Протокол № 86 от 14.03.2023, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 86 гр. Перник, 14.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. ЦВ. П.

Съдебни

МАРИЕТА Д. Г.ОВА заседатели: ДОНКА К. ВАКЛИНОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА и прокурора Б. Й. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Б. ЦВ. П. Наказателно дело от общ характер № 20221700200276 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Подсъдимият лично и с адв. Т., адв. Т. и адв. Н. с пълномощно от днес.

Явява се частният обвинител и граждански ищец.

Окръжна прокуратура изпраща представител.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Частният обвинител и граждански ищец: Моля да ми бъде допуснат един свидетел, който водим, който е пряк свидетел при даването на парите.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Имам възражения по даване ход на делото. При производствата по чл.252 НК има спорна практика на ВКС. Подготвено е едно ТР, което не е одобрено от всички членове на наказателната колегия. По този повод е направено преюдициално запитване до ЕС и съставите на ВКС изчакват това решение. Мисля, че това решение по чл.252 НК ще каже дали съставлява престъпление или не даването на лични пари в заем. В тази връзка моля да приемете копие от протокол на заседание на ВКС, където други състави на ВКС спират производството на основание чл.25 ал.1 т.4 НПК. Мисля, че решението на съда би касаело и нашата квалификация и нашето дело. В този смисъл предлагам да спрете делото, за да не се стига до някакъв резултат, 1 който ще бъде несигурен.

Адв. Т.: Наред с основанието, което посочи колегата подобно се съдържа и в текста на чл.251 НПК, което предвижда при наличие на преюдициално запитване, това съставлява основание за спиране по смисъла на НПК.

Съдът намира, че не съществува процесуална пречка за даване ход на делото, доколкото същото е отложено за разпит на свидетел, като след приключване на процесуалните действия, предвидени за днешното с.з. съдът ще се произнесе и по въпроса, поставен от защитата на подсъдимия.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОДЪЛЖАВА съдебното следствие.

Адв. Т.: Относно реда, по който се очертава да се извърши в днешното с.з. разпита на допуснатата свидетелка И. Д. имам възражения. Действително нормата на чл.139 ал.7 НПК позволява разпит на свидетел, когато е извън страната, каквито данни съществуват по делото, като този разпит може да се извърши чрез видео или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на НПК. За да могат да се ценят доказателства в българския наказателен процес, то трябва да са спазени, както основанията и условията, така и реда, по който следва да се извършат съответните действия. Доколко очертаващия се ред, по който това предстои да се случи, е в съответствие с изричния процесуално установен аз не съм сигурен. Ние сме поискали призоваване на тази свидетелка по надлежния в НПК ред и явяването й тук като свидетел, така, както повелява нормата на чл.120 ал.1 НПК. Последващо беше направено искане от прокурора, че нейните показания действително са от съществено значение и той предложи видеоконферентна връзка.

Доколкото е налице основанието по чл.120 ал.2 НПК, който допуска да бъде разпитан свидетел там, където се намира, а не лично непосредствено да се яви пред орган на съда, за да се спази и принципа на чл.18 НПК за непосредственост, то този свидетел може да бъде разпитан на друго място, ако не може да се яви поради болест или инвалидност. По делото такИ. обстоятелства няма. Понеже българският законодател допуска възможност за 2 подобен разпит той е определил и специален ред. Най-напред трябва да е налично основанието, за което не знаем – болест или инвалидност и на второ място реда, регламентиран в чл.474 ал.4 и 8, вр.ал.1 до 5, чрез органите на МП. Обезпечаването на участник на техническия специалист към съда е безусловно необходимо, но с оглед особените правила, предвидени в последната норма, която цитирах, то в никакъв случай не е достатъчно. Ако не спазим този изрично предвиден ред, ще нарушим правилата на НПК.

Възразявам по процедурата, по която да се проведе разпита. Същата следва да бъде по реда на чл.474 ал.6 и ал. 8, вр.ал.1 до ал.5 включително от НПК.

Частният обвинител и граждански ищец: Моля да бъде разпитан свидетеля, който водим, за да докаже нещата и да бъде назовано друго дело, ако решите. Водя свидетел, който е очевидец, който е дал парите лично, за да се прехвърли вилата на негово име. Мога да доведа и свидетелката И. Д. ако се наложи.

Прокурорът: Предоставям на съда.

Съдът намери, че не съществува пречка допуснатата свидетелка Д. да бъде разпитана чрез видеоконферентна връзка, доколкото към настоящия момент това е единствената възможност за осъществяване на такъв разпит.

Същевременно, ако свидетелката заяви, че може да се прибере в България, то не съществува процесуална пречка за това делото да бъде отложено за нейния евентуален преразпит или разпит лично пред настоящия състав. Разпоредбата на чл.139, ал.7 НПК предвижда изключение от общия принцип за непосредствено явяване пред съда и е приложима тогава, когато свидетеля се намира в чужбина, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл тя е специална по отношение на чл.120, ал.2 НПК, като е достатъчно само и единствено свидетеля да се намира в чужбина, а не да не може да се яви поради болест или инвалидност. Нормата на чл.474, ал.6 НПК не противоречи на чл.139, ал.7 НПК, а я допълва.

Осъществи се видеоконферентна връзка със св И. Д. посредством лаптоп устройство в присъствието на компютърния специалист на окръжен съд Перник.

Сне се самоличността на свидетелката по показаната от същата л.к., както следва

И. И. Д. – 51 г., българка, българско гражданство, омъжена, неосъждана, 3 тъща на частния обвинител и граждански ищец.

Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност по чл.290 НК. Свидетелката обеща да говори истината.

Свидетелката: Виждала съм М. К., не го познавам лично, виждала съм го по лице. Взимала съм пари от него на заем за моя син В., не помня коя година. Взех 8000 лв. Тези пари бяха за В., но той беше на работа и ме прати мен да ги взема. Той беше говорил с М.. Аз ги взех парите. Нямаше лихва, нямаше нищо, това беше във вид на заем, В. си е говорил с него. В. беше говорил с него да прехвърлим вилата в с. Планиница, която беше моя. В. по принцип си връщаше парите. Когато можех аз му пращах също. Сигурна съм, че аз взех парите лично от М., защото В. беше на работа. Аз по принцип живея в Гърция и вечерта си тръгнах за Гърция. Не мога да пътувам, тъй като работя и няма да се прибирам в България. Не мога да се явя лично пред съда.

На въпроси на прокурора.

Свидетелката: Когато взех парите от М. с мен беше Р., моя зет. Не мога да си спомня дали друг е имало, май нямаше, само двамата бяхме когато взехме парите. Парите във вид на заем ги връщахме когато можех аз, когато можеше В., той се занимаваше с това нещо. Аз живея в Гърция и същият ден вечерта аз се прибрах в Гърция. В последствие В. ми се обади и ми каза, че е върнал парите на М. и аз му казах да си я прехвърли на него или на внучетата ми и каквото иска да прави с вилата. Мен повече тази вила не ме интересува и не знам какво е станало.

Прокурорът: Нямам други въпроси.

Частният обвинител и граждански ищец: Държа свидетелката да бъде призована. Тя лъже, никога не е давала тя парите.

Свидетелката: Аз взех парите и ги дадох на В., моя син.

Защитата /поотделно/: Нямаме въпроси към свидетелката.

Частният обвинител и граждански ищец: Водя свидетел, който искам да бъде разпитан. Тя е дала парите последните пари, които са платени за тази вила. Свидетелката е В. Д., която плаща вилата и я прехвърля на децата си, както и я привиква някой си да й даде пари, за да си оттегля показанията.

Прокурорът: Не се противопоставям да бъде разпитан соченият свидетел.

4

Адв. Т.: Имам възражения по отношение на искането, доколкото не е достатъчно да се правят доказателствени искания, а същите следва да бъдат обосновани какви точно обстоятелства, относими по фактите по смисъла на чл.102 НПК ще изяснява този свидетел, не стана ясно. Доколкото чух името на свидетелката, която иска гражданския ищец, тя е в списъка, приложение към обвинителния акт, внесен от ОП Перник. Производството, по искане на подсъдимия, тече в условията на диференцираната процедура съкратено съдебно следствие. Ирелевантно е желанието на участници в процеса да бъдат разпитвани свидетели, посочени в списъка от прокуратурата, за които защитата и подсъдимия изрично са заявили, че не желаят да бъдат разпитвани. Това беше прието с определение от Ваша страна. Разпитите им от досъдебна фаза да бъдат приобщени така, както повеляват нормите на Глава 27 НПК. По тази причина е недопустимо да бъде разпитвана свидетелката В.

Д.. Доколкото има и други странични твърдения, прокурорът обясни на страните, че има прокуратура, до която могат да отнесат оплакванията си, ако някой им е въздействал и това въздействие е неправомерно.

Адв. Н.: Поддържаме изразеното становище.

Адв. Т.: Присъединявам се към изложеното от колегата Т., още повече, безспорно е, че тези показания са в кориците на делото, че те ще бъдат ценени и е наше право да изберем процедурата за разглеждане на делото, което е прието от съда и делото се разглежда по специалния ред и специалните правила, а не по общия ред. Има момент, в който се решава кои свидетели да се допуснат.

Адв. Н.: Току-що прозрях в желанието на гражданския ищец, който вече знае какво ще каже свидетелката, че имал представа за нейните възприятия.

Съдът се оттегли на съвещание.

След съвещание съдът намери възраженията на защитата по отношение разпита на свидетелката В. Д. за частично основателени. Настоящото производство е протекло по реда на чл.370 и следващите от НПК, като защитата се е съгласила да не бъде провеждан разпит на част от конкретно посочени свидетели и вещото лице. Видно от протокола на разпоредителното заседание това съгласие обхваща и разпита на свидетелката В. Д.. Доколкото в разпита си на досъдебното производство същата е разказала подробно известните й факти относно това кой е взимал заеми от подсъдимия, имало ли 5 е уговорена лихва и в какъв размер, кой е връщал въпросните заеми и лихва, прехвърляна ли е като обезпечение вила, собственост на нейната майка в с.

Планиница, то и разпита на свидетелката за тези факти, с оглед характера на производството, е недопустим. Същевременно обаче, от страна на частния обвинител и граждански ищец се сочи факта, че в последствие върху свидетелката е оказано давление да промени така депозираните показания, поради и което за тези нови факти не съществува пречка същата да бъде разпитана. Тези факти са от значение за изясняване на обективната истина и водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит като свидетел В. Д. съобразно гореизложеното.

Свидетелката не е присъствала в залата преди провеждането на разпита й

Сне самоличността на свидетелката:

В. В. Д. – 35 г., българка, българско гражданство, неомъжена, живее на семейни начала със С. С..

Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност по чл.290 НК. Свидетелката обеща да говори истината.

Свидетелката: Оказано ми е давление да оттегля показанията си миналата година лятото, месеците може би юни или август. С подсъдимия К. имахме разговор по телефона, в който искаше да се видим на кафе, за да обсъдим показанията, които С. е дал. Видях се с него и с лицето Веселин Данов, който беше с подсъдимия, той е наш общ познат. По принцип искахме да стигнем до споразумение между двете страни, от наша и от негова, тъй като нашето желание беше да си върнем имота. Този имот има за семейството ми сантиментална стойност, оставен е от моите роднини. Видяхме се в кафето близо до съда и обсъдихме, че трябва по някакъв начин да се разберем – той да ни върне жилището, а ние да му върнем парите, които ни е дал, но без лихвите, които ние толкова месеца го чакахме за да му дадем и да ни върне собствеността. Може би две години го чакаме. Той ме помоли да говоря със С. да си оттегли жалбата, да му върнем парите и да се приключи този въпрос.