Решение № 1354 от 17.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1354 гр. Варна, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100501665 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, вх.№ 260058/07.02.2023г. на Д. Д. К. срещу Решение № 260000 от 10.01.2023г. по гр.д. № 525/2017г. по описа на РС-Провадия, с което на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителния договор сключен на 15.05.2012г., с който Д. Д. И., ЕГН ********** лично и със съгласието на своята майка Р.Г.Т., в качеството си на продавач се е задължила да продаде на В. П. М., ЕГН ********** в качеството на купувач собствения си недвижим имот, придобит с договор за покупко-продажба с нот.акт № 194, том 1, нот.дело № 95/2009г., представляващ: ½ ид.част от дворно място в гр.Дългопол – УПИ XI-391 с площ от 680 кв.м., ведно с ½ ид.част от построените в имота жилищна сграда с площ от 100 кв.м., гараж с площ от 21 кв.м. и стопанска сграда с площ от 25 кв.м. за сумата от 15500 лева и Д. Д. И. е ОСЪДЕНА да заплати на В. П. М. сумата от 651,41 лева – съдебно-деловодни разноски /след изменение на съдебното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК с Определение №260016/20.06.2023г./.

Въззивникът – Д. К., чрез процесуалния си представител оспорва съдебното решение като неправилно, постановено при неправилна интерпретация на събраните доказателства и формирани несъответни на тях правни изводи. Излага, че решението не е мотивирано с посочване на конкретни доводи и при непълно обсъждане на доказателствения материал.

1

Посочва, че предварителният договор е бил своевременно оспорен както досежно автентичността на подписите на страните така и по отношение на неговото съдържание, предвид на това че извън напечатания текст има и ръкописно изписани реквизити в това число индивидуализацията на страните, предмета на договора, цената и др. Договорът се оспорва и като антидатиран и се възразява срещу липсата на обсъждане в обжалваното решение на представени доказателства, че към датата на подписването му – 15.05.2012г. майката на ищцата, посочена като нейн законен представител в договора, не е била в България, а в Германия и следователно не е могла да го подпише на посочената в него дата.

Излага, че съдът не е обсъдил и съображенията на жалбоподателката във връзка с по-рано воденото между майка й Р.Т. и В. М. гр.д.№ 80/2016г. по описа на РС-Провадия, като счита че същото установява, че дори да е бил сключен процесния предварителен договор, то майката на жалбоподателката като нейн законен представител се е отказала от него и е върнала на купувача В. М. сумата от 7500 лева. Твърди, че след като половината от процесните имоти са били продадени на М. от майката на жалбоподателката Р.Т. с нот.акт № 39/2011г., жалбоподателката и майка й не са имали намерение да се разпореждат с останалата ½ ид.част от имотите, но са били притискани от В. М. да се разпоредят с тях.

Излага, че след като е получил категоричен отказ, В. М. е съставил процесния предварителен договор, за който твърди, че е неистински документ. Посочва, че през 2013г.

Д. К. и нейната майка Р. са били принудени от В. М. да си изпишат имената и да се подпишат под един празен лист като гаранция за това, че М. ще получи обратно паричната сума, която е предоставил на Р.Т. в заем. Твърди се също, че дори да се приеме за автентичен и с вярно съдържание, предварителния договор от 15.05.2012г. е изначално нищожен поради това, че липсва дадено разрешение на районния съд по реда на чл.130, ал.3 от СК за разпореждане от страна на непълнолетното дете Д. със собствените й недвижими имоти. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – В. П. М..

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържат заявеното становище. Претендира за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Въззиваемият не се явява лично и не изпраща представител. С писмена молба претендира за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от В. П. М. против Д. Д. И. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключеният между тях на 15.05.2012г. предварителен договор с предмет покупко-продажба на недвижим имот, 2 представляващ ½ ид.част от дворно място в гр.Дългопол – УПИ XI-391 с площ от 680 кв.м., ведно с ½ ид.част от построените в имота жилищна сграда с площ от 100 кв.м., гараж с площ от 21 кв.м. и стопанска сграда с площ от 25 кв.м. при договорена цена от 15500 лева дължима от купувача М. на продавача Д. И..

Ищецът твърди, че ответницата, действаща лично и със съгласието на своята майка се е задължила да му прехвърли собствеността на посочения имот на 03.06.2016г. срещу продажна цена от 15500 лева по силата на сключен между тях предварителен договор от 15.05.2012г., но тъй като не е изпълнила задължението си моли предварителният договор да бъде обявен за окончателен.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Д. К., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва да е сключвала предварителния договор, на който се позовава ищеца и твърди, че между тях не е възниквало правоотношение по повод на процесните недвижими имоти в гр.Дългопол. Твърди, че нито тя, нито майка й Р.Т. са полагали подписите си под него, както и това да е станало на посочената дата 15.05.2012г., тъй като на посочената в договора дата са били в Р.Германия. Излага, че през 2011г. между майка й Р. и ищеца В. М. е бил сключен договор за паричен заем в размер на 5000 лева, който е бил обезпечен с договор за покупко-продажба на другата ½ ид.част от имота в гр.Дългопол, обективиран в нот.акт № 39, том 1, рег.№ 857/2011г. Посоченият договор бил атакуван в съда от Р.Т. като нищожен, служещ за обезпечение на вземането по договора за паричен заем, но със съдебно решение по гр.д.№ 80/2016г. по описа на РС-Провадия искът бил отхвърлен.

Посочва, че майка й Р. е заминала за Р.Германия през 2011г. и се е върнала в България за първи път през 2013г., поради което е невъзможно договорът от 2012г. да носи нейния подпис. Излага, че едва през 2013г. /след връщането на майка й/, е имало среща между тях и В. М., който ги заплашвал и изнудвал и ги принудил да подпишат празен лист хартия като гаранция, че ще си получи парите по договора за заем. Счита, че този подписан от тях празен лист е попълнен със съдържанието на предварителния договор и представлява неистински документ.

Отделно от това оспорва действителността на процесния предварителен договор като твърди, че същият е нищожен на основание чл.130, ал.3 от СК, предвид на това, че към посочената в него дата на сключването му – 15.05.2012г. е била непълнолетна, а за сключването му, като разпоредителна сделка, не е било дадено разрешение от районния съд.

Моли предявения иск за прогласяване на предварителния договор от 15.05.2012г. за окончателен да бъде отхвърлен като неоснователен.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения нот.акт № 194, том 1, рег.№ 794, дело № 95/2009г., В.Ж.Т. е 3 продал на Р.Г.Т. и Д. Д. И. собствения си недвижим имот находящ се в гр.Дългопол и представляващ дворно място в гр.Дългопол – УПИ XI-391 в кв.67 по плана на града, при граници: УПИ XII-393, УПИ VIII-388, УПИ IX-389, УПИ XXI-390 и улица, ведно с построените в имота жилищна сграда с площ от 100 кв.м. второстепенна сграда със застроена площ от 25 кв.м. и гараж с площ от 21 кв.м.

С нот.акт № 39, том 1, рег.№ 857, дело № 39/01.02.2011г. Р.Г.Т. е продала на В. П. М. собствените си недвижими имоти, находящи се в гр.**** и представляващи ½ ид.част от имотите описани в нот.акт № 194/2009г.

Представен е предварителен договор за покупко-продажба сключен на 15.05.2012г. между Д. Д. И. в качеството и на продавач, Р.Г.Т. като нейн родител и законен представител и В. П. М. в качеството на купувач. Уговорено е, че продавачът се задължава да продаде на купувача собствения си недвижим имот, представляващ ½ ид.част от дворно място в гр.Дългопол – УПИ XI-391 с площ от 680 кв.м., ведно с ½ ид.част от построените в имота жилищна сграда с площ от 100 кв.м., гараж с площ от 21 кв.м. и стопанска сграда с площ от 25 кв.м., находящи се в гр.**** за сумата от 15500 лева. Уговорено е правото на собственост да бъде прехвърлено 1 месец след навършване на пълнолетие на продавача, т.е на 03.06.2016г. В чл.2.7 от договора е посочено, че подписването на предварителния договор представлява и разписка за получаване на посочените в т.2.6 суми, т.е на договорената продажна цена от 15500 лева.

По делото е проведена Съдебно-почеркова експертиза, от заключението по която, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Емил Атанасов се установява, че подписите положени за продавач под № 1 и № 2 са изпълнени от Д. Д. И. и Р.Г.Т.; Подписът положен за купувач под № 3 е изпълнен от В. П. М., а подписът положен за свидетел под № 4 е изпълнен от Н.Ж.А.. Не е установено подписите на Д. И. и Р.Т. да са били сканирани и пренесени от друг документ. Ръкописният текст, с който са изпълнени имената за „Продавач“, „Купувач“ и „Свидетел“ е изпълнен съответно от Д. Д. И. и Р.Г.Т., от В. П. М. и от Н.Ж.А.. Вещото лице е посочило, че няма разлика в нюанса на мастилото в ръкописно изписания текст, но не може да се отговори дали са изписани по едно и също време. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че ръкописният текст е изпълнен от Д. Д., съответно в частта на закония представител от майка й Р., а по пункт 3 /за купувач/ и ръкописният текст по следващите точки са изпълнени от В. М..

По делото е представена молба от Р.Т. до РС-Провадия, входирана на 26.01.2011г. в качеството и на майка и законен представител на Д. Д. И. с искане за даване на разрешение за продажба на притежаваната от детето част от къща находяща се в гр.****. Посочено е, че с получените пари ще бъде закупен апартамент в гр.Варна. По молбата е образувано гр.д.№ 139/2011г. и производството по същото е прекратено с определение на 09.03.2011г.

Представен е превод на документ издаден от MB Reinigungsservice UG на 03.05.2017г., гр.Мюнхен, Германия, в който се посочва, че Р.Т. е работила в почиствщата фирма MB Reinigungsservice UG през целия месец май 2012г. и в този месец не е ползвала отпуск или болничен, т.е има пълно отработен месец май 2012г. Представен е и превод на 4 документ издаден от Районен съд Мюнхен, Отделение за наказателни дела от общ характер от 14.03.2014г., в което се посочва, че на Р.Г.Т. се изпраща съдебна заповед от 15.05.2012г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Г.Т. и Д.р Х.И. – съответно майка и баща на ищцата Д. Д..

Свидетелката Теодосиева посочва, че през 2011г. е взела заем от В. М. в размер на 5000 лева, за да замине за Германия. Тогава му прехвърлила собствената си част от къща в гр.Дългопол, която притежавала заедно с дъщеря си. Тя и детето Д. заминали заедно през лятото на 2011г. и се върнали отново през 2013г. На 15.05.2012г. и двете – свидетелката и дъщеря й Д. били в Германия, поради което нито тя, нито дъщеря и са подписали на посочената дата предварителен договор. Посочва, че при завръщането си в България през 2013г. били посетени от В. и Н. и заплашвани да подпишат празен лист хартия, което те направили. Листът, който подписали бил абсолютно празен, не били попълвали никакъв текст, а само били положени подписи и имена. Нито свидетелката, нито дъщеря й били получавали пари от В. М.. Посочва, че не е подавала молба пред РС-Провадия за получаване на разрешение за продажба на половината от имота собствена на дъщеря й Д..