Решение № 1502 от 16.07.2021, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 1502 гр.Пловдив , 16 . 07 . 2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Пловдив, в открито заседание на пети юли, две хиляди двадесет и първа година, VI състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря

Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 232 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост.

Етажната собственост

/ЕС/ в жилищна сграда /блок/ с адрес – гр.Пловдив, ***, представлявана от Р.Т.В.

– управител на ЕС и Д.И.М. - етажен собственик, с пълномощници адв.Н.А. и адв.Св.А. обжалват Заповед № 21 РД 09 - 17/18.01.2021г. на Кмета на Район Северен - Община Пловдив, издадена на основание чл.65 ал.1 ЗОС.

С административният акт е разпоредено да се изземе от неизвестен извършител следния общински имот – около 0,50 кв.м., заграден с „Метално съоръжение – скоба”, монтирана в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ общинска собственост, по плана на Пета гр.част, гр.Пловдив, западно от жилищна сграда с административен адрес : ***, гр.Пловдив, който имот се държи без правно основание от неизвестен извършител.

Становища на страните :

- В жалбата се поддържа наличие на правен интерес от оспорване на заповедта. Същата се счита за нищожна, тъй като отсъства един от съществените реквизити на административния акт /чл.59 ал.2 т.3 АПК/ - липсва посочен автор на извършеното действие, поради което липсва и адресат на издадения акт, с оглед на което липсва и конкретно задължено лице, което да е субект на разпореждането. Недопустимо е разпореждането за изземване на общински имот, без да е посочено от кого ще се извърши изземването, в каквато насока е съдебната практика /Решение № 13337/2011г. на ВАС по адм.д.№ 5589/2011г./. По отношение незаконосъобразност на заповедта : Оспорени са изложените в акта мотиви, че собствениците на сградата в режим на етажна собственост нямат право на ползване върху терена, в който се намира сградата. Поземленият имот, в който се намира сградата е заснет с ИД *** по КККР, одобрени през 2009г. и е общинска собственост, като от построяване на блока /в течение на повече от 60 години/, живущите в жилищните кооперации в имотите използват свободната част от терена на парцела, освен за свободно преминаване и достъп до сградите, и за паркиране на собствените си леки автомобили, тъй като се касае до т.н.”междублокови пространства”, предназначени за нуждите на живущите в тези блокове. Заявено е, че по см. на Закона за собствеността, свободната, незастроена площ на жилищностроителен парцел има характер на обща, обслужваща част към жилищната сграда, намираща се в същия парцел, за която част етажните собственици имат правото да решават начина й на ползване. Изложеното произтича и от правата на суперфициарните собственици /етажни собственици/, по силата на чл.64 от Закона за собствеността, съгл. която разпоредба – всички собственици на апартаменти в сградите, като притежатели на съответната припадаща се ид.част от правото на строеж върху общинското место, имат правото да ползват земята с оглед ползването на собствените си жилища. Това включва и правото им да паркират собствените си автомобили в това место, ако собствениците са приели решение в този смисъл. Посочена е и нормата на чл.43 ал.3 ЗУТ – изрично е регламентирана възможността в подобни терени, свободната площ като обща част към сградата, да бъде разпределяна за ползване от етажните собственици в жилищната сграда за паркиране на леки автомобили за нуждите на живущите в жил.блок.

Заявено е, че поради известните трудности във вр. с паркиране на собствените автомобили в градска среда, нееднократно е сезиран кмета на район Северен за предприемане на мерки за предотвратяване спирането на случайни леки автомобили, които за да избегнат плащане на общински такси на ул.Златю Бояджиев и на околните улици, които са със статут на „синя зона”, спират точно на пешеходния проход пред блока и по този начин затрудняват не само движението на пешеходно преминаващите, но и възможността живущите в блока да ползват съседните площи на парцела за паркиране на собствените си автомобили. В случая теренът обслужва и винаги е обслужвал единствено и само жилищния блок и не следва да се дава възможност странични лица свободно да паркират коли за сметка на етажните собственици. В частта от терена, където се намира поставената скоба се касае до пешеходен проход, в който въобще не е допустимо да се паркират автомобили.

Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените разноски по представен списък на разноските в ход по същество.

В писмени съображения по същество адв.Св.А. поддържа съображенията от жалбата за нищожност и алтернативно – незаконосъобразност на оспорената заповед. Посочено е, че дори отсъствието на адресат на заповедта да не води до нищожност на заповедта, обосновава извод за съществено нарушение на процесуалните правила. В допълнение е заявено, че случаят не касае хипотезата на чл.65 ал.1 ЗОС, поради което неправилно е приложена нормата : поставеното метално съоръжение – скоба според заповедта следва да бъде премахнато, което означава, че основен предмет на разглеждане би следвало да е поставената скоба. Със заповедта се излиза извън предмета на премахване, като се създава спор относно правата на жалбоподателите и имат ли право да ползват имота в качеството им на етажни собственици в жилищната сграда, находяща се в същия. Това обстоятелство е обусловило правният интерес от обжалване. От правна страна се счита, че металното съоръжение – скоба попада в обхвата на Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив. Същата предвижда изричен ред, по който преместваемите обекти следва да се поставят, съответно премахват при неправомерно поставяне /чл.46 ал.6 вр. с ал.1 от наредбата/. Регламентираният в посочената наредба ред не е спазен, а констативният акт е връчен на Р.В. – домоуправител на жилищната сграда и етажен собственик. Счита се, че общината използва неправилен ред за премахване на скобата и засяга правата на жалбоподателите, които имат право да ползват терена, освен което скобата е ситуирана върху тротоар /снимков материал към СТЕ/. Посоченото в заповедта, че жалбоподателите нямат право да ползват терена се счита за невярно – дворното място е обслужващо жилищния блок пространство /СТЕ/ и всички етажни собственици имат законовото право да го ползват.

Оспорената заповед по съдържание не отговаря на целта на чл.65 ал.1 ЗОС – да създаде бърз и лесен способ за изземване на общински имоти от лицата, които ги ползват не по предназначение, съответно – без основание.

- Ответникът Кмет на Район Северен - Община Пловдив чрез процесуален представител ст.юрисконсулт М. поддържа писмено становище на ст.юрисконсулт Ст.К. /л.27, 28/ : По допустимост на жалбата е заявено, че управителят на ЕС представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия вр. с обикновеното управление на ЕС и пред съда /чл.23 ал.3, ал.4 ЗУЕС/, но на управителя е вменено и задължение да уведомява общинската администрация по чл.46б ЗУЕС. За упражняване на процесуално представителство по см. на чл.23 ал.4 ЗУЕС е необходимо не само изрично пълномощно, каквото в случая има, но и упълномощеното лице да се легитимира като надлежно избран управител, каквото по делото не е видно да е представено. Не са представени и уведомления по чл.46б ЗУЕС, от които горните обстоятелства да се изяснят – с позоваване на Определение № 3119 от 2017г. на ВАС по адм.д.№ 1541/2017г. По основателност на жалбата се поддържа издаване на оспорената заповед от компетентен орган, при спазване на производствените правила и материално правните разпоредби. Според данните от преписката фактическият състав на чл.65 ал.1 вр. с ал.2 ЗОС е осъществен, тъй като се държи общински имот без правно основание.

Имотът е общинска собственост – Акт за частна общинска собственост № 1401/27.05.2015г., първа предпоставка за издаване на заповедта. Установена е и втората предпоставка – държането/владеенето около 0,50 кв.м. от общинския имот без основание. Изтъкнато е, че статутът на съоръжението, поставено върху общинския терен, не е предмет на административното производство по чл.65 ЗОС. Посочено е, че според съдебната практика, достъпът до сградите следва да се разбира като възможност за влизане в тях, а обслужването им – като възможност да бъдат непосредствено ползвани, поддържани и ремонтирани. Достъпът включва преминаването през терена за достигане до входовете на сградите и фасадите им, като се вземе предвид предназначението и ползването на съществуващите сгради и особеностите на терена, при балансиране интересите на собственика на сградата и собственика на земята. Поставянето в дворното място на метално съоръжение – скоба от страна на етажната собственост, решение за което не е представено по преписката, а само има индикации за него, е в обема на правомощията на собственика на земята.

- Окръжна прокуратура - Пловдив не участва по делото.

1. Обжалваната заповед е издадена от Кмета на Район Северен - Община Пловдив – компетентен орган по см. на чл.65 ал.2 ЗОС, съгл. която норма, цитирана в заповедта : „В Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет.”. Според чл. 80 ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /в действаща редакция към дата на издаване на оспорената заповед - изм. и доп. с Р.

№ 169, Пр. № 10 от 09.07.2020г., в сила от 01.08.2020г., л.60 и сл./ : „Изземването на общински имоти, които се владеят или държат без основание, не се използват по предназначение, или необходимостта от които е отпаднала, се извършва със заповед на кмета на района по местонахождението на имота.”.

1.1. Правно основание : чл.65 ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ - „Общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината”. Съгласно чл.68 ал.1 и ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/ : „Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.;

Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.”.

Фактически основания : Според обстоятелствената част на оспорената заповед, същата е основана на данни от извършена проверка на 18.11.2020г., документирани в Констативен акт /КА/ № 11 от 26.11.2020г. /л.45/, съставен от длъжностни лица при район Северен – община Пловдив, с който е установено, че неизвестен извършител владее / държи около 0,50 кв.м. от ПИ ***, представляващ общинска частна собственост по плана на Пета гр.част, Пловдив, западно от жилищна сграда с административен адрес – ***, гр.Пловдив. Заетата площ се владее посредством поставено метално съоръжение – скоба, която ограничава достъпа за паркиране и преминаване. Неизвестният извършител владее /държи/ имота без правно основание, съответно няма сключен валиден договор за наем, няма издадено разрешение за поставяне и не притежава каквито и да било други договори или документи, с които да се легитимира като законен владелец или ползвател на общинския имот. За поставеното съоръжение районната администрация не е издала разрешения. Заеманата площ, която се владее /държи/ без правно основание се намира в ПИ *** /ПИ 1452/, представляващ общинска собственост, западно от жилищна сграда на посочения административен адрес. В КА е отразено, че е получен на ръка на 26.11.2020г. от лице, на което името и качеството не са вписани и е налице само положен подпис.

Против КА е постъпило възражение /л.34 и сл./ от собствениците на жилища в съществуваща жилищна сграда в УПИ II – 315 жилищно строителство и търговия, кв.658А с идентификатор *** /техн.грешка – 1452.1/ по КККР с адм.адрес – гр.Пловдив, ***, представлявани от домоуправител Р.В. и секретар Д.М.. Във възражението е цитиран номер и дата на КА, ведно с длъжностното лице – съставител, при което следва, че КА е връчен на едно от подписалите възражението лица, тъй като отсъства информация за съобщаване на КА по друг начин. Заявено е, че собствениците на жилища в блока имат право на строеж в рамките на парцела и всички права по отношение ползването на парцела са в прерогатива на живущите в блока. Посочено е, че констативният акт съдържа невярна и подвеждаща информация – „…ние не сме неизвестен извършител, а реално живеем повече от 55г. в този жилищен блок…”. Р.В. и Д.М. са уведомени, че възражението против КА не се уважава, тъй като ПИ 1452, представляващ УПИ II, жилищно строителство и търговия, кв.658А по РП на Пета гр.ч. – Пловдив, е частна общинска собственост с Акт за ЧОС № 1401 от 27.05.2015г. и преписката ще продължи с административна процедура за изземване по ЗОС /л.33, 32/. За неуважаването на възражението против КА е уведомено и лицето В.Рускова, която е подала жалба с вх.номер от 06.11.2020г. /л.52/ - уведомила е Кмета на район Северен за поставена незаконна скоба от живущите на ул.Подофицер Георги Котов № 18, като същите използват общинската земя за лични цели и не позволяват паркирането, дори и за малко на други коли.