Протокол № 287 от 09.04.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 836/2025
- Вид
- Протокол № 287
- Подписан
- 09.04.2026
- В сила
- 09.04.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 287 гр. Благоевград, 09.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
В. Ковачев
Вили Дацов при участието на секретаря Мирела Гълъбова
Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500836 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. Х. – редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Б., с пълномощно по делото.
ЗА ОТВЕТНИКА „ВиК“ ЕООД – редовно призован, представител или процесуален представител не се явява.
ДОКЛАД НА СЪДА:
Постъпила е молба на 01.04.2026 г. от адв. Т. Н., от САК, с която моли насроченото за днес съдебно заседание да се гледа в отсъствие на дружсетвото, не се възразява да се даде ход, в случай, че не са налице процесуални пречки. Поддържа се отговора на въззивна жалба, ведно с направеното уточнение по делото от 16.02.2026 г., поддържа се, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено съгласно материалния и процесуалния закон, поради което следва да се потвърди.
Поддържат се аргументите за неоснователност на въззивна жалба.
Направено е становище по разноските по въззивното обжалване, като се претендират такива по представен списък по чл. 80 от ГПК и се прави възражение за прекомерност на адв. Възнаграждение на насрещната страна, в случай, че същото надхвърля минималните размери на адвокатските 1 възнаграждения. Излага се становище по съществото на делото и се моли да се даде срок за писмена защита.
АДВ. Б. – Да се даде ход на делото, страните са редовно призовани.
СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Б. – Считам, че са налице процесуални пречки за извършване на каквито и да било действия в днешното съдебно заседание. В тази връзка моля да съобразите, че с Определение № 68/16.01.2026 г. исковата молба е оставена без движение. Във връзка с дадените от съда указания е постъпила т.нар.
„уточнителна“ молба, с която не е процедирано съгласно чл. 131 от ГПК. В този смисъл на ответника по иска същата не е връчвана и не е предоставен срок за изразяване на становище. Доколкото обаче разпоредбата на чл. 129, ал.4 от ГПК указва, че когато в хода на производството се открият нередовности, съдът следва да даде указания и едва след приемане на редовността на иска, съдът отново е задължен да проведе процедурата по чл.
131 от ГПК. При липсата на такъв към настоящия момент считам, че са налице пречки за извършване на друг вид действия. В случай, че отхвърлите възражението, ще направя изявления по „поправената“ искова молба в днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание и справка по делото установи, че в Определение № 376/24.02.2026 г. съдът освен, че е насрочил открито съдебно заседание, постановил е да се връчи препис от уточняващата молба и определението на съда на К. В. Х. и е представил възможност на същия за становище в първото открито съдебно заседание, каквото е днешното. Видно от призовката за 2 страна, уточняващата молба и разпореждането на съда са връчени на адв. Б., като до датата на днешното съдебно заседание същата е имала достатъчна възможност за се запознае и да вземе становище по него.
АДВ. Б. - На първо място считам, че са налице основания за прекратяване на настоящото производство, включително за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, тъй като с т.нар. „молба-уточнение“ не са изпълнени указанията на съда. В тази връзка следва да се има предвид, че настоящото производство се развива по правилата на чл. 422 от ГПК, същото е продължение на заповедно производство.
Ако обърнете внимание, съобразно заявлението по което е издадена за заповедта за изпълнение претенцията е посочена дължима главница и претендирана такава за период от 28.04.2021 г. до 20.08. 2021 г. за доставена и незаплатена „ВиК“ услуга за имот. Едва с поправената искова молба се твърди, че сумата, която се претендира за установяване в настоящото производство е свързана с наличие на основание за ангажиране на деликтната отговорността на ответника по иска, както и че претенцията не е основана на договорни отношения между страните, а е свързана с претенция за суми за обезщетяване заради незаконно присъединяване към ВиК съоръженията. В този смисъл твърдя, че е налице пълно и тотално изменение на фактическите обстоятелства и правното основание, на което са били заявени претенциите в рамките на заповедното производство и уточнението, направено с допълнителната „уточнителна“ молба, представена във връзка с указанията на съда. Такова противоречие ГПК не допуска и съдебната практика е категорична, че исковото производство по чл. 422 от ГПК във всички случаи следва да бъде идентично по отношение на основанието и претенцията със заявеното в заповедното производство, в случая по реда на чл. 410 от ГПК. Ето защо и доколкото се прави недопустимо изменение считам, че с уточнителната молба ищецът не е конкретизирал твърденията си съобразно указанията на съда и това налага прекратяване на производството.
Ако счетете тези съображения за неоснователни, аз считам, че с поправената искова молба изобщо не става ясно кое е основанието като фактическо твърдение, на база на което е заявена исковата претенция. От уточнението става ясно, че според ищеца има разлика между отчетен период, 3 което според него е период на отчитане на задължение и периода/срока, за който е изчислено задължението. На първо подобно твърдение само по себе си е тотално противоречиво, на второ място, то няма никаква връзка с фактурата, по повод на която се претендира установяване на вземане и която касае доставяне на питейна вода за определен период от време.
Тази фактура няма общо с твърденията в поправената искова молба свързана с деликтна отговорност и претенцията, че периода на отчитане бил различен от периода на задължението и това давало основание, според специализирания софтуер на ищеца, да има разлика в периодите на задължението и считам за абсолютно недопустимо, а сочената промяна, която е не само недопустима, а тотално изменя обстоятелствата, при които са твърди установяван на вземането. Това сочи на неизпълнение на указанията на съда и в тази връзка ще си позволя да коментирам определението за без движение, а именно, че независимо от твърденията в обстоятелствената част на иска, не петитума на иска влиза в противоречие с обстоятелствената част, а точно обратното, обстоятелствената част противоречи на петитума, тъй като той е съобразен със заповедното производство, представлява негово продължение, а изменението е в обстоятелствената част на искова молба, което категорично е недопустимо. Ето защо считам, че ако приемете тази молба изпълняваща донякъде указанията на съда, тя сама по себе си е неясна, нередовна и това би било основание за повторно оставяне на същата без движение. Въпреки че аз намирам, че указанията в този смисъл следва да се дадат за уточняване и съобразяване на обстоятелствената част на иска с вече заявеният петитум, а не обратното, тъй като това влече ново изменение на обстоятелствата, на които се основава заповедното производство и на база на което е формулиран и петитума. В тази връзка следва да се има предвид, че с искова молба ищецът не е предявил някакви евентуални или други искания, а от там и някакви корекции на обстоятелствата, на които се основават претенциите по чл. 410 и чл. 422 от ГПК няма как и не могат да бъдат различни.
В този смисъл считам, че „уточнителната“ молба не може да продължи производството по настоящото дело, което както посочих е основание за прекратяване или ново оставяне на исковата молба без движение.
Ако счетете и тези ми възражения за неоснователни, аз твърдя, че оспорвам всички обстоятелства, на които се основава уточнението. Твърдя, че 4 в случая липсва основание за ангажиране на деликтна отговорност на доверителя ми, на първо място защото в неговия имот няма никакви незаконни присъединявания, нито отклонения на ВиК мрежата, което е установено и от СТЕ, изслушана пред първоинстанционния съд. Отделно от това твърдя,че обстоятелствата, които са изложени в уточнителната молба влизат в противоречие и се явяват неоснователни по тази причина, с твърденията, които са заявени според ищеца и са посочени в констативен протокол от 28.04.2021 г. В този протокол се твърди нарушаване на оловна пломба, поставена в имот в с. Логодаж, незнайно от кой, което сочи на приложение на текстовете на чл. 49 от ОУ, където периода на претенцията би могла да бъде неповече от шест месеца. Само поради тази причина искането и твърдението, че следва да се начислят суми за период от една година назад спрямо въпросната дата, считам че се явява неоснователно и респективно не може да послужи като основание за уважаване на исковата ретенцията. Твърдението ,че било установено, че потреблението на секунда е от 0,28 литра категорично оспорвам. Твърдя, че такова потребление нито е съществувало, нито е доказано, включително и в хода на първоинстанционното производство. В този смисъл неправилно са изчислени сумите, които се претендират по чл. 49 и чл. 50 я Дори и в хипотезата на чл. 49 и чл. 50 от ОУ на ответника. А от там и посочените суми като количества, стойност и периоди в „уточнителната“ молба са неверни и оспорвам като фактически твърдения на ищцовата страна.
Във връзка с направените от мен възражения нямам доказателствени искания.
Считам обаче, че ако съдът допусне т.нар. „уточнение“ на иска, към страните следва да се дадат нови указания по разпределение на доказателствената тежест, тъй РС е коментирал договорни отношения така, както е по фактурата, както е било заявено фактическото основание и в заповедното производство и ако се приеме, че сега претенцията се основава на извъндоговорно такова, то това би наложило ново разпределение на доказателствената тежест, респективно даване на указания към всяка една от страните.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЛЕД съвещание съдът счита, че по всички възражения наведени с доводите на адв. Б., като пълномощник на въззиваемия ще се произнесе в 5 закрито заседание след даване ход на делото по същество, като към настоящият момент не намира за нужно да дава нови указания към страните по делото във връзка с разпределение на доказателствената тежест.
При липса на доказателствени искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б. – По изложените от мен съображения моля да постановите обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и прекратите производството, поради различие на претенцията по чл. 422 от ГПК със заявеното основание в заповедното производство по чл. 410 от ГПК.
Ако счетете тези възражения за неоснователни, моля да постановите решение, с което да отмените изцяло първоинстанционния съдебен акт и отхвърлите исковата молба. В тази връзка поддържам подробните съображения изложени във въззивната жалба, а именно, че доказателствата не установяват нито договорните отношения, свързани с доставка на питейна вода, каквото е основанието на фактурата и то за периода посочен в нея и в петитума на искова молба, както и не се установява наличие за ангажиране на извъндоговорната отговорност на доверителя ми. По повод последната моля да съобразите СТЕ, установяваща че в имота на доверителя ми, който не е посочен в констативния протокол и не е категорично индивидуализиран липсват каквито и да било отклонения от ВиК мрежата. Вещото лице не е констатирало наличие на средство за търговско измерване и които според твърденията в протокола да ги премахне, което да има поставени пломби и които, според твърденията в протокола, въз основа на които се основава иска за извъндоговорно основание са били премахнати. В тази връзка няма как да се премахне нещо, което няма данни да е съществувало, а и според експерта на място, няма устройство върху което да бъдат монтирани подобни пломби, за да е налице нарушението, водещо до ангажирането на делектната отговорност на ответника по иска.
Отделно от това в определение за оставяне без движение на искова молба съдът е посочил, че се презюмира времето, което следва да се вземе 6 предвид относно протичане на количествата вода, по повод на които да се изчислят претендираните суми. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на ОУ действащи при ответника и в частност в хипотезата на чл. 49 и чл. 50, на които се установяват твърденията в искова молба изискват изчисленията за количеството вода действително да се направи при скорост от 1 м/сек., но това следва да стане според пропускателната способност на водната инсталация, Каква е пропускателната способност на водопроводната инсталацията, във връзка с която се претендират спорните суми по делото нито се твърди, нито нещо от доказателствата го установяват. По тази причина няма как да се приеме, че твърдяното количество от 28 л/сек. действително е преминало, тъй като от пропускателната способност ще зависи дали изобщо може да мине такова количество или то може да бъде и по-голямо, дори от соченото от ищеца.