Решение № 1037 от 06.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. Бургас, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100502259 по описа за 2022 година

С Решение № 107/28.09.2022г., постановено по гр. дело № 290/2022г. по описа на Районен съд – Средец са отхвърлени предявените от Г.

Л. Г. против „Промет Стийл” ЕАД със седалище с. Дебелт, Община Средец, Област Бургас иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за заплащане на допълнително възнаграждение „бонус“ за месец юни 2019г. в размер на 111, 38 лева, за м. юли 2019г. - 157, 82 лева, за м. август в размер на 620, 55 лева, за месец септември 2019г. - 376, 31 лева, ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им плащане.

С цитираното решение е отхвърлен предявения от Г. Л. Г. против ,,Промет Стийл” ЕАД със седалище с. Дебелт, община Средец, област Бургас, иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за заплащане на допълнително възнаграждение „бонус“ в размер на 5 % върху заплатата за отработено време, както следва: за месец септември 2019г. - 51, 98 лева, м.

1 октомври 2019г. - 64, 42 лева; м. ноември 2019 г. - 70, 55 лева; м. декември 2019г. - 48, 27 лева; м. януари 2020г. - 60, 93 лева; м. март 2020г. - 70, 55 лева; м. април 2020г. - 67, 03 лева; м. май 2020г. - 54, 87 лева.

Отхвърлен е и предявения от Г. Л. Г. против „Промет Стийл” ЕАД, иск с правно основание чл. 177 от КТ за присъждане на суми, представляващи разликите между дължимите и реално изплатените суми за платен отпуск, за периода месец януари 2017г. - м. юни 2020г. в общ размер на 2 825, 29 лева.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Г. Л.

Г., чрез адв. Живко Бойчев, с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него - постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Във въззивната жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че съдът неправилно е кредитирал подадения от процесуалния представител на ответника отговор, тъй като същия не разполага с надлежна представителна власт. Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че се касае за възнаграждение, което не е с постоянен характер, като съдът не е обсъдил в цялост представените по делото доказателства. Излагат се аргументи в тази насока, като се акцентира върху съдържанието на т. 4.3 от Регламент шифър Р-1-00-50-02/27.08.2019г.

Подчертава се, че издаденият на 13.06.2019г. ,,Талон за нарушение“ не бил подписан от въззивника, което се явявало задължително изискване съгласно утвърдения регламент. В жалбата се навеждат доводи относно характера на допълнителното възнаграждение, като е направен анализ на представените писмени доказателства (актове за престой, справки за разпределение на бонусна част в проценти). Посочва се, че с оглед заеманата от въззивника длъжност[1]Ръководител звено ,,Смазочни системи“, не следва да бъдат прилагани голяма част от критериите за определяне сумата за допълнително възнаграждение (бонус).

Твърди се, че работодателят прилага различни критерии за оценка на отделните служители при сходни обстоятелства.

Въззивната страна посочва, че след като в трудовия договор е отразено, че част от възнаграждението се явява бонус и се получава 2 ежемесечно, същото има постоянен характер и следва да бъде включено в брутното трудово възнаграждение.

Претендира се атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искови претенции.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивника Г. Г. чрез своя процесуален представител – адвокат Бойчев поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъдат уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което така предявените претенции да бъдат уважени.

Ответната страна по въззивната жалба - ,,Промет Стийл” ЕАД чрез своя процесуален представител депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва изцяло. Изразява несъгласие с наведените от въззивника твърдения за липса на представителна власт. В писмения отговор се оспорват изложените в жалбата доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства. Твърди се, че съгласно Реглмента за ,,Формиране и изплащане на бонусната част към работната заплата в ,,Промет Стийл” ЕАД, бонусът зависел от качествени показатели и не се влияел от времевата продължителност на работа, изплаща се ежемесечно, но не се явява постоянна величина. Оспорват се твърденията на въззивника, че определените в Регламента критерии били неприложими за длъжността ,,Ръководител смазочни системи“, както и доводите за дискриминационно отношение. Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал приложените писмени доказателства и е кредитирал заключението на вещото лице по назначената СИЕ.

Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане за присъждане на сторените пред въззивната 3 инстанция разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – „Промет Стийл“ ЕАД чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са множество обективно кумулативно съединени искове от Г. Л. Г. против „Промет Стийл“ ЕАД със седалище с. Дебелт, Община Средец, с които се претендира да бъдат заплатени дължим бонус за месеците – юни, юли, септември 2019г., както и удържания през месец септември бонус за месец август 2019г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.04.2022г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендира се да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца дължими суми, представляващи разликите между дължимите и реално изплатените суми за платен отпуск за периода от месец януари 2017г. до месец юни – 2020г. с конкретно посочени парични суми в исковата молба, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати дължими суми за неизплатен бонус от 5% върху заплатата за отработено време за периода от месец септември – 2019г. до месец май – 2020г.

В исковата молба се посочва, че ищецът е в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност – „Ръководител звено „Смазочни системи“, а в предприятието има система за заплащане, която предвижда бонусна част и която действа съгласно Регламент с шифър Р-1-0050-02. Ищецът посочва, че за 2021г. не му е изплатен бонус за определени месеци и такъв не му е изплатен дори и след като е подал възражение в този смисъл. Ищецът посочва в исковата молба, че не е спазена т. 4.3 от действащия регламент, не са му искани обяснения от прекия ръководител, не са му предоставени основания за лишаването му от бонус, както и не му е връчван талон за нарушения и заповед, утвърдена от Изпълнителния директор за налагане на санкция.

4

Ищецът в своята искова молба твърди, че претендирания бонус е част от неговото трудово възнаграждение и има постоянен характер, тъй като се изплаща ежемесечно, целогодишно и постоянно.

Ответната страна по предявените искове – „Промет Стийл“ ЕАД със седалище с. Дебелт, Община Средец депозира пред първоинстанционния съд отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, счита същите за неоснователни и претендира от съда да отхвърли предявените искове, а в случай, че съдът ги счете за основателни, то отправя възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претенцията поради неупражняване на субективното право за периода от месец януари – 2017г. до месец август – 2017г.

За да отхвърли заявените претенции, първоинстанционния съд е приел, че допълнителното възнаграждение, което не е в зависимост от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съдът е приел, че допълнително възнаграждение се дължи само доколкото работодателят е определил условията и размера, в които ще се заплаща то, съдът не може да контролира преценката на работодателя да включи или не, евентуално до какъв размер, определено с вътрешните правила или договора допълнително премиално възнаграждение.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че ищецът Г. Л. Г. е в трудово правоотношение с ответното дружество – „Промет Стийл“ ЕАД за целия период от време, предмет на настоящото производство и изпълнява длъжността – Ръководител звено „Смазочни системи“.

По делото са представени всички фишове от работните заплати, 5 които е получил ищеца за целия период от време, за който претендира да му бъде изплатен дължимия бонус и дължимите суми, представляващи разликите между дължимите и реално изплатените суми за неползван платен отпуск.

По делото е представено копие от Вътрешните правила за работната заплата, утвърдени от Изпълнителния директор на „Промет Стийл“ ЕАД, от които е видно, че на основание чл. 7 е прието, че допълнителното материално стимулиране е заплащане на труда в пряка зависимост от изпълнението на възложените производствени и икономически задачи и се определя с Регламент за формиране и изплащане на бонус към работната заплата в „Промет Стийл“ ЕАД, който се утвърждава от Изпълнителния директор на дружеството. Представен е и Регламент с шифър Р-1-0050-02 относно Формиране и изплащане на бонусната част към работната заплата в „Промет Стийл“ ЕАД, от който е видно, че бонусна част (производствена премия) представлява променлива част от възнаграждението, което се изплаща на работещия в „Промет Стийл“ ЕАД, която се изплаща на работещия в дружеството, като се начислява над основната заплата и зависи от резултатите от работата по отношение изпълнение и преизпълнение на производствените задачи и показатели.

На основание чл. 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата брутната работна заплата се състои от: 1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда , в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор и 3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.

На основание чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.