Решение № 240 от 03.05.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Разлог, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20251240101076 по описа за 2025 година

Производството е образувано по ИМ, подадена от Ф.Д.К., с ЕГН*, с адрес *, Е.М.К., с ЕГН*, с адрес * и А.М.К., с ЕГН*, с адрес *, ч/з адв. Н.Р.Б., АК-Б., с/у „М.-Е.“ЕООД, ЕИК*, с адрес, представляван от инж. Г.С.Г..

В ИМ се твърди, че ищците са н-ци на М.С.К., ЕГН*, адрес:*, починал на *. Посочва се, че в началото на м.11.2021 г., наследодателят на ищците - М.К., купува от автокъща в г.А. - л. л.

„B.”, модел *, с рег. №*, която регистрирал на дата 15.11.2021 г. По препоръка на свой приятел в същия ден, наследодателят на ищците отива с колата на собствен ход до сервиза на ответното дружество и на същата дата, м/у страните се сключил неформален договор за ремонт /изработка/ на автомобила, като същият бил оставен от наследодателя на ищците в сервиза на ответното дружество.

Излага се, че управителят на ответното дружество - Г.С.Г., казал да оставят колата, за да я погледне и че ще им се обади, за да им каже каква е повредата. След 2 дни на К. се обадил приятеля, който препоръчал монтьора и му казал, че трябва да занесе на последния 1`000,00 лева. Още в същия ден, М.К. носи и дава сумата от 1`000,00 лева на Г.. След известен период от време, управителят на ответното дружество заявил на ищеца, че колата му е готова/отремонтирана и че ремонта струва общо 1`800,00 лева и тъй като 1`000,00 лв. са му оставени от М.К., да носят още 800,00 лева при вземането. Твърди се още в ИМ, че наследодателят на ищците установил, че повредата не е отстранена и че ще заплати останалата сума след пълно отстраняване на повредата, поради което отново оставя автомобила в сервиза до 02.03.2022 г., когато след поредното обаждане от ответника, че колата е поправена М.К. отива да си я вземе, придружаван от внучката му А., приятелят й Д. и дъщеря му А.. К. установил, че колата му отново не е поправена, вследствие м/у него и ответното дружество възникнал конфликт, поради което си взел развалената кола, която била в значително по-развалено състояние от това, в което я е оставил и си тръгнал, без да си вземе първоначално дадените 1`000,00 лева, които е платил без да е поправена колата.

Сочи се, че действително м/у страните е бил сключен неформален /устен/ договор за ремонт /изработка/, който поради виновното поведение на ответното дружество „М.-Е.“ЕООД, ЕИК*, с адрес, представляван от инж. Г.С.Г. не е изпълнен, съобразно договореностите м/у страните.Претендират се и разноските, направени в производство.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „М.-Е.“ЕООД, ЕИК*, с 1 адрес, представляван от инж. Г.С.Г., да заплати на Ф.Д.К., с ЕГН*, с адрес *, Е.М.К., с ЕГН*, с адрес * и А.М.К., с ЕГН*, с адрес *, н-ци на М.С.К., СУМАТА от 1`000,00 лева - авансово плащане по неформален договор за изработка от 15.11.2022 г. ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на ИМ до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК, не е депозиран отговор от ответника.

В ОСЗ по делото, ответникът не изпраща представител, не е направено и искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

С оглед процесуалното поведение на ответника, процесуалния представител на ищеца сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК, и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съд. дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.

По делото са налице формалните предпоставки по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, а именно - на ответника „М.-Е.“ЕООД, ЕИК*, с адрес, представляван от инж. Г.С.Г. е връчен препис от ИМ и приложенията към нея по реда на чл.50 от ГПК. От данните по делото се установява, че на ответното дружество е изпратен препис от ИМ с приложенията към нея, ведно с разпореждането по чл.131 ГПК, съдържащо изрични указания относно задължението за подаване на писмен отговор, последиците от неподаването му, както и последиците от неявяването в първото по делото СЗ и невземането на становище по искането за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На ответника е изпратено и определението за насрочване на делото в ОСЗ.

Връчването на съд. книжа е извършвано по реда на чл.50 ГПК, доколкото ответникът е ЮЛ ТД. Съгласно чл.50, ал.1 ГПК, мястото на връчване на търговец и ЮЛ, вписани в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Разпоредбата възлага на търговеца задължението да поддържа актуален и действителен адрес на управление в публичния регистър, като последиците от неизпълнението на това задължение не могат да бъдат противопоставяни на съда, на насрещната страна и на развитието на гражданския процес.

В конкретния случай съдът е предприел действия по връчване на всички известни по делото адреси на ответното дружество, включително на адреса *, както и на адреса в *. От върнатите по делото съобщения се установява, че на единия адрес длъжностното лице по призоваване е удостоверило, че няма офис, няма табели и отличителни знаци на ответното дружество, като по данни на съседи такова лице на място не съществува. На другия адрес съдебните книжа са връщани с отбелязване, че седалището на дружеството е преместено.

Тези констатации на връчителя не сочат на нередовност на връчването, а напротив удостоверяват обективна невъзможност книжата да бъдат връчени на посочения и поддържан от самото дружество адрес. В хипотезата на чл.50 ГПК, законът не изисква съдът да издирва фактическото местонахождение на юридическото лице извън вписания в регистъра адрес, нито да установява къде реално дружеството осъществява дейност. За търговеца съществува самостоятелно задължение да осигури възможност за получаване на съдебни книжа на вписания си адрес. Неизпълнението на това задължение не може да препятства движението на делото и да създава процесуална привилегия за страната, която не е организирала надлежно получаването на кореспонденцията си.

Ето защо съдът е приел, че процедурата по връчване на съдебни книжа на ответното ЮЛ е проведена съобразно изискванията на чл.50 ГПК. Действията по връчване са предприети на релевантния за закона адрес, удостоверени са от длъжностното лице по призоваване обстоятелствата, констатирани при посещението, а невъзможността за фактическо предаване на книжата се дължи на обстоятелства от сферата на самото ответно дружество.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че връчването е нередовно и че поради това не следва да се дава ход на делото. От една страна, по делото са налице данни за надлежно предприети действия по реда на чл.50 ГПК. От друга страна, от съдържанието на депозираната от адв. Г. молба се установява, че ответното дружество 2 фактически е узнало за образуваното с/у него съдебно производство, за предмета на спора, за движението на делото и за насроченото ОСЗ. В молбата са изложени подробни съображения именно във вр. с редовността на призоваването, което обективно сочи, че ответникът е бил поставен в състояние да организира защитата си.

При това положение, дори хипотетично да се приеме наличие на непълнота или неточност при удостоверяване на отделно действие по връчването, същата не би могла да обоснове извод за нарушено право на защита, доколкото съдебните книжа и информацията за производството са достигнали до адресата, а ответникът е предприел процесуално поведение ч/з адвокат. В този смисъл евентуалните пороци при връчването се явяват санирани по реда на чл.54 ГПК, тъй като целта на връчването - страната да бъде уведомена за съд. производство и да може да упражни правото си на защита - е постигната.

Съдът подчертава, че правото на защита не включва възможност страната да черпи благоприятни процесуални последици от собственото си неизпълнение на задължението да поддържа актуален и достъпен адрес за призоваване. При юридическите лица именно вписаният в регистъра адрес е този, с който третите лица, съдът и процесът следва да се съобразяват. Обратното разбиране би довело до неоправдано забавяне на производството и би позволило на търговеца ч/з фактическо отсъствие от вписания адрес да препятства развитието на делото.

С оглед на изложеното, съдът намира че ответникът е редовно уведомен за предявения с/у него иск, за указанията по чл.131 ГПК, и за последиците от процесуалното си бездействие. В предоставения му срок не е депозиран писмен отговор на ИМ. Ответникът не се явява в първото по делото ОСЗ, не изпраща надлежно упълномощен представител за участие по съществото на делото и не е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

Ищецът от своя страна е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 ГПК, тъй като предявеният иск се явява вероятно основателен с оглед изложените в ИМ твърдения и представените към нея писмени док-ства. На този етап от производството съдът не извършва пълно и окончателно обсъждане на спора по същество, а преценява единствено дали твърдените от ищеца факти, подкрепени от приложените док-ства, обосновават вероятна основателност на претенцията.

В случая такава вероятност е налице, доколкото изложените фактически твърдения са конкретни, относими към предмета на спора и намират първоначална доказателствена опора в представените по делото документи.

Ето защо съдът приема, че са изпълнени кумулативно предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК, и чл.239, ал.1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение с/у ответното дружество.

С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответната страна, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена.

Съгласно нормата на чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство. По настоящото дело от страна на ищеца е заплатена държавна такса за образуване на делото от 50,00 лева (25,56 €) и адв. възнаграждение от 1`500,00 €, съобразно представен Списък с разноски по реда на чл.80 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „М.-Е.“ЕООД, ЕИК*, с адрес *, представляван от инж. Г.С.Г.1 ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Д.К., с ЕГН*, с адрес *, Е.М.К., с ЕГН*, с адрес * и А.М.К., с ЕГН*, с адрес *1 сумата от 1`000,00 лева в еврова равностойност от 511,29 € - авансово плащане по неформален договор за изработка от 15.11.2022 г. ведно със законната лихва, считано от дата на 3 предявяване на ИМ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „М.-Е.“ЕООД, ЕИК*, с адрес *, представляван от инж. Г.С.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Д.К., с ЕГН*, с адрес *, Е.М.К., с ЕГН*, с адрес *, и А.М.К., с ЕГН*, с адрес *, сумата общо на 1`525,56 € - направени разноски в настоящето производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4