Решение № 144 от 13.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Кюстендил, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500441 по описа за 2023 година

С постановеното решение №369/01.08.2023г.,гр.д.№484/2023г.

Дупнишкия районен съд е отхвърлен, като неоснователен предявеният от „Рила Ферм“, ЕООД, ЕИК *** срещу Районна потребителна кооперация „Рила“, ЕИК ***, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 23461.12 лв, от които 20 000.00 лвглавница, претендирана, частично от сума в размер на 70 000.00 лв, представляваща пропуснати ползи от частично нереализирана / очаквана / печалба от дейността на търговското дружество, поради неизпълнение на Договор за наем на недвижим имот от 31.05..2013г. , считано от 06.04.2021г. до 01.03.2023г.; 3 461.12 лв- мораторна лихва за периода от 06.04.2021г. до 19.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ 19.12.2022г/ до окончателното изплащане.

Решението е обжалвано от „Рила Ферм“ ЕООД, ЕИК *** представлявано от управителя И.И. в законоустановения срок.Въззивникът счита, че спорните обстоятелства, не са анализирани правилно от първоинстанционния съд.След като функционирането на производствен цех е възпрепятствано от бездействието на наемодателя – ответник, който въпреки , че е бил уведомен за теч от покрива на сграда, на 06.04.2021г.г. и два месеца по – късно през м.април и м.май , не е отстранил повредата ,а така създалото се положение е препятствала наетото помещение, да бъде ползвано според целта за която е наето – като производствено предприятие, а не като склад за съхранение на доставено и монтирано още през 2013г. технологично оборудване, според въззивника търсеното обезщетение следва да му бъде заплатено.Едновременно с това сочи, че до м.април и м.май „Рила Ферм“ 1

ЕООД коректно е заплащала дължимия наем.Едва след отправена покана и нотариално уведомление за спиране плащане на дължимия наем, получени от ответника, наемателят ищец е спрял плащането на наема, до извършване от наемодателя на необходимите СМР за отстраняване на причини за течове от покрива, възпрепятстващи ползването на наетия имот.Поради тази причина, въззивникът счита за неоснователно възражение за прихващане на исковата сума, с дължими неплатени наемни вноски, възлизащи на 10 000.00 лв.След спиране на плащанията не са били направени възражения от наемателя, и в продължение на 6 месеца след получаване на поредното напомнително писмо, когато едва през м.ноември 2021г. дружеството било уведомено за едностранно прекратяване на Договора за наем от 31.05.2013г.За възникналите течове наемодателят бил уведомен своевременно, бил съставен констативен протокол от 12..04.2021г.- , в който описаните повреди били описани, техният размер и местонахождение.Еднозначно при извършената проверка от Община Рила било констатирано, че „мазилката на покривната козирка на терасата е силно компроментирана, има разрушени участъци, които са се срутили на терасата и голяма част, от нея е с видими пукнатини.От кмета на Община Рила била издадена заповед, за извършване на необходимите ремонтни и възстановителни строително – монтажни дейности, за поправяне или заздравяване, с които сградата да се приведе в техническо състояние, отговарящо на изискванията на чл.169, ал.1 и 3 ЗУТ.Установеното, че „компроментирания участък от мазилката на покривната тераса бил премахнат до здрава основа“, не е равнозначно според жалбоподателя на ремонти и възстановителни строително – монтажни дейности, за поправяне или заздравяване, с които сградата да е била приведена в добро техническо състояние.При обстойна проверка, според въззивника, би било установено, че цялата покривна конструкция е силно компроментирана, с необходим ремонт, представляващ „основен ремонт“ по смисъла на пар.5, т.42 ЗУТ, за извършването на който се изисква издаване разрешение за строеж по смисъла на чл.148, ал.13 ЗУТ – изключително право и задължение на собственика – инвеститор, в лицето на РПК“Рила“.Сумата за извършване ремонт на покрива от друга страна, възлизаща на около 120 000.00 лв, при месечен наем в размер на 480.00 лв не би била рентабилна.Освен това, наемателят сочи, че вече е бил направил ремонт на сградата,за своя сметка, а следващото му се възнаграждение не му било възстановено от наемодателя.Влошените санитарно- хигиенни изисквания за функциониране на обекта, при изискване за недопускащи възможността от външно замърсяване, са причината, дейността да бъде временно преустановена.Предхождащо спиране дейността на предприятието няма връзка с разглеждането, било е обусловено от обявеното с решение от 13.03.2020г. на Народно събрание на Република България, извънредно положение поради възникналата епидемия от разпространение на COVID -19.Освен това наемодателят ,според ищеца, излага противоречиви твърдения, от една страна твърди, че Договора е прекратен на 23.11.2021г., а от друга претендира наемна цена, считано от 01.07.2021г.С уведомлението за прекратяване на Договора, наемодателят е посочил, като причина и пристъпване към извършване продажба на наетата вещ, както и неплащане наемна цена, за срок от 5 години.На 15.04.2021г. наемодателят е бил уведомен за преустановяване на дейността, на

13.07.2021г е връчено уведомление за спиране на плащането на дължимия наем, считано от 20.06.2021г., само три дни по – късно с уведомление изх.

№46/16.07.2021г. РПК“Рила“ информира за възможността за участие в закупуване на наетия имот, както е предвидено в чл.20 от Договора, получавайки в отговор искане за допълнителни уточнения във връзка с бъдещата сделка.Игнорирано е обстоятелството, че преди , по време на констатираните повреди и два последващи месеца / април и май/ добросъвестно 8 години, от наемателя са заплащани дължимите месечни наеми.Поради бездействие било отправено писмо до Общото събрание на 2

РПК“Рила“, получено на 17.12.2021г., представена цялата хронология на отношенията.Въззивникът счита, че Договорът продължава да е в действие, предвид съдържанието на чл.5, ал.2 според който, в случай, че един месец преди изтичане на срока на договора за наем, а именно на 31.05.2023г. никоя от страните не предизвестие другата за прекратяването му, срокът на Договора са счита за удължен за още 5 години, за разлика от предвиденото в Закона, според който при липса на едномесечно предизвестие, договорът се превръща в Договор с неопределен срок. Бездействието на наемодателя, за извършване на задължителни ремонтни дейности, за отстраняване причините за течове от покрива на сградата, довело до невъзможността наемателя свободно и безпрепятствено да ползва имота си, регламентирано в чл.6, ал.2 изр. първо от Договора за наем е станало причина, за възникнали вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, по смисъла на ТР №3/12.12.2012г. на Върховния касационен съд по т.д.№3/2012г., като невъзможност да бъде увеличено имуществото му, да се ползва от собственото му технологично оборудване , монтирано в наетия имот с цел производство на стоки и тяхната продажба.За невъзможността в наетия обект да бъде осъществявана дейност е уведомен компетентен орган ОДБХ – Кюстендил, като уведомлението касае периода 15.04.2021г. до 31.05.2023г. Вследствие е била осуетена възможността да бъде изпълнен Договор за продажба на готова продукция, сключен на 01.03.2021г. с „Вика Трейд“ ЕООД, за сума 210 000.00 лв. , и по този начин възпрепятствана възможността за сигурно увеличение на имуществото с размера на нереализираната печалба.Изпълнението на Договора не е било стартирано, а предвид необходимостта от време 45-60 дни за узряване на сиренето, в Договора не е била фиксирана дата на първа доставка.С оглед технологичния капацитет на оборудването, било е възможно преработка 500 л. сурово биволско мляко на ден от които 250 лв. във вид на бяло саламурено сирене и 250л във вид на кисело мляко, при два последователни цикъла през процесния период , като очакваната печалба от тази дейност възлиза на 113 443.90 лв. Ищецът счита, че е налице пряка причинна връзка между неизпълнението на Договора с „Вика Трейд“ ЕООД и нереализиране на очаквана печалба от страна на изпълнителя „Рила Ферп“ ЕООД, в резултат на неизпълнение на задължения от наемодателя по Договора за наем от 31.03.2023г. и последващото му незаконно едностранно прекратяване.В съответствие с изложеното се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, за уважаване на предявения иск.Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – РПК „Рила“ гр.Рила, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Рила, ул.“***“№5. В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв.В. Г., като пълномощник на Кооперацията. В подадения отговор е обосновано становище за неоснователност на подадената жалба, поради недоказаност на фактическите обстоятелства, обосноваващи дължимост на исковите суми..Становището се основава на факта на неизпълнение от ответната страна, която след 20.06.2021г. до момента не е заплащала дължимата наемна цена, по негово изрично настояване, като компенсация за вредите, които е претърпял, поради неотстраняване на течове от покрива.Такова процедиране според ответника, не само, че е в несъответствие с предвиденото в Договора, но и доказано „Рила Ферм“, нито е заявявал намерение сам да отстрани повредите, нито ги е отстранил, въпреки спирането на плащането на наема. Освен това ответникът сочи, че по Договора за доставка, не е била осъществена нито една такава, като и в предходен период свидетелеят не е купувал стоки от „Рила Ферм“ ЕООД, взаимоотношенията им били свързани единствено с предоставен на дружеството през 2013-2014г. заем, получаването на който се потвъргждава от свидетеля К. И. – управител на „Риле Ферм“

ЕООД.Дейност в обекта, била извършвана в периода 2016-2019г., според 3 справка от счетоводните книги, и Преписка от Агенция по безопасност на храните.В периода след 14.03.2020г. дейност в процесния цех не е извършвана, по Договора от 01.03.2021г. не са правени доставки, но и купувачът не е претендирал неустойка.Поради липса на производство в обекта, за периода преди сключване на Договора от 01.03.2021г. и започнало производство след сключване на Договора, според ответника в процеса, не е доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на „Рила Ферм „ ЕООД.Изрично уредената в Договора за наем възможност, наемателят да отстрани повредата, пречеща на дейността му, срещу приспадане на съответната част от наема, и по този начин организира своевременно производство и доставка на договорените стоки, от която той не се е възползвал изключва според ответника извода, за пряка причинна връзка между неизпълнението на задълженията на наемодателя и пропуснатите ползи от непроизведена и непродадена продукция.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.В отговора се съдържа и искане за заплащане на деловодни разноски.

Проверена по реда на чл.262 ГПК жалбата е допустима – подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковата молба защита – решението е допустимо.