Определение № 5441 от 03.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5441 гр. Варна, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502396 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 90298/29.10.2025г., подадена от „САЙБУЛ 1“ ООД, ЕГН 200461323 срещу определение № 13258 от 01.10.2025г., постановено по гр.д. № 8358/2025г. по описа на РС-Варна, 7 състав, в частта, с която е прекратено производството по гр.д. № 8358/2025г. по описа на РС-Варна, образувано въз основа на искова молба, подадена от „САЙБУЛ 1“ ООД, ЕГН 200461323 срещу „ЖАЛБИ“ ЕООД, ЕИК 204724832, с която са предявен иск за признаване за установено между страните, че „САЙБУЛ 1“ ООД не дължи на „ЖАЛБИ“ ЕООД сумата от 38,84 лева, представляваща заплатена без основание сума за данъци и такси, платена по сметка на Община Несебър, както и всички произтичащи от тази главница акцесорни задължения, претендирани по изпълнително дело № 2025***040149 на ЧСИ И.Б, рег. № *** в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист № 1673 от 28.06.2024г. по ч.гр.д. № 3090/2024г. на РСБургас.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност, и незаконосъобразност на определението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят счита, че е неправилно глобалното прекратяване на производството без отделяне на допустимата част – акцесорните вземания по изпълнението, а именно всички произтичащи от главницата от 38,84 лева, предмет на заповедта за изпълнение – т.е. разноски по изпълнението, последващи лихви и др., възникнали след издаване на титула. Сочи още, че по този начин съдът е абсолютизирал стабилетета на заповедта за изпълнение.

Излага, че съдът смесва критериите за „нови факти“ с изискването за „нови доказателства“ на етап допустимост в разпореждането си от 12.08.20205г. за даване на указания на ищеца. Жалбоподателят счита още, че е налице 1 непълнота на анализа на предмета на иска и пропуск да се дадат адекватни указания за преквалифициране/уточняване, отново без разграничение между главница и посттитулни вземания. Поддържа, че твърдението за липса на плащане от „ЖАЛБИ“ ЕООД към Община Несебър е отрицателен факт с продължаващ характер, а не само „предхождащ“ заповедта за изпълнение.

Счита още, че съдът неправилно е разширил обхвата на цитираната практика на ВКС. Моли определението в обжалваната част да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания до първоинстанционния съд да отдели и разгледа по същество иска/частта от иска за всички акцесорни вземания, възникнали и претендирани по изпълнително дело № 2025***040149 след издаване на изпълнителния титул и при необходимост да указва прецизиране на петитума и правната квалификация, вместо да прекратява производството глобално, а алтернативно ако въззивният съд приеме, че за главницата е налице процесуална пречка, да потвърди обжалваното определение само в тази част и да укаже продължаване за акцесорните вземания по изпълнението.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 8358/2025г. по описа на РС-Варна, е образувано по искова молба на „САЙБУЛ 1“ ООД, ЕГН 200461323 срещу „ЖАЛБИ“ ЕООД, ЕИК 204724832, с която са предявен иск за признаване за установено между страните, че „САЙБУЛ 1“ ООД не дължи на „ЖАЛБИ“ ЕООД сумата от 38,84 лева, представляваща заплатена без основание сума за данъци и такси, платена по сметка на Община Несебър, както и всички произтичащи от тази главница акцесорни задължения, претендирани по изпълнително дело № 2025***040149 на ЧСИ И.Б, рег. № *** в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист № 1673 от 28.06.2024г. по ч.гр.д.

№ 3090/2024г. на РС-Бургас.

В исковата молба са изложени твърдения, че по ч.гр.д. № 3090/2024г. на РС-Бургас е издадена заповед за изпълнение по искане на кредитора „ЖАЛБИ“ ЕООД срещу длъжника „Сайбул 1“ ЕООД за заплащане на сумата от 38,84 лева, представляваща заплатена без основание сума за данъци и такси (втора вноска за местен данък за 2023г.), платена по сметка на Община Несебър, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и разноските по делото – 25 лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта за изпълнение бил издаден и изпълнителен лист № 1673 от 28.06.2024г., по който било образувано изпълнително дело № 2025***040149 на ЧСИ И.Б, рег. № *** в КЧСИ. Със съобщение ЧСИ уведомило длъжника, че дължимата сума към 10.02.2025г. е размер на 1388,25 лева, като в исковата молба подробно е посочено как е формирана същата. Твърдите се, че спорното задължение – главницата от 38,84 лева не е била заплатена от „ЖАЛБИ“ ЕООД на Община Несебър.

С разпореждане от 07.07.2025г. съдът е оставил без движение производството по делото, като е дал на ищеца указания да отстрани 2 констатирани нередовности, а именно да наведе и обоснове конкретни фактически твърдения относно основанието, на което сита, че не се дължат претендираните от него процесни суми, както и изрично да заяви дали твърди настъпване след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение на правопогасителен факт и ако да – кога, а също и твърди ли извършване на плащане по издадения изпълнителен титул и кога.

В изпълнение на указания на съда ищецът е заявил, че процесните суми не са дължими, тъй като не са били заплатени от „ЖАЛБИ“ ЕООД на Община Несебър, като изрично е посочил, че не твърди настъпване на правопогасителен факт след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, а твърди, че още към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането не е съществувало.

С разпореждане от 12.08.2025г. съдът е дал последна възможност на ищеца да отстрани констатирани нередовности, като заяви дали твърди новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, като ако твърди наличието на такива, да обоснове конкретната невъзможност да ги узнае или да се снабди с тях по-рано, както и да посочи точната дата, на която ги е узнал.

С уточняваща молба ищецът е заявил, че не твърди наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

При така заявените уточнения съдът е постановил обжалваното определение за прекратяване на производството по делото, като е приел, че предявеният иск е недопустим.

Настоящият въззивен състав намира обжалваното определение на районния съд за правилно по следните съображения:

Представена по делото е заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3090/2024г. на РС-Бургас, по сила на която длъжникът „САЙБУЛ 1“ ООД следва да заплати на кредитора „ЖАЛБИ“ ЕООД сумата от 38,84 лева, представляваща заплатена без основание сума за данъци и такси – местен данък за 2023г., платена по сметка на Община Несебър, дължима от длъжника в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в гр.

Несебър, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и разноските по делото – 25 лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта за изпълнение и липсата на постъпило възражение от длъжника е издаден изпълнителен лист. Ищецът в настоящото производство не оспорва влизането в сила на заповедта за изпълнение.

Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и установява вземането с обвързваща страните сила. В цитираното и от районния съд решение № 50295/23.01.2023г. по гр.д. № 1030/2022г. по описа на ВКС, I V г.о. изрично се приема, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск 3 на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение).

След влизане в сила на заповедта за изпълнение възможностите за оспорване на вземането по същата чрез иск се ограничават до иска по чл.439 от ГПК, а именно когато са налице факти, настъпили след влизането и в сила (давност, прихващане, плащане и т.н.) и иск по чл.424 от ГПК, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

Именно в контекста на възможността за предявяване на иск по чл.424 от ГПК първоинстанционния съд напълно резонно е дал указания с разпореждането от 12.08.2025г., предвид първоначалната неяснота по този въпрос в исковата молба. В този смисъл несъстоятелно е възражението в частната жалба за смесване на критерии за „нови факти“ с изискване за „нови доказателства“.

Напълно неоснователно е и оплакването за пропуск на съда да даде адекватни указания на ищеца, доколкото с двете си разпореждания ищецът е насочен ясно към двете възможности за оспорване на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение с указания да наведе ясни твърдения, които водят към една от тях.

В настоящия случай съгласно уточненията на исковата молба се касае за оспорване дължимостта на вземането по заповедта за изпълнение след влизането й в сила, на основание известно на ищеца в срока за подаване на възражение, както и без да се твърдят новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта. Обстоятелството, че неплащането на задължението на длъжника към Община Несебър от страна на кредитора по заповедта, е продължаващ отрицателен факт, както се сочи в жалбата, се явява напълно ирелевантно.

Оплакването, че първоинстанционния съд не е направил разграничение между главницата по влязлата в сила заповед за изпълнение и акцесорните вземания, наречени от жалбоподателя посттитулни факти, също се явява неоснователно. Самият жалбоподател сочи, че се касае за акцесорни вземания, а именно такива, които се пораждат във връзка с издаването на заповедта за изпълнение, влизането й в сила, издаването на изпълнителен лист и започването на изпълнително производство. При направено възражение по чл.414 от ГПК в законоустановения срок, същите нямаше да се породят на този етап, доколкото тепърва следва развитие на процедурата и евентуално провеждане на исково производство по реда на чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК относно дължимостта на вземането. Всички описани в исковата молба, по която е образувано настоящото производство, „акцесорни вземания“ са възникнали по повод липсата на подадено възражение по чл.414 от ГПК и последващото стабилизиране на заповедта, липсата на плащане от страна на длъжника по същата и пристъпване към изпълнително производство.

4

Следователно самостоятелно исково производство по отношение дължимостта на същите не е допустимо. В допълнение следва да се отбележи, че по отношение на разноските в заповедното производство е налице специфична процедура по обжалване на заповедта в частта за разноските в случай, че не се развие исково производство по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК или се разглеждат от исковия съд в рамите на производството по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК. По отношение на разноските в изпълнителното производство също е налице друг ред на защита.