10.2025 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.10.2025г., до окончателно изплащане на вземането, както и сумите: 330.24 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 49.57лв., съразмерни на уважената част от сумите по заявлението.

Претендират се още вземания в размер на 168.00 лв. за разходи за уведомяване, във връзка с връчване на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.

Към заявлението са представени: договор за потребителски кредит; извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител; погасителен план; копие на уведомително писмо – покана, изпратено до длъжника Р. С. И..

Длъжникът е изпаднал в забава и не е изпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят обявил вземането за предсрочно изискуемо, като за това обстоятелство длъжникът е бил уведомен на 25.08.2025 г. чрез връчване на покана изх.№ ИД -21587-2025/28.07.2025 г.

Заявлението е отхвърлено от първоинстанционния съд в обжалваната част по подробни мотиви, че претенциите за заплащане на разходи за уведомление се основават на неравноправни клаузи, които нарушават императивни норми, респ. са нищожни, тъй като съдът е констатирал нарушение на чл. 10а, ал.1 и ал.2 и ал.4 от ЗПК. Относно частичното отхвърляне на претендирани разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, същите са отхвърлени съразмерно с отхвърлената част от вземането.

Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

На първо място следва да се подчертае, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, освен за формалната редовност на подаденото заявление, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Разпоредбата на чл.417 ал.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от 2 счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.