Решение № 22 от 15.01.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 1738/2024
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 15.01.2025
- В сила
- 27.03.2025
- Състав
- Ралица Йорданова Русева
Цитирани разпоредби
- чл.60 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.26 ал.2 т.1 б."а" · Закон за пътищата
- чл.53 ал.1 т.2 пр.2 · Закон за пътищата
- §1 т.8 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Русе, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20244520201738 по описа за 2024 година Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. М. И. от гр.Сеново, обл.Русе, против Наказателно постановление № 8839/11.09.2024 г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ гр.София, с което за административно нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата вр. чл.7 ал.1 т.5 б.“в“ вр. чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона в частта на индивидуализацията на наложеното наказание.
Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
На 15.08.2024 г., в 17.20 часа, на път III- 2302, км 16+200, на разклона за гр.Ветово, на отбивна площадка в посока гр.Ветово- гр.Сеново, жалбоподателят бил установен като водач на МПС- товарен автомобил „МАН“, модел ТГС с рег. № ***, да извършва превоз на суровина- огнеопор, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно изискването на чл.8 ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В хода на проверката с 1 електронна мобилна везна и ролетка било направено измерване на маса и поосово натоварване на ППС, като било установено, че при измерено разстояние между осите 1.42 метра, сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС било 28.495 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5 б.“в“ от Наредбата, като превишаването било с 9.495 тона.На база на посоченото проверяващите приели, че управляваното МПС е тежко по смисъла на чл.3 т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.Доколкото движението на такива ППС се осъществявало само с разрешение за превижаване на максимално допустимите норми, а жалбоподателят не представил такова по повод на извършвания превоз, било прието, че е извършил нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ пр.2 от ЗП вр. чл.7 ал.1 т.5 б.“в“ чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което му бил съставен АУАН № 0010228/15.08.2024 г.Актът е предявен, подписан без възражения и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание.
В производството пред въззивната инстанция постановлението се атакува с доводи за незаконосъобразност, като се твърди, че при установяване на нарушение по чл.26 ал.2 т.1 от ЗП, както е описано в акта, относимата санкционна разпоредба би следвало да бъде чл.53 ал.1 предложение пето от Закона за пътищата.Твърди се също така, че описаната фактическа обстановка не съответства на възприетата правна квалификация, като не е изследван въпроса, изпълнил ли е задълженията си превозвача във връзка с възможността по чл.15 ал.3 от Наредба № 11 да обезпечи движението на товарния автомобил след заплащане на такса и даване на разрешение.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 0010228/15.08.2024 г., копия от талон на МПС, пътен лист, товарителница,оправомощителни заповеди, удостоверение на СИ, технически спецификации, протоколи от метрологични проверки, показанията на св.Н. А.- актосъставител, които следва да се кредитират изцяло, доколкото кореспондират с писмените доказателства по делото.Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените актове. Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.
По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано.
Разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата предвижда за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение, забрана в 2 обхвата на пътя и ограничителната строителна линия да се движат извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Нарушаването на тази забрана се свързва със санкциониране по чл.53 ал.1 т.2 пр.2 от Закона за пътищата, според който се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите….вкл. на чл.26 ал.2 от Закона за пътищата или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности по движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари, без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Конкретно, както се установява от доказателствата, няма спор, че инспектираното пътно превозно средство е било тежко по смисъла на закона.Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС урежда условията и реда за движение на същите по пътищата, отворени за обществено ползване.Наредбата предвижда, че движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата /чл.8 ал.1/. В ал.2 на този текст се сочи, че извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното.
По смисъла на §1 т.8 от ДР на Закона за пътищата, „специално ползване на пътищата“ е използването им за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.
Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, с който извършвал превоз, без да има съответното разрешително.Твърденията за неправилно приложение на закона и неотносимост на възприетата правна квалификация, не са основателни. Видно от съдържанието на нарушената разпоредба, същата визира движението както на тежки, така и на извънгабаритни МПС.Налице е изброяване на видовете ППС, като приложеното от жалбоподателя тълкува за изискване на кумулативно наличие на двете предпоставки /тежко и същевременно- извънгабаритно превозно средство/, следва да се определи 3 като неправилно от гледна точка и на смисъла на закона и подзаконовия нормативен акт.Закона за пътищата, Закона за движение по пътищата, както и цитираната Наредба № 11 по същество дефинират два вида специфични според размерите си ППС- тежки и извънгабаритни.Нито един от посочените актове не извежда отделна дефиниция за тежко извънгабаритно ППС, макар и практически да е възможно даден товарен автомобил да бъде определен едновременно и в двете категории.Също така наредбата не разграничава двата вида пътни превозни средства, що се отнася до специалния режим на движението им.
Съдът намира за неоснователни и възраженията във връзка с приложението на закона и определяне на субекта на нарушението от гледна точка на нормата на чл.14 ал.3 от Наредба № 11.
Разпоредбата на чл.14 ал.3 от Наредба № 11 се намира в Раздел 4- „Ред за издаване на разрешителни“.В тази хипотеза е уреден специален ред за даване на разрешение след заплащане на такса. В настоящото производство не е доказана такава фактическа хипотеза- на предприети действия за заплащане на допълнителна такса предварително, за която да е получен документ, разрешаващ движение на тежкото ППС по пътя, отворен за обществено ползване.Заплащането на тази такса е възможност, а не задължение и такава възможност е предоставена на субективната преценка на превозвача.Предвид това, следва да се приеме, че не е налице хипотеза на такъв тип превоз, а именно- извършван след дадено разрешение на база на предварително платена такса за движение на тежко пътно превозно средство.
Както бе посочено по- горе, жалбоподателят се явява субект на нарушението в качеството на лице, извършващо превоза и подлежи на санкциониране в хипотезата на чл.53 от ЗП.Следва да се посочи, че нормата на чл.53 ал.1 не съдържа предложение 5, а т.5 на този текст е неотносима към конкретно установеното нарушение.Наложеното наказание- глоба в размер на 2500 лева, е индивидуализирано в средния законов размер, като съдът намира, че обжалваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и в тази си част. По естеството си нарушението засяга в значителна степен обществените отношения, доколкото пряко се отнася до безопасността на неограничен кръг от лица при движението по пътищата.Общоизвестно е също така, че мотивите за регламентиране на движението на тежки ППС и даването на правомощия на съответната администрация за издаване на разрешения и пряко свързано с гаранциите, че качеството на пътната настилка ще бъде запазено и ще бъде ограничено повреждането или разрушаването й, което също пряко рефлектира върху сигурността на всички останали участници в движението по пътищата, наред със затрудненията, които едно тежко или извънгабаритно ППС може да предизвика, придвижвайки се.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено изцяло.
По делото са претендирани разноски, които са дължими, предвид нормата на чл.63 д от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.27 е от НЗПП, възнагражденията 4 за защита в производства по ЗАНН е от 80 лв. до 150 лв. От страна на наказващия орган е претендирана сума от 120 лева- юрисконсултско възнаграждение.Същата следва да бъде присъдена изцяло, предвид извършената дейност по представителство, състояща се в изготвяне на писмено становище по делото.
По изложените съображения и на основание чл.63 б ал.5 т.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 8839/11.09.2024 г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което на А. М. И. с ЕГН **********, от гр. Сеново, общ.Ветово, обл.Русе, ул.“***, за нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата вр. чл.7 ал.1 т.5 б.“в“ вр. чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА А. М. И. с ЕГН **********, от гр. Сеново, общ.Ветово, обл.Русе, ул.“***, да заплати в полза на АПИ гр.София сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.
Разпечатката съдържа 29 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed2c6137-cae5-4db2-8528-68a8c788beb1