Решение № 217 от 20.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Русе, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520200365 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "СИ ТРАНС" ЕООД, ЕИК 160073395, с адрес гр. Пловдив, ул. „Дякон Иларион“ № 13, чрез адв. И. Б. С. от АК – Пловдив, със съдебен адрес ***, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504541316, с който на жалбоподателя му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за неправилен, незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е становище от упълномощения защитник, в което моли жалбата да бъде уважена.

Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани, се явява юрк. Д.

К., която оспорва жалбата, моли електронния фиш да бъде потвърден, като 1 представя подробно писмено становище. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 08.01.2025 г. по куриер, при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 07.01.2025 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504541316 е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против "СИ ТРАНС" ЕООД, ЕИК 160073395, за това, че на 22.04.2021 г., в 13,07 ч, влекач марка „МЕРЦЕДЕС АКТРОС 1846 ЛС“, с рег. № РВ *** ТТ, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг, в община И.ово, при движение по път I5 км 25+914 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движил без валидна маршрутна карта или без валидна тол декларация за преминаването по тол сегмент № **********, поради което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението било установено с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.

Съдебният състав намира, че така определеното от наказващия орган административно наказание се явява непропорционално спрямо тежестта на нарушението. Наличието на санкционна норма, предвиждаща наказание в абсолютен (фиксиран) размер от 2 500 лв., противоречи на принципа за пропорционалност на правото на Европейския съюз и в частност на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело C-210/10, т. 23). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат поточни правила за определянето на националните санкции - тъй като не 2 предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС по дело С384/17 ) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят – в този смисъл е Решение № 1114/01.04.2024 г. по КАНД № 62/2024 г. на АдмС-Русе. Чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса.

Налице е и постановено Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Видно от представената от наказващия орган разпечатка товарната композиция се е движила от гр. Русе с крайна дестинация за деня гр. Пловдив, тъй като при първоначалното потегляне на МПС от гр. Русе бордовото устройство не е предавало данни, но данни са почнали да постъпват при преминаването му през сегмент 1000302621 – Масларево, Велико Търновска област. Това прави незаплатени приблизително 61 км първокласен път, за 3 които, съгласно чл. 27, ал. 1 от действащата към датата на нарушението Тарифа за таксите, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г., които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, дължимата сума за това разстояние за тази категория МПС съобразно екологичните характеристики, масата и осите е 0,11 лв. или това прави общо дължими 6,71 лв. Дори и да се приеме за технически възможно процесното превозно средство да измине максималното разстояние за деня, презумирано от наказващия орган, то имуществената санкция в размер на 2 500 лв. надвишава с близо 18 пъти определената в чл. 29, ал. 1 от Тарифата максимална такса за изминатото разстояние. Така едновременно с дължимостта на т.н. „максимална такса“ нарушителят бива и допълнително наказан със санкция, многократно надвишаваща размера на таксата, поради което наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лв. се явява крайно непропорционална и несъответстваща на принципите на правото на Европейския съюз. Този извод на съда не се разколебава и в случаите, когато се установява, че бордовото устройство е било изключено през други периоди, доколкото не е установено, че МПС е било действително управлявано, а дори и да е имало такова движение, то съгласно чл. 179, ал. 3д ЗДвП многократното движение по платената пътна мрежа, без да е заплатена съответната такса, извършено в рамките на деня, се третира като едно единствено нарушение - т.е. движението по платената пътна мрежа в останалите дни, извън датата на процесното деяние, не могат да бъдат третирани като отегчаващи вината обстоятелства, доколкото наказващият орган е длъжен да предприеме съответните административни и санкционни действия за тяхното преустановяване.

Предвид гореизложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски.

Същият не е представил доказателства за направата на такива и не е поискал да му бъдат присъждани, поради което съдът и не дължи произнасяне по въпроса за разноските.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504541316, с който на "СИ ТРАНС" ЕООД, ЕИК 160073395, с адрес гр. Пловдив, ул. „Дякон Иларион“ № 13, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Русе.

РЕШЕНИЕТО да се СЪОБЩИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Сектор „Контрол и правоприлагане“ – Русе на адрес гр. Русе, ул. „Отец Паисий“ № 5.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5