Решение № 313 от 08.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000503380 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 165653/8.09.2021г, постановено по гр.д.№ 4789/2019г по описа на СГС, I ГО, 24 с-в, е осъдено ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК 831830482, да заплати на М. Р. Т. с ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.04.2016г. в с.

Бистрица по вина на водача на лек автомобил „Хюндай елантра“ с рег. № ********, заедно със законната лихва от 08.04.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 497, ал.

1 от КЗ сумата от 1 004, 25 лв. – представляваща обезщетение за забава върху посочената по-горе главница за периода 10.08.2018г. – 07.04.2019г., като са отхвърлени исковите претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 15 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв. и с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ за сумата над 1 004, 25 лв. до предявения размер от 2 783, 33 лв. и за периода 10.05.2018г. – 09.08.2018г. Осъдено е ЗД ”Бул Инс” АД да заплати на П. З. от САК на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. сумата от 1 010,13 лева. Осъдена е М. Р. Т. да заплати на ЗД”Бул Инс” АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 972, 45 лв. Осъдено е ЗД”Бул Инс” АД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 сумата от 766, 19 лв.

Решението е обжалвано от М. Р. Т., представлявана от адв.И.С. от САК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, за разликата от 15 000лв. до 30 000лв., в частта му, с която искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен за разликата от 1004.25лв. до 2 783.33лв. Сочи, че определеният размер на обезщетението е занижен и не отговаря на степента, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, на принципа на справедливост. Възразява срещу определения размер на съпричиняване от 50 %, тъй като виновен за настъпилото ПТП е водачът на застрахования при ответника лек автомобил И. В. С., осъден за деянието с влязла в сила присъда. Признава размер на 1 извършено съпричиняване от нейна страна в размер на 25%.

По отношение на исковата претенция за лихва за забава поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал същата по чл.497, ал.1 КЗ, а не по чл.86 ЗЗД, поради което неправилно е определил началният момент на изпадане в забава на ответника и излага доводи, че същият следва да е 10.05.2018г-датата на уведомяване на застрахователя.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят разноски.

Ответната страна-ЗД „Бул Инс” АД, представлявана от адв.М.Г., е оспорила въззивната жалба. Сочи, че се установява значителен принос на пострадалата за настъпване на вредите. Позовава се на заключението на вещото лице по СМЕ, че ако ищцата е била с поставен предпазен колан, независимо от силата на удара, главата на пострадалата е нямало да се удари в предното стъкло и да получи травмите. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищцата по делото- М. Р. Т. е посочила в исковата молба, че на 23.04.2016г., в с.

Бистрица, около 19.30ч. лек автомобил „Хюндай елантра” с peг. № ********, управляван от И. В. С., в района на №96 е участвал в ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Лендровър дискавъри” с peг. № ********, управляван от Б. А. Т.. Вследствие на ПТП е пострадала като пътник във втория лек автомобил, като е пътувала без поставен предпазен колан. За настъпилото ПТП е бил съставен КП №К-348/23.04.2016 г., като е образувано ДП №11 176/2016г., по описа на СДВР, пр.пр. № 13 156/2016г. по описа на СРП.

Било е образувано НОХД № 8908/2017г., по описа на СРС, НО, 108 състав, което е приключило с влязла в сила присъда. В резултат на процесното ПТП е получила травматични увреждания:- мозъчно сътресение със степенно нарушение на съзнанието, без пълна загуба на съзнание, счупване на костите на носа, наложило оперативна интервенция; разкъсно-контузна рана на гърба на носа с чуждо тяло; разкъсно-контузна рана на горната устна; частично отчупване на коронката на втори горен резец вдясно.

След пътно-транспортното произшествие е била настанена за лечение в УМБАЛСМ "Пирогов", в клиника по неврохирургия, където на 27.04.2016г. й е извършена операция на носа и изписана на 28.04.2016г. За процесния автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, сключен с ответника. Предявила е пред ответното застрахователно дружество писмена претенция на 01.08.2018г. за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, като ответникът е определил обезщетение в размер на 2 000 лева. Претендирала е да бъде постановено съдебно решение, с което да се осъди ответника да й заплати 30 000 лева, като част от 40 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди о т процесното ПТП, заедно със законната лихва от 08.04.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, 2 783, 33 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.05.2018 г. 08.04.2019г. /предвид подаденото от ищеца уведомление за настъпилото ПТП на 09.05.2018г./, както и направените по делото разноски.

Ответникът по делото– ЗД „Бул Инс” АД е заявил, че не оспорва наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба лек автомобил към датата на процесното ПТП, настъпване н а процесното ПТП и фактът, че ищецът е бил пътник във втория лек автомобил, като е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорил е механизма на настъпване на ПТП и вината на водача на застрахования при ответника автомобил. Навел е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като е била без поставен обезопасителен колан. Оспорил е наличието на пряка причинно-следствена връзка 2 между настъпилото пътнотранспортно произшествие и твърдените неимуществени вреди.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 15 000лв., като е приел, че е налице съпричиняване в размер на 50% от страна на пострадалата. Уважил е лихвата за забава, с начална дата-изтичане на тримесечният срок от уведомяване на застрахователя.

Между страните по делото не се спори, че е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно процесния лек автомобил, че е настъпило ПТП на 23.04.2016г., при което ищцата като пътник е получила телесни увреждания и, че е пътувала без поставен предпазен колан.

Безспорно е, че на 26.06.2018г. е постановена присъда по нохд. №8908/2017г. по описа на СРС, НО, 108 състав, с което е признат водачът на застрахования лек автомобил, причинил ПТП-И. В. С. за виновен в причиняването на ПТП. С решение №1301 от 17.12.2018г. постановено по в.н.о.х. дело №4338/2018г., е потвърдена присъдата.

На 09.05.2018г. ищцата е подала до ответното дружество искане за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като на 14.08.2018г застрахователят е отказал д а заплати претендираното обезщетение, тъй като не е била представена влязла в сила присъда.

Спори се между страните относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди и размера на съпричиняването.

От представената по делото медицинска документация и заключението по и з с л у ш а н а т а съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат н а процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: фрактура на носните кости. Вещото лице е обяснило, че при този вид фрактури има две основни промени при пострадалите: на функцията на носа – изразяваща се в затруднено носно дишане след претърпяна травма и на естетичния вид на носа – деформирана носна пирамида, като при този вид фрактура винаги се засяга в различна степен и носната преграда. От извършения личен преглед на ищцата от вещото лице, последното е установило: деформация на носната преграда – S образна девиация, изразяваща се в леко затруднено носно дишане, хипертрофия на носните конхи /раковини/, което може да доведе допълнително до затрудняване на дишането през носа и отклоняване на външния нос /пирамида/ на ляво, макар и не така изразено, с едва забележим белег от разкъсна рана на гърба на носа.

Описаните увреждания могат да бъдат причинени в резултат на ПТП . Относно установеното леко изразено обективно затруднено носно дишане вещото лице е посочило, че същото ще бъде значително при физически усилия, както и при възпаления на горните дихателни пътища – инфекции. В съдебно заседание е посочило, че теоретично това леко изразено затруднено дишане може да е предпоставка за инфекции – синузити, ринити и други.

В заключението на втората съдебно–медицинска експертиза с вещо лице специалист по ортопедия и травматология е посочено, че механизмът на настъпване на травмите е удар на носа в предното стъкло на автомобила. При правилно поставяне на предпазния колан придвижването на тялото напред е между 8 – 10 см., най – ефикасни са при скорост 50 – 60 км/ч. Въз основа на претърпените увреждания вещото лице е посочило, че ищцата е била без 3 предпазен колан по време на инцидента.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля –Б. А.

Т.-съпруг на ищцата, който е пострадал от същото ПТП, и има дело с ответника. Дал е показания, че непосредствено след настъпване на ПТП ищцата не е реагирала и не е отговаряла, поради което свидетелят я е извадил от колата и след това е била откарана с линейка до болницата. След изписването от болницата ищцата се е оплаквала от болки в носа и в главата, а когато се променя времето – от затруднено дишане, не е смеела да се вози в кола, защото си е мислила, че някой ще ги удари.

От свидетелските показания на свидетеля И. М. П. се установява, че живее близо до мястото на ПТП. Когато чул шум от удар, е излязъл навън и видял, че на пасажерското място в автомобила има млада жена, която е имала кръв по носа и е била във видимо тежко състояние. Главата й е била леко настрани и е успявала да я изправи за секунда – две и после пак главата й е падала настрани. В първия момент не е отговаряла на въпросите към нея и това е продължило около 10 минути. След като я извели от колата е била вече в съзнание, но още е била в тежко състояние и по-късно е започнала да отговаря само с „да” и „не”.

При установяване, че са налице всички елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното дружество, следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди. При съобразяване на Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение №151/12.11.2013г. на ВК С по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2 012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О , в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.