Определение № 891 от 18.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 891 гр. София, 18.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Петя Алексиева

Пепа Маринова-Тонева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500456 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „Аеропак инженеринг“ ООД срещу Определение № 532/08.08.2025 г., постановено по гр.д. № 366/2025 г. по описа на Окръжен съд-Перник, с което и на основание чл.126, ал.1 от ГПК съдът е прекратил производството по делото.

Частната жалба е подадена чрез законния представител на дружествотоуправителя Л. П. П..

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 04.12.2025 г., представен по делото с молба вх.№ 7925/09.12.2025 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.

Поддържа се, че определението е неправилно и немотивирано по подробни съображения изложени в частната жалба.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на Окръжен съд-Перник за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор само от ответника Софийски градски съд, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Поддържа правилност на обжалвания акт и моли съда да го потвърди по 1 съображенията, подробно изложени в отговора.

Другите ответници не подават отговор.

От фактическа страна:

С първоначална искова молба вх. № 25035 от 25.08.2017 г. „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ООД, ЕИК 121272766, е предявил искове против Република България, представлявана от министъра на финансите, с която претендира сумата от 6 000 000 лв., представляваща сбор от имуществени и неимуществени вреди, на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

С тази искова молба първоначално е сезиран Административен съд София - град и въз основа на нея е образувано адм.дело № 9783/2017 г. по описа на съда, което е прекратено и на 07.11.2017 г. е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, при който е образувано гр.д. № 14482/2017 г. по описа на съда.

С определение № 22797 от 02.10.2019 г., постановено по гр.д. № 14482/2017 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 14 състав, производството по делото е прекратено и е върната исковата молба с приложенията.

С определение № 69 от 09.01.2020 г., постановено по ч.гр.д № 6203 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 14 състав, е оставена без уважение частната жалба на „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД срещу определение от 02.10.2019 г., СГС, I-14 състав, по гр.д. № 14482/2017 г.

С определение № 60354 от 04.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1126 по описа за 2020 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, е оставено в сила определение № 69 от 09.01.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 6203 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 14 състав, в частта, с която исковата молба е върната и производството по делото е прекратено по исковете, предявени от „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ООД, ЕИК 121272766 против Държавата за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца вреди от Софийски районен съд за нарушение на правото на ЕС във връзка с приложението на чл.47 и чл.417 ГПК по гр.д. №18327/2013 г., както и за причинени на ищеца вреди от Софийски районен съд по гр.д. № 18327/2013 г. и от СГС по ч.гр.д. № 3871/2014 г., по ч.гр.д. № 8434/2016 г., по ч.гр.д. № 11938/2016 г., поради нарушение на националното законодателство. Отменено е въззивното 2 определение № 69 от 09.01.2020 г., постановено по ч.гр.д № 6203 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 14 състав, в останалата част и делото е върнато на първостепенния Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С разпореждане № 287067 от 23.11.2021 г., постановено по гр.д. № 14482/2017 г. по описа на Софийски градски съд, са дадени указания за ищеца да уточни исковата си молба, съобразно указанията на Върховния касационен съд, дадени с определение № 60354 от 04.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1126 по описа за 2020 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение. С писмена молба вх. № 371274/22.12.2021 г. на СГС „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД е уточнил исковете си против ответниците Народно събрание, СРС и СГС.

С разпореждане № 265049 от 26.07.2023 г., постановено по гр.д. № 14482 по описа за 2017 г., производството по делото е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Софийски окръжен съд, където е образувано гр.д № 550/2023 г. по описа на съда.

С разпореждане № 1007 от 22.08.2023 г., исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания да заяви, проведена ли е административна процедура за обезщетяване на вреди по глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, и ако да – да представи доказателства за това, да заяви, дали исковете по чл.49 ЗЗД са предявени срещу НС и СГС.

С молба вх. № 8288 от 17.10.2023 г. по описа на СОС ищецът е уведомил съда, че не е инициирал процедура за вреди по глава III „а“ ЗСВ пред Министерство на правосъдието, няма номер на преписка за такава процедура, не му е предлагано обезщетение и не е приемал такова, уточнил исковете си, като е посочил, че ответници по тях са НС и СГС, които иска да бъдат осъдени солидарно, като се е позовал на определението на ВКС.

Или с оглед гореизложеното, като съобрази задължителните указания, дадени с Определение № 60354/04.11.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1126/202 г. на ВКС, ІV ГО, уточнителна молба на ищеца с вх. № 371274/22.12.2021 г. на СГС и уточнителна молба на ищеца с вх. № 8288 от 17.10.2023г. по описа на СОС, въззивният съд намира, че исковете, предмет на разглеждане по гр.д.№ 366/2025 г. по описа на Окръжен съд-Перник, са както следва:

3

1. Искове за вреди от бавно правосъдие с правно основание чл.2б от ЗОДОВ насочени срещу ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд, с искане за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 30 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бавно правосъдие по гр.д.№ 18327/2013 г. по описа на СРС, 68 състав, гр.д.№ 3871/2014 г. по описа на СГС, ч.гр.д.№ 8434/2016 г. на СГС и ч.гр.д.№ 11938/2016 г. на СГС, като трите частни производства са образувани по частни жалби срещу актове на СРС, 68 състав, постановени по гр.д.№ 18327/2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба-25.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и

2. Искове за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз от законодателния орган и от националните юрисдикции с правно основание чл.49 от ЗЗД, насочени срещу ответниците Народно събрание и Софийски градски съд, с искане за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца обезщетение за причинени реално имуществени вреди в размер на 5 700 000 лв. – съставляващи пазарната оценка на имотите, продадени от съдияизпълнителя по изпълнително дело № 1150/2013 г.СГСГ В определението на ВКС е посочено също: „Обобщени, твърденията на ищеца са за нарушения на законодателния орган, който с чл. 47 ГПК, чл. 417 ГПК нарушил чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Заповедното производство било поставено от националната правна система с приоритет, което било недопустимо съгласно европейските норми; държавата предпочела да обезпечи с предимство интереса на банките, пред други частни субекти - фирми и граждани, а съдът издавал направо заповед за изпълнение и изпълнителен лист, без да е доказана – по действителен размер ликвидност и изискуемост претенцията на ищеца – банка. Липсвала норма в ГПК, с която законодателят да е дал възможност да се обжалва отказът на съдебен изпълнител за конституиране като взискател лице, в чиято полза е сключен договор за особен залог – така е нарушен чл. 13 от ЕКПЧ. Призоваването „чрез залепване“ също не гарантирало ефективна защита в заповедното производство.

Действията на съда по чл. 47 и чл. 417 ГПК били в нарушение на „правото на общността“; длъжниците били поставени в неравностойно положение, като банките имала възможност да отнеме имуществото на 4 гражданите, без провеждане на двустранно исково производство; дори при наличие на исково производство, възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение не спирала принудителното изпълнение; нарушен бил справедливият баланс между интересите на банковата система и общите интереси на обществото, в съответствие със стандартите за защита на правата на собственост по ЕКПЧ; изпълнителното производство давало превес на заповедното производство, което е едностранно, което ставало водещо пред исковото производство, ако длъжникът, поради приложението на чл. 47 и чл. 417 ГПК пропуснал възможностите да се защити в рамките на заповедното производство.“

Пред първоинстанционния съд е представено копие само на първа страна от искова молба на „Аеропак Инженеринг“ ООД срещу Държавата са сумата от 5 700 000 лв.-материални щети и 300 000 лв.-нематериални щети.

На това копие от първа страница на искова молба няма дата на подаване, нито е удостоверено какво дело и при кой съд е било образувано въз основа на нея.

Само въз основа на това копие, първоинстанционният съд и с обжалваното определение е приел, че е налице хипотезата на чл.126, ал.1 от ГПК, приел също така, че по-рано образуваното дело е гр.д. № 381/2025 г. по описа на Окръжен съд-Перник и прекратил производството пред себе си по гр.д. № 366/2025 г.

Във връзка с характера на настоящото частно производство, въззивният съд изиска служебна справка, относно предмета и страните по гр.д. № 381/2025 г. по описа на Окръжен съд-Перник.

Справката е предоставена с писмо вх.№ 7618/16.03.2025 г.

Представена е в цялост искова молба вх. № 111365/25.08.2017 г. по описа на регистратурата на Софийски градски съд, въз основа на която е образувано гр.д.№ 10900/2017 г. по описа на СГС, І-19 състав. Исковата молба е подадена по пощата на 24.08.2017 г. и която искова молба е предмет на разглеждане по гр.д.№ 381/2025 г. по описа на Окръжен съд-Перник.

Същата е предявена от „Аеропак инженеринг“ ООД срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите за осъждане на държавата да заплати на ищеца сумата от 6 000 000 лв., представляваща сбор на имуществени и неимуществени претърпени вреди, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

5

При извършено от съда сравнение действително исковата молба вх.№ 111365/25.08.2017 г. по описа на регистратурата на Софийски градски съд, въз основа на която е образувано гр.д. № 10900/2017 г. по описа на СГС, І-19 състав и е предмет на гр.д. № 381/2025 г. на Окръжен съд-Перник и искова молба вх. № 25035/25.08.2017 г. по описа на Административен съд Софияград, въз основа на която е образувано адм.дело № 9783/017 г., предмет на гр.д. № 366/2025 г. на Окръжен съд-Перник, са напълно идентични по вид и съдържание на текста.

Това обаче са били исковите молби в първоначалния им вид.

С писмото на Окръжен съд - Перник е представено и Решение № 303/28.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 381/2025 г., от което се установява, че по това дело Окръжен съд-Перник е приел за разглеждане и се е произнесъл по същество на следните искове, които отхвърлил като неоснователни и недоказани: предявените от „Аеропак Инженеринг“ ООД, с ЕИК:121272766 срещу Софийски градски съд, гр.София, бул. „Витоша“ № 2, с Булстат:000696532 и Софийски районен съд, гр. София, гр. София, бул. „Ген.

Скобелев“ № 23, с Булстат: 831462482 искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетения за претърпени вреди вследствие извършените от съдебен изпълнител публични продажби по изпълнително дело № 1150/2013 г. на ЧСИ У. Д. с рег. № *** и район на действие СГС и откази на СРС и СГС за спиране на изпълнението по дела: № 18326/2013 г. на СРС; гр. дело № 4525/2014 г. на СГС; гр. дело № 18327/2013 г. на СРС; гр. дело № 3871/2014 г. на СГС; гр. дело № 8434/2016 г. на СГС и гр. дело № 11938/2016 г. на СГС, а именно: а именно: против СРС 346 000 лв. за имуществени вреди, 2 204 000 лв. за пропуснати ползи и 150 000 лв. за „нематериални щети“; против СГС, „подкрепил действията на СРС“ 346 000 лв. за претърпени имуществени вреди, 2 203 000 лв. за пропуснати ползи, 150 000 лв. за неимуществени вреди, или общо с цена на исковете против СРС в размер на 3 000 000 лв., а против СГС – в размер на 2 999 000 лв.