Решение № 347 от 27.01.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 347

Хасково, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20257260701179 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Х. Г. П. от [населено място], [община], [област], [улица], подадена чрез пълномощника му адв.Е. М., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0351-000073 от 13.05.2025 г., издадена от мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед била незаконосъобразна, неправилна и необоснована, и при издаването й били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Излагат се доводи, че според чл.23, ал.1, изр.второ и трето от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказвала чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина, изследването се извършвало само с пробата кръв. При наличието на данни за назначеното лабораторно изследване, то резултатите от него следвало да бъдат съобразени, в противен случай се нарушавало правото на защита на лицето, спрямо което се налагала ПАМ. Това произтичало от разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредбата, която също следвало да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство били достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Твърди се, че като не съобразил това, административният орган наложил ПАМ при липса на фактическо основание. Счита се, че било недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не било безспорно установено. В случая по делото били събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят бил получил талона за изследване, бил дал проба за изследване и не бил отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Установявало се, че Х. П. бил дал кръв и урина за изследване, и предприел необходимите действия за опровергаване резултатите от теста. Към момента на издаване на атакуваната Заповед било недоказано наличието на фактическото основание за издаване на заповедта, но въпреки това такава била издадена. Счита се, че като издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.3а, т.2 от Наредбата, от МВР бил издаден материално незаконосъобразен административен акт.

Твърди се също, че наложената ПАМ в случая се явявала несъразмерна на целта, преследвана от закона – касаело се за водач, който бил съдействал на контролните органи и бил проявил добросъвестност, като дал проба кръв и урина за изследване. Мярката засягала водача в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението. Налагал се извод и за несъразмерност на срока на наложената ПАМ. Заповедта била издадена в нарушение на административнопроизводствените правила поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая и неизчакване на резултатите от кръвната проба и урина, които били решаващи.

Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът, мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2025 г. от Г. В. Д., на длъжност мл.автоконтрольор при РУ Свиленград, ОДМВР Хасково, в присъствието на свидетелите, присъствали при установяване на нарушението – Д. Г. Г. и Г. П. П., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №3443131, срещу Х. Г. П. от [населено място], [община], за това, че на 13.05.2025 г., в 18:15 часа, в [населено място], по ** до кръстовището с [улица], посока [улица], управлява личния си лек автомобил [Марка] *** с регистрационен номер [рег. номер], след употреба на наркотични и упойващи вещества. В акта е посочено, че на 13.05.2025 г. в 18:24 ч. в РУ Свиленград водачът П. е изпробван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство „DRAGER DRUGTEST 5000“ ARRC-0049, касета ARTK-0361, проба номер 210, който отчел наличие на КОКАИН. Посочено е, че с това водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Посочено е също, че му е издаден талон за медицинско изследване с номер 0158939, взета кръвна проба в ЦСМП – Свиленград.

АУАН е подписан от актосъставителя, двамата свидетели и нарушителя, който не е вписал възражения в акта. В инкорпорираната под текста на АУАН разписка е положен подпис за получаването на препис от акта от Х. Г. П. на дата 13.05.2025 г.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-0351-000073 от 13.05.2025 г., издадена от Г. В. Д., на длъжност м.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, се налага на Х. Г. П., с постоянен адрес в [населено място], принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е обоснована с това, че Г. В. Д., на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, е съставил АУАН №GA 3443131/13.05.2025 г. против Х. Г. П., за това, че на 13.05.2025 г., около 18:15 часа, в [населено място], по *** до кръстовището с [улица], посока [улица], като водач на МПС, управлява личния си лек автомобил [Марка] *** с рег.номер [рег. номер], след употреба на наркотични и упойващи вещества.

Видно от разписката, инкорпорирана след текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 14.05.2025 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 19.05.2025 г.

Като писмени доказателства по делото са приети Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози на Х. Г. П., от 13.05.2025 г., с вписани начало на проверката 18 ч. и 15 мин. и положен подпис на провереното лице; заверено копие от разпечатка от техническо средство Drager DrugTest 5000 S/N: ARRC-0049, за извършен на 13.05.2025 г. в 18:24:07 ч. Test №210 с отчетен резултат Кокаин (СОС): positive; Докладна записка от 13.05.2025 г. от Мл.авт.Г.Д. до Началника на РУ – Свиленград; писмо Рег.№351р-10506/13.05.2025 г., изготвено от мл.авток.Г.Д., с което до ВМА [населено място] се изпраща кръвна проба и урина за химическо изследване за наличие на наркотични и упойващи вещества и/или техните аналози в кръвта от лицето Х. Г. П..

Полученият резултат от взетата кръвна проба на 13.05.2025 г. по ДП №201/2025 г. от Х. Г. П. е изпратен в съда с писмо вх.№12636/11.11.2025 г. на Началника на РУ Свиленград.

Видно от приетата като доказателство по делото Съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза по ДП №201/2025 г. по описа на РУ – Свиленград с Рег.№И-10401/29.10.2025 г. на Военномедицинска академия [населено място], са изследвани пробите, получени в Химикотоксикологична лаборатория на ВМА – София по служебен път, с Талон за изследване бланков №0158939. Съгласно Заключението на експертизата, от извършените изследвания на предоставената кръвна проба от лицето Х. Г. П. не се установи наличие на наркотични вещества. От извършените изследвания на предоставената проба урина от лицето Х. Г. П. се установи присъствие на метаболити на кокаин (бензоилекгонин, метилекгонидин) – Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

На основание чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково, която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил (т.12) държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР Хасково, сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за МВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП.

С писмо Рег.№351000-4210/18.06.2025 г. Началникът на РУ Свиленград удостоверява по делото, че съгласно Заповед №272з-2901 от 13.09.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково, служителят Г. В. Д., издал процесната ЗППАМ, работи като младши автоконтрольор I степен Пътен контрол в група „Охранителна полиция“ в РУ Свиленград, включително към момента на издаване на ЗППАМ. Допълнително е представена и Т. длъжностна характеристика за посочената длъжност.

С това по несъмнен начин е установено, че включително към момента на издаване на оспорената заповед, Г. В. Д. е полицейски орган измежду посочените в Заповед №272з-199/19.01.2024 г., предвид което материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта, се явява доказана.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.