Решение № 1763 от 19.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1763 гр. Пловдив, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330106444 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД (с променена правно-организационна форма, считано от 03.12.2021 г., установена при осъществена служебна справка за вписани обстоятелства в Търговския регистър) против Община Пловдив осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за осъждане на ответната община да заплати сумата от 121, 75 лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищцовото дружество твърди, че на 19.08.2020 г. при движение в гр. П, по бул. ****** лек автомобил „Шкода Октавия“ с *****, собственост на „АЛД Аутомотив“ ЕООД, управляван от С. Б. Х., преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което е спукана задната дясна гума на автомобила. Произшествието настъпило в срока на валидност на застрахователна полица № ***** за сключена застраховка „Каско стандарт“ при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за увредения лек автомобил. Сочи, че за застрахователното събитие била 1 заведена щета № *****, като при оглед на автомобила е установено увреждане на задна дясна гума марка „Континента леко контакт“ с размери 205/55/16, дот 4819, при 90 % остатъчна стойност. Сочи, че за репариране на щетите била заплатена на 02.11.2020 г. сумата от 121, 75 лв. в полза на собственика на увредения автомобил. Твърди, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор срещу Община Пловдив. Претендира стойността на заплатеното застрахователно обезщетение, за заплащане на която сума ответната община била надлежно уведомена с изпращането на покани за доброволно изпълнение. Претендира заплащане на сторените в производството по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди, че посочените в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на действителното положение. Счита, че не е налице причинна връзка между вредите на автомобила и настъпилото пътнотранспортно произшествие. Оспорва водачът на автомобила да е претърпял пътно-транспортното произшествие по вина на Община Пловдив. Поддържа, че по делото не са налице данни за скоростта на движение на автомобила и дали последната е била съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, при спазване на правилата, установени в разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП. Счита, че водачът на автомобила се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост. Твърди, че при възникване на такъв тип вреди е налице виновно поведение на водача, респ. неизправност на автомобила. Счита, че не са ангажирани доказателства, от които да се установява отговорността на ответната община на основание чл. 49 ЗЗД, като сочи, че в преобладаващия брой случаи извършването на ремонтни дейности по пътното платно е извършвано от други дружества. Оспорва наличието на противоправно увреждащо действие. Сочи, че по делото не е представен Протокол за ПТП, представляващ официален свидетелстващ документ за настъпилото увреждане. Моли се за отхвърляне на предявените искове, като в условията на евентуалност моли за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира присъждане на сторените в производството съдебноделоводни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в 2 тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на процесната улица – Община Пловдив, е възложила да поддържат в изправност общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна 3 воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечителногаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От представения по делото Свидетелство за регистрация, част II, се установява, че увреденият лек автомобил „Шкода Октавия“ с ***** е собственост на „АЛД Аутомотив“ ЕООД.

С определението за насрочване на делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, увреденият лек автомобил „Шкода Октавия“ с ***** е бил застрахован при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД по застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна полица № ***** със срок на действие от 29.01.2020 г. до 28.01.2021 г.

По делото е представена застрахователна полица № ***** за сключена застраховка „Каско Стандарт“ при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД в полза на „АЛД Аутомотив“ ЕООД.

4

Следователно в производството по делото е безспорно установено, че увреденият автомобил, собственост на „АЛД Аутомотив“ ЕООД е застрахован по силата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Каско Стандарт” с период на покритие от 29.01.2020 г. до 28.01.2021 г., в който е настъпило застрахователно събитие от 19.08.2020 г.

Между страните е безспорно, като това обстоятелство се установява и от представените в производството по делото доказателства, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 121, 75 лв. на собственика на застрахованя автомобил „АЛД Аутомотив“ ЕООД, като за установяване на това обстоятелство е представено платежно нареждане от 02.11.2020 г.

При застрахователното дружество е образувана щета № *****, в която са описани увредените части на лекия автомобил – задна дясна гума – 205х55х16 „Континентал еко контакт“ с 90 % остатъчна стойност, като е изготвена експертна оценка на щетите, които са оценени в размер на сумата от 121, 75 лв.

Според съда в производството по делото се установява и наличието на настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля С.

Б. Х., който свидетелства пред съда, че си спомня за инцидент, настъпил при управление на лек автомобил „Шкода Октавия“ с *****, който настъпил на ******. Сочи, че не си спомня точната дата, но е било през лятото.

Свидетелства, че автомобилът бил служебен. Излага пред съда, че явно е преминал през дупка, защото чул удар и гумата се спукала. Спрял отстрани на пътя, сменил си гумата и продължил. Не си спомня точно коя гума се е спукала, но мисли, че това е била задната гума на автомобила. Сочи, че пътното платно било пълно с дупки и тази, през която преминал не била обозначена или обезопасена. Впоследствие се оказало, че трябва да направи снимки, поради което се върнал на мястото на произшествието. При предявяването им в съдебно заседание свидетелят разпознава снимките като направени от него. Сочи, че дупката била с дълбочина около 10-15 см.

Съдът приема за достоверни показанията на този свидетел, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като 5 последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно случилото се.

От тези гласни доказателствени средства се установява, че при движение по ****, управляваният от С. Б. Х. лек автомобил „Шкода Октавия“ с *****, преминава през необезопасена неравност на платното за движение – дупка с дълбочина от около 10-15 см., което води до увреждане на задна дясна гума на автомобила.

Съдът намира, че осъществяването на застрахователното събитие подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и със свидетелски показания. Обстоятелството, че в случая не е съставен протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а ЗДвП, не опровергава този извод на съда. Настъпването на застрахователното събитие и механизма на деянието не подлежат на установяване единствено с писмени доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив – константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.