Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19144 от 23.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1363/2025
Вид
Решение № 19144
Подписан
23.10.2025
В сила
23.10.2025
Състав
Антоанета Георгиева Ивчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19144 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110101363 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 238 ГПК.

Подадена е искова молба от б срещу И. Д. Ч., с която е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 729,16 лв., представляваща регресно вземане за платено по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № **, причинени при ПТП, настъпило на 14.03.2021 г. в гр. Пловдив, в кръстовището на ** и **, по вина на ответника, управлявал лек автомобил „Мерцедес Е270“, с рег. № **, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, и сторени ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищцовото дружество твърди, че 14.03.2021 г. в гр. Пловдив, в кръстовището на ** и ** ответникът, като водач на лек автомобил „Мерцедес Е270“, с рег. № **, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, предизвикал ПТП, в резултат на което били причинени щети на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № **.

Твърди, че към момента на ПТПто е бил застраховател на ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което по заведена щета № 2110007369 заплатил застрахователно обезщетение за възстановяване на вредите по увреденото МПС в размер от 704,16 лв. По така изложените съображения моли съда да осъди ответника да му възстанови посоченото обезщетение заедно с 25 лева – ликвидационни разноски. Претендира и направените в настоящото производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

СРС, 74-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.

1 КЗ. С молба от 02.09.2025 г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуалните предпоставки за постановяване на 1 неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в нейно отсъствие, а от събраните по делото писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни – арг. от чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива в размер на 50 лв. за държавна такса, както и е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 100 лв., които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Д. Ч., с ЕГН ********** и адрес: **, да заплати на б, с ЕИК ** и седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата в размер на 729,16 лв., представляваща регресно вземане за платено по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег. № **, причинени при ПТП, настъпило на 14.03.2021 г. в гр. Пловдив, в кръстовището на ** и **, по вина на ответника, управлявал лек автомобил „Мерцедес Е270“, с рег. № **, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, и сторени ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И. Д. Ч., с ЕГН ********** и адрес: **, да заплати на б, с ЕИК ** и седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по делото в размер на сумата от 150 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2