Определение № 340 от 17.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340 гр. Варна, 17.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20263001000272 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 вр.чл.229 ГПК

Образувано е по частна жалба на К. П. А., чрез адв.А. В., САК, срещу определение №806/14.05.2026г., постановено по ТД №282/2026г. по описа на Окръжен съд -Варна, с което съдът е спрял производството по делото, на основание чл.229, т.5 ГПК до приключване на ДП №5416/2025г. на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР -Варна.

Твърди се, че определението на ВОС е неправилно, незаконосъобразно и постановено в разрез с процесуалните правила, поради което жалбоподателят моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата си по същество жалбоподателят не оспорва възприетите от първата инстанция и обсъдени в мотивите на обжалвания акт факти и обстоятелства, обосновали предявения иск по чл.432 КЗ: че ищецът е предявил иска като пострадал от ПТП на 22.11.2025г., на път III – 2901, общ.Аксаково, лично и като фактически съжител на починало при същото събитие лице Д.К.К.; че по повод същото ПТП е било образувано ДП №5416/2025г. на Сектор ПП на ОД на МВР -Варна, което е висящо към предявяване на преките искове.

Според жалбоподателя, съдът неправилно се позовал на чл.300 ГПК, тъй като приложението на тази норма предполагала висящо наказателно производство в съдебна фаза, което вече би обусловило извод за спиране на делото на основание чл.229, т.4 ГПК.

Счита, че само висящността на наказателно дело може да обуслови спиране поради преюдициалност. Според жалбоподателя, в случая не е налице соченото от съда в акта му основание, а именно „когато при разглеждането му се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор“. Твърди се смесване на двете предпоставки за спиране на гр.дело – по т.4 и по т.5 на чл.229 ГПК.

Твърди се, че ищецът не бил предявил иск по чл.124, ал.5 ГПК – не е желал нито в диспозитива, нито в мотивите си съдът да установи наличието или не на престъпни обстоятелства. Не е търсена изобщо защита срещу евентуален извършител на престъпно деяние, а искът касае отговорността на застрахователя на ГОА при деликт. Сочи, че липсата на постановена присъда или приравнен на нея акт не се явява пречка за доказване вреди от 1 деликт и тяхното обезщетяване в хода на гражданския процес. Цитирани са определения на ВКС по ЧТД №692/2012г. и ЧТД №592/2012г. на първо т.о. на ВКС както и по ЧГД №6790/13г. и по №7165/13г. на IV г.о., съгласно които самото наличие на прокурорска преписка за разследване наличието на престъпление не е основание за спиране на гражданското дело, предмет на което е изследване на същото деяние. Необходимо условие за спирането в този случай е в хода на делото съдът да е попаднал на данни за престъпни обстоятелства, чието разкриване не би могло да се случи в рамките на гражданското съдопроизводство. Претендира, че елементите от фактическия състав на деликта могат да бъдат съвсем свободно установени в настоящото производство. Цитират се определения на ВКС, според които за спиране в хипотезата на т.5 /вж. по-горе/ дори не е необходимо образувано вече досъдебно производство. Поради изложеното, жалбоподателят счита, че позоваването в мотивите на съдебния акт на чл.300 ГПК, било неуместно. Липсата на обстоятелства и доказателства за престъпни обстоятелства, обосноваващи извода за непозволено увреждане, не сочи на основание за спиране на производството по чл.432 КЗ.

Съдът прецени, че жалбата е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване и при интерес от обжалването, поради което е допустима и редовна. Препис от жалбата не е връчван на насрещната страна поради липса на конституиране по делото на този етап. С определение от 10.06.2026г. жалбоподателят е освободен от държавна такса за частната жалба на основание чл.83, ал.2 ГПК. Произнасянето на първоинстанционния съд е по редовна искова молба, тъй като само при наличие на такава съдът може да се произнася по въпроси дали са налице пречки по движение на делото, съотв. да приложи разпоредбата на чл.229 ГПК.

Разгледана по същество съдът намира частната жалба за неоснователна поради следното:

Производството е образувано пред ОС-Варна по искова молба на К. А., с която са предявени срещу ЗД Бул Инс АД искове за обезщетяване на понесени от ищеца в лично качество и като фактически съжител на друго лице, неимуществени и имуществени вреди от ПТП на 22.11.2025г., по пътя между гр.Аксаково и с.Изгрев, общ.Аксаково, когато при управление на автомобил О.Ф. от К.К. настъпва ПТП с насрещно управляван от ищеца автомобил Т.А., в резултат на което са причинени смъртта на съжителстващото с ищеца лице Д.К. както и вреди на самия водач – ищец по спора. Исковата молба отговаря на изискванията за редовност съгласно чл.127 и сл. ГПК като предявените искове са допустими съгласно изискванията на чл.380 вр.чл.496 КЗ, тъй като е очевидно заявяване на претенцията пред застрахователя на ГО на виновния за ПТП водач както и наличието на отказ за определяне на обезщетение на пострадалия.

С разпореждане от 04.05.2026г. производството по делото е било оставено без движение за прилагане на доказателства, относими към чл.83, ал.2 от ГПК или заплащане на дължимата държавна такса по исковете. Едновременно с това съдът е изискал служебно справка за хода на ДП №5416/2025г., образувано по повод ПТП на 22.11.2025г. ведно с указания за необходимите данни.

Съгласно писмо от 13.05.2026г. /л.52/ на ОП -Варна, е постъпила информация относно ДП №5416/25г. на Сектор ПП на ОД на МВР -Варна, съгласно която на 30.04.26г. като обвиняем в досъдебното производство е привлечен К.Й.К. за престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.а и б.б вр.чл.342 НК, за причиненото ПТП на 22.11.2025г. , на път 2901 по посока с.Калиманци, общ.Аксаково, при управление на л.а.О.Ф. с рег.№В.......ХК, при което по непредпазливост е причинена смъртта на Д.К. и средни телесни повреди на К. А. и на детето му П. К.ов, пътували в насрещно движещия се на деликвента автомобил Т.А..

Въз основа на тази информация, с определение №806/14.05.2026г. съдът е спрял производството по делото до окончателното приключване на ДП, по което като обвиняем е привлечен К.Й.К. за престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.а и б.б вр.чл.342 НК. Съдът е 2 обсъдил данните за развоя на досъдебното производство, което е към своя финал към датата на справката и преценил, че същото се явява от значение за настоящото производство, по което основание за ангажиране отговорността на застрахователя на ГО е наличието на деликт, който в случая е идентичен с разследваното престъпление по чл.343 НК. В определението си съдът е цитирал множество произнасяния на ВКС по спорния въпрос във връзка с приложението на чл.229, т.4 и т.5 ГПК.

В сезиращата въззивния съд частна жалба не са изложени обосновани оплаквания срещу правните изводи на първата инстанция. Не е налице оспорване и на приетите фактически обстоятелства. Единствените съображения са относно липсата на висящо наказателно производство в съдебна фаза, което да се явява преюдициално по прекия иск както и възможността за установяване на деликта в гражданското производство.

По поставения въпрос /основанията за спиране на делото при висящо наказателно производство/ е формирана практика на ВКС, която е обективирана в Определение № 237 от 29.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2023 г., I т. о., Определение №2733 от 29.09.2025г. на ВКС по к.ч.т.д.№ 1499/2025г., Определение № 290 от 01.09.2020г., постановено по ч. т. д. № 1303/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение № 440 от 16.06.2023 г., постановено по ч. т. д. № 796/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., Определение № 493 от 28.06.2023 г., постановено по ч. т. д. № 882/2023 г. по описа на ВКС, I I т. о., Определение № 120 от 19.01.2024 г., постановено по ч. т. д. № 1075/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. В тези актове е прието, че пречка за надлежно упражняване правото на иск по смисъла на чл.229 ГПК е наличие на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава , когато е налице пълна идентичност между дееца и извършеното от него престъпление съгласно повдигнатото обвинение и личността на деликвента и противоправното вредоносно деяние, които се сочат в исковото производство като правопораждащи вземането факти и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от граждански съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело трябва да бъде спряно до приключване на наказателното производство, като когато последното е в съдебна фаза, основанието за спиране е по чл.229, т.4 ГПК, а когато е в досъдебна фаза, както е в случая, основанието за спиране е чл.229, т.5 ГПК. Не е налице спор, че актовете в досъдебното наказателно производство не се ползват със задължителна сила, с каквато са снабдени тези от съдебната фаза на производството с арг. на чл.300 ГПК. Именно, в тази връзка е обсъдено приложението на разпоредбата и преюдициалния характер на наказателното производство.

От мотивите на обжалваното определение е видно, че направените от окръжния съд изводи за това при какви предпоставки наказателното производство, което е в досъдебна фаза, е основание за спиране на висящото гражданско производство, са в пълно съответствие с разрешенията в цитираната по-горе постоянна практика на ВКС. Жалбоподателят не оспорва обсъдените от съда обстоятелства и фактически предпоставки, а цитираната в частната жалба съдебна практика съдът намира за неотносима към процесуалния спор.

Всички определения на ВКС са постановени при различна фактическа обстановка и дори по различни искове. Нещо повече, цитираната практика не е в разрез с обсъдената по-горе както и тази, цитирана от първоинстанционния съд в обосноваване на определението му.

Същевременно, настоящият състав отчита, че съгласно справката от ДП са налице основания, достатъчни за преценката на съда за идентичност на противоправното деяние с разследваното престъпление, за привлеченото като обвиняем лице и тъждеството му с деликвента по делото - застраховано лице. Всичко това правилно е било отчетено от съда като основание за приложението на чл.229, т.5 ГПК. Съдът е приел, че висящото пред него исково производство следва да бъде спряно в хипотезата именно на чл.229, т.5 ГПК след като е установил, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, че по него като обвиняем е привлечено лицето К.Й.К. /водач на автомобила, причинил ПТП по 3 твърдения в исковата молба/ и след като е направил дължимата проверка за идентичност между предмета на двете производства, при която е констатирал, че е налице съвпадение между лицето, което е привлечено като обвиняем, и престъплението, за което се води разследването, и личността на деликвента и неговото противоправно деяние, които са заявени от ищеца като правопораждащо обстоятелство на вземанията за получаване обезщетение за претърпени вреди от застрахователя по риска "Гражданска отговорност", предмет на предявените осъдителни искове. Съдът е съобразил и това, че след като деянието, от което ищецът твърди, че е увреден, представлява престъпление и не е налице никоя от предпоставките, предвидени в чл.124, ал.5 ГПК, не може да бъде установено от гражданския съд, а само от наказателния съд.

Настоящият състав намира за безпредметно изискването на актуална справка за хода на досъдебното производство, доколкото видно от писмото на ОП-Варна, разследването в досъдебното производство е продължено до 22.06.2026г. /т.е. не е очаквана промяна и приключване на разследването/

Въз основа на изложеното съдът достига до идентични изводи на сторените от първата инстанция, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ: