Протоколно определение № 198 от 19.01.2026, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 198 гр. Варна, 19.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова и прокурора К. В. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Сияна Генадиева Частно наказателно дело № 20263110200179 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ВРП – редовно уведомени, явява се прокурор К. К..

Обвиняемият В. Г. К. - се явява лично и с адв. Е. Ф. от АК – В., редовно упълномощен и приет от съда по делото от днес.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ф.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл.64 от НПК.

На осн. чл.272 от НПК съдът сне самоличността на обвиняемия.

ОБВ. В. Г. К. – роден на **г. в гр.В., българин, български гражданин, осъждан, не работи, неженен, средно образование, живущ в гр. В., ж.к. "Мл." бл.129, вх.7, ет.3, ап.156, ЕГН **********.

На осн.чл.272 ал.4 от НПК, вр. чл.254 от НПК, съдът провери сроковете за връчване на съдебните книжа. Същите са спазени.

На осн.чл.274, ал.1 от НПК, председателят на състава разясни на страните правото на отвод. Искания не бяха направени.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по отвод и доказателства.

1

АДВ. Ф.: Нямам искания по отвод и доказателства.

СЪДЪТ докладва изготвено искане от ВРП за вземане мярка за неотклонение на обв. по ДП № 24/2026г. по описа на ОД на МВР - Варна.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението напълно във вида, в който е представено.

АДВ. Ф.: Считам искането за допустимо.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

П О С Ъ Щ Е С Т В О:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам, че към момента събраните в хода на досъдебното производство доказателства водят до обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен в това си качество и за което престъпление законът е предвидил наказание лишаване от свобода. Това се подкрепя от всички материали по делото, включително и от разпита на обвиняемия. Считам, че е налице и другата предпоставка, а именно – реална опасност да извърши ново престъпление от общ характер, тъй като неговата характеристична справка е лоша; срещу него се води ДП №603/2025 г. по описа на ОД МВР В. за същото престъпление, извършено по идентичен начин миналата година.

Освен всичко друго, е налице необходимата презумпция, че обвиняемият е извършил престъплението в условието на повторност, въпреки че към момента не е привлечен по този тест, но предстои и прецизиране на обвинението. Този извод правя от неговата справка за съдимост. Предвид изложеното, моля да вземете най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия К..

АДВ. Ф.: Уважаема г-жо Председател, моля да не уважавате искането на РП В..

Безспорно от доказателствата по делото може да се направи извода за обоснованото предположение за авторството на деянието. Видно от материалите по делото, подзащитният ми е предал доброволно цигарите; изразил е съжаление за стореното и разказа за случилото се. Считам обаче, че не са налице другите две кумулативни предпоставки – да се укрие или да извърши друго престъпление. От доказателствата по делото не може да се установи, че той може да извърши друго престъпление. Не са налице приобщени доказателства в досъдебното производство. Дори да има образувано досъдебно производство, поне не съм запозната от материалите по делото да може да се направи този извод. Подзащитният ми има постоянен адрес, поради което считам, че не е налице и тази предпоставка. Целта на мярката за неотклонение е не да се изтърпи част от наказание, което би било наложено на дадено лице, а да му се 2 попречи да извърши престъпление и да се укрие. Прокуратурата следва да представи доказателства в тази насока и считам, че към настоящия момент такива липсват по делото. Предвид изложеното, моля да оставите искането на РП В. без уважение и евентуално да вземете по-лека мярка за неотклонение –„Парична гаранция“ или „Домашен арест“, които биха реализирали целите на мярката за неотклонение. Моля за определение в този смисъл.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

НА ОСН. ЧЛ.297, АЛ.1 ОТ НПК ДАВА НА ОБВИНЯЕМИЯ

П О С Л Е Д Н А Д У М А:

ОБВ. К.: Разбирам, че наистина съм направил големи нарушения, подцених ситуацията. Лежал съм затвора и пак да вляза – не е толкова страшно, но приятелката ми, с която живея от 20 години на семейни начала, е 100% инвалид; карам я през ден на диализа. За нея ще бъде трудно. Това е което имам да кажа. Трябва да съм покрай нея. Ако е малка паричната гаранция… Аз голяма парична гаранция не мога да си позволя. И да се боря за условна присъда. Аз повече цигари няма да пипна, ама не знам, това е тема на друг разговор, предполагам. Приятелката ми тежко ще го преживее, тя е 38 кг с дрехите, няма кой да помага.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Постъпило е искане от прокурора за вземане мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение лицето В. Г. К., ЕГН **********, по реда на чл.64, ал.1 от НПК.

В искането се изтъкват доводи за наличие на предпоставките, визирани в нормата на чл.63, ал.1 от НПК, а именно, че срещу обвиняемото лице се води досъдебно производство за престъпление по чл.234 ал.1 от НК.

В материалите по делото се съдържат достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че лицето е извършило процесното деяние; сочи се, че за деянието се предвижда наказание “лишаване от свобода”. Съобразно изложеното, прокурорът счита, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши други престъпления, т. е. налице са условията по чл.63, ал.1 от НПК, като изтъква и наличието на основанията на чл.63, ал.2, т.1 от НПК, поради което предлага по отношение обвиняемия да бъде взета постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража”.

В съдебно заседание представителят на РП В. поддържа искането на сочените от него основания и моли съда да уважи същото, като привежда подробни доводи, обосноваващи искането.

3

Процесуалният представител на обвиняемия счита искането за неоснователно и моли за определяне на по-лека мярка за неотклонение.

В пледоарията си пред съда защитникът излага твърдения, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства, от които може да се направи извод за обосновано предположение, относно това обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Обвиняемото лице поддържа изложеното от защитника си и също счита искането за неоснователно и моли за по-лека мярка за неотклонение.

След като съобрази становищата на страните и приложените по делото доказателства, съдът прие искането за допустимо, а по същество – основателно.

Налице са предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК по следните съображения:

На първо място, делото е за престъпление, за което се предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Същевременно съдът намира, че от събраните по делото доказателства (от разпитите на свидетелите, от протоколи за претърсване и изземване и приобщените писмени доказателства), след преценка на съдържащите се в тях данни, поотделно и в тяхната съвкупност, може да се направи изводът, че на пръв поглед подозрението, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, се явява обосновано. Налице са данни, че в автомобила, управляван от обвиняемото лице, са се намирали акцизните стоки, предмет на обвинението.

Касае се за тежко умишлено престъпление с висока степен на обществена опасност, като за деянието по чл.234 ал.2 от НК законът е предвидил наказание лишаване от свобода до шест години и/или от две до осем години, в случай че е извършено повторно.

Подобна санкционна рамка с висок минимум и максимум на наказанието лишаване от свобода сама по себе си разкрива високата степен на обществена опасност и морална укоримост на подобно деяние като вид престъпно поведение, за което законодателно е предвидено и по-тежко наказуем престъпен състав.

Настоящият съд приема, че от доказателствената маса, събрана в хода на разследването, което се намира в изключително ранен етап, може да се направи извод за наличието на обосновано предположение за авторството на вмененото престъпление с нужния интензитет на доказателствата, необходими в производството, свързано с мярка за неотклонение.

Макар и към момента да не са събрани всички необходими доказателства, следва да се напомни, че в настоящото производство е достатъчно да се направи обосновано предположение за извършването на престъпление, като не е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен начин.

4

Същевременно съдът намира, че е налице и втората изискуема от закона предпоставка за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно: опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление.

Дори и да се приеме, че обвиняемият е реабилитиран към настоящия момент по реда на чл.87 от НК и към момента следва да се счита за неосъждан, безспорно отразените в справката за съдимост данни са отрицателни характеристични за К., като не без значение е фактът, че предмет на настоящото е деяние, идентично на тези, за които той вече е бил осъждан пет пъти и то са му били налагани наказания лишаване от свобода, които той е изтърпял ефективно в условията на затвор. Санкционирането му за тези пет деяния очевидно не се е отразило на обвиняемия, който отново е съпричастен към идентично деяние. На тази база невъзможно е К. да се характеризира като личност, за която не съществува реална опасност от извършване на престъпление.

Също така следва да бъде отчетено, че К. е изтърпял последното си наказание на 22.02.2021 г., т.е. към настоящия момент не са изтекли пет години от извършване на последното деяние, за което е осъден за престъпление по чл.234 от НК.

Споделим е и изводът за наличието на останалите предпоставки за вземане на мярка за неотклонение. Налице е опасност К. да извърши престъпление, ако не се задържа под стража. Пък и свидетелството за съдимост на К. сочи, че няма задръжки да извършва деяния по чл. 234 от НК. Вярно е, че е реабилитиран за споменатите осъждания, но те следва да бъдат отчетени при решаване на въпроса за мярката за неотклонение, доколкото показват, че настоящото престъпление не е просто инцидентен акт, извършен поради неблагоприятно стечение на обстоятелствата, а разкрива закономерност на престъпния подтик. Иначе казано, степента на обществена опасност на личността му отчетливо се отличава от степента на обществена опасност на потенциалния извършител на престъпление по чл. 234 от НК. В тази връзка коментираната опасност е съвсем реална.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че следва да бъде изведен извод за наличието на опасност от укриване и извършване на престъпление от страна на обвиняемия К.. В тази връзка следва да се подчертае законовата регламентация, според която тези две опасности са предвидени в чл. 63, ал. 1 от НПК, алтернативно, и наличието на която и да е от тях е достатъчна да обоснове вземането на мярка за неотклонение задържане под стража. В случая съществува реална опасност от извършване на престъпление, която според настоящият състав на съда се обосновава от механизма, начина и средствата на извършване на конкретното деяние, както посочи по-горе.

Безспорно същият има постоянен адрес, но това не е абсолютно основание да се приеме, че би го спряло от извършване на противоправни деяния.

Всички тези обстоятелства и предвид хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, 5 изискват спрямо обвиняемия първоначално да се вземе най-тежката мярка за неотклонение, а именно задържане под стража. Тя е съответна на високата степен на обществена опасност на конкретното деяние по чл. 234, ал. 1 от НК, както и сравнително високата степен на обществена опасност на дееца.