Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1127 от 18.09.2023, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 521/2023
Вид
Решение № 1127
Подписан
18.09.2023
В сила
10.10.2023
Състав
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. Велико Търново, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20234110100521 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. К. Т. против К. В. И. , с която се иска съдът да приеме за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на ¾ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. Велико Търново, ***, Вх. А, ет. 2, заедно с ¾ ид. ч. от прилежащото му избено помещение № 5 и заедно с ¾ ид. ч. от съответните на имота 1.149 % ид. ч. от общите части на сградата.

При извършена проверка съдът е констатирал, че от изложеното в исковата молба не става ясно защо ищцата счита, че е собственик на ¾ ид. ч. от процесния апартамент при положение, че самата тя твърди, че не само майка й Петрана Й. Т., но и леля й Р. Й. Т. също е наследник на Иван Йорданов Войчев, поради което са дадени указания в тази насока.

В изпълнение на дадените указания ищцата уточнява, че Р. Й. Т. действително е наследник на Иван Йорданов Войчев, поради което двете с леля си заедно притежават ¾ ид. ч. от процесния апартамент, респ. че тя е собственик на 3/8 ид. ч. от същия. В тази връзка прави уточнение на своето искане, а именно - да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че тя е собственик на 3/8 ид. ч. от апартамента.

С определение от 14.3.2022 г. към настоящото дело е присъединено гр. д. № 1

774/2022 на Районен съд – Велико Търново, образувано по искова молба на Р. Й.

Т. против К. В. И., с която се иска съдът да приеме за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на 3/8 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. Велико Търново, ***, Вх. А, ет. 2, заедно с 3/8 ид. ч. от прилежащото му избено помещение № 5 и заедно с 3/8 ид. ч. от съответните на имота 1.149 % ид. ч. от общите части на сградата.

Ищците твърдят, че са наследници на Иван Йорданов Войчев, който приживе е притежавал ¾ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. Велико Търново, ***, Вх. А, ет. 2, заедно с ¾ ид. ч. от прилежащото му избено помещение № 5 и заедно с ¾ ид. ч. от съответните на имота 1.149 % ид. ч. от общите части на сградата. Сочат, че преди смъртта си техният наследодател е депозирал саморъчно завещание в полза на Лидия Александровна И., с което е направил последната универсален правоприемник на цялото си движимо и недвижимо имущество. Заявяват, че Лидия И. е починала на 13.2.2020 г. и е оставила за свой наследник сина си Валерий Иванов Иванов, който на 29.2.2020 г. е дарил на дъщеря си К. В. И. наследените от него идеални части от процесния апартамент. Твърдят, че с решение по гр. дело № 1037/2020 г. на ВТРС завещанието в полза на Лидия И. е обявено за нищожно, като въпросното решение е влязло в сила и е вписано в Имотния регистър, но въпреки това и към момента К. И. се легитимира като собственик на идеалните части от имота въз основа Нотариален акт за дарение № 347, том. 2, peг. № 1724, дело № 232/2020 г. на нотариус Татяна Братванова.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, който обаче е изпратен на електронната поща на съда, без да е подписан с квалифициран електронен подпис, поради което и на основание чл. 101 ГПК, съдът е указал на ответницата, че постъпилият отговор на исковата молба е изпратен, без да е подписан с квалифициран електронен подпис, поради което в едноседмичен срок от съобщението следва да представи екземпляр от отговора, подписан с нейн квалифициран електронен подпис, или да изпрати отговора в оригинал – с пощенска услуга или лично на регистратурата на Районен съд – Велико Търново.

Със същото разпореждане съдът е указал на ответницата, че при неизпълнение на горното указание, подаването на отговора на исковата молба ще се счита за неизвършено.

2

Съобщението за разпореждането по чл. 101 ГПК е връчено на ответницата на 1.6.2023 г., но в предоставения срок указанията не са изпълнени, поради което действието по подаване отговор на исковата молба следва да се счита за неизвършено.

В проведеното открито заседание пълномощникът на ищците поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Ответницата заявява, че признава исковете.

Великотърновският районен съд, като съобрази събраните доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание п о чл.

124, ал. 1 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание от страна на ответницата и искането на ищците по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на исковете, като съображенията за това са следните:

В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на исковете срещу ответницата, визирани в чл. 237 ГПК, тъй като последната е признала исковете, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Предявените претенции следва да се уважат изцяло, без съда да мотивира решението си по същество.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане, в ползва на ищците следва да се присъди сумата от 500.00 лева – разноски за производството.

При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. В. И., ЕГН

**********, че Н. К. Т., ЕГН ********** и Р. Й. Т., ЕГН ********** са собственици на по 3/8 (три осми) идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, намиращ се в сграда № 55, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, който 3 самостоятелен обект представлява апартамент № 5, находящ се в гр. Велико Търново, ***, Вх. А, ет. 2, заедно с по 3/8 ид. ч. от прилежащото му избено помещение № 5 и заедно с по 3/8 ид. ч. от съответните на имота 1.149 % ид. ч. от общите части на сградата.

ОСЪЖДА К. В. И., ЕГН ********** да заплати на Н. К. Т., ЕГН ********** и на Р. Й. Т., ЕГН ********** сумата от общо 500.00 (петстотин) лева – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4