Решение № 74 от 22.12.2021, Районен съд - Трявна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Трявна, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА при участието на секретаря Валентина Г. Николова като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело № 20214240100193 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.23 ал.1 от Семейния кодекс /СК/.

В исковата молба на Й. С. С. против З. С.. И.. се твърди, че страните са сключили граждански брак на 13.08.2017 г., като от него нямали родени деца. С решение по гр.д.

№1220/2021 г. по описа на Районен съд – ******* бракът им бил прекратен. По време на брака съпрузите придобили недвижим имот, находящ се в с. С.х., Община Т. и представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** заедно с построените в него сгради с идентификатори, както следва: ***; ***;

***; ***. Понастоящем имотът бил преустроен в къща за гости „*****“. Същият бил придобит на публична продан, проведена по изпълнително дело №20117340400078 на ЧСИ №734 З. В., с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 13.09.2018 г. За този имот била заплатена сумата от 75 000,00 лв., преведена на две части по сметката на ЧСИ – сумата от 5000,00 лв. като задатък за участие в търга, платени по банков път от личната сметка на ищеца в „Юробанк България“АД на 07.09.2018 г.; сумата от 70 030,00 лв. – платени по банков път от лична сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“АД на 13.09.2018 г. Твърди се в исковата молба, че придобиването на имота в с. С.х., Община Т., е станало изцяло с лични средства на съпруга. За осигуряване на сумите от съответно 5000,00 лв. и 70 000,00 лв. ищецът изтеглил потребителски паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД в размер на 40 000,00 лв., която сума била отпусната на 04.09.2018 г.

Останалата част от продажната цена в размер на 30 000,00 лв. била с произход лични 1 средства от дарения и от търговската дейност на ищеца, като била внесена от него по личната му банкова сметка на 13.09.2018 г., с цел заплащане цената на имота.

Даренията били от бащата на ищеца. По този начин всички средства за придобиване собствеността върху имота били изцяло лични на ищеца и въпреки придобиването му през време на брака, същият бил лична негова собственост. Поради нежилищния характер на имота, нямало принос на съпругата под формата на грижи за семейството, положен труд или средства за семейния бюджет. Имотът бил придобит за развиване на търговска дейност. След закупуването, ищецът извършил основен ремонт в него на стойност общо около 50 000,00 лв. Ремонтът се извършил изцяло със средства на „*****“ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител ищецът по делото.

Къщата за гости нямала приходи от търговска дейност, тъй като от придобиването й не работила – поради обявеното извънредно положение от 13.03.2020 г. и последвалата извънредна епидемична обстановка, в която се намирала страната и до момента.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е единствен собственик на основание трансформация на лични средства на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** заедно с построените в него сгради с идентификатори, както следва:

***; ***; ***; ***. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор /чрез адв. Н. Н./, в който счита предявеният иск за неоснователен. Твърди, че през 2018 г. тя и бившият й вече съпруг решили да направят къща за гости. Харесали и решили да купят къщата в с. С.х., Община Т.. Съпругът й участвал в търга и спечелил. След това започнали да работят по проекта и избрали заедно обзавеждането за имота. Макар да не участвала с физически труд по време на извършване на ремонта, ответницата била там постоянно при почистването и подреждането на къщата. Ето защо счита, че всичко придобито по време на брака е в резултат на съвместен принос и е СИО. Претендира се в писмения отговор да бъде отхвърлен предявения иск, както и да се присъдят направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си адв. И. С., поддържа исковата молба. Твърди, че сумата от 75 000,00 лв. за придобиването на имота има следния произход: 40 000,00 лв. – по договор за банков кредит, а остатъкът от сумата – придобита чрез дарения от роднини.

В открито съдебно заседание ответницата, лично и чрез адв. Н. Н., оспорва предявения иск, по изложените в писмения отговор съображения.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира следното за установено от фактическа страна:

2

Не е спорно между страните по делото, както и се установява от събраните писмени доказателства, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 13.08.2017 г. и прекратен с влязло в законна сила на 28.07.2021 г. решение №906/28.07.2021 г. по гр.д.

№1220/2021 г. по описа на Районен съд – *******. По време на брака, с постановление за възлагане на недвижим имот от 13.08.2018 г. по изпълнително дело №20117340400078 по описа на ЧСИ с рег.№734 на Камарата на ЧСИ, на съпруга Й. С.

С. е възложен следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР одобрени със заповед №РД-18-775/28.11.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. С.х., Община Т., с площ 1263 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, заедно със следните сгради: СГРАДА с идентификатор *** със з.п. 86 кв.м., брой етажи – 2, с предназначение – ЖИЛИЩНА СГРАДАЕДНОФАМИЛНА; СГРАДА с идентификатор *** със з.п. 90 кв.м., брой етажи – 2, с предназначение – ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ; СГРАДА с идентификатор *** със з.п. 49 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ; СГРАДА с идентификатор *** със з.п. 52 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ, за сумата от 75 000,00 лв. Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 13.10.2018 г.

Сумата от 75 000,00 лв. е преведена по банкова сметка на ЧСИ З. В., както следва: на 07.09.2018 г. са преведени като задатък 5000,00 лв. от банкова сметка на ищеца Й.С. в „Юробанк България“АД; на 13.09.2018 г. са преведени 70 030,00 лв. от банкова сметка на ищеца Й.С. в „Уникредит Булбанк“АД.

Относно произходът на средствата, с които е придобит имотът в с. С.х., Община Т., ищецът е ангажирал следните доказателства:

С договор за дарение на парична сума с нотариална заверка на подписите рег.

№4308/30.11.2012 г. по описа на нотариус с рег.№580 на НК, К.П. С.а е дарила Й. С. С. с парична сума в размер на 9500 лв., за която е посочено, че е заплатена напълно и в брой на на дарения в деня на подписването му.

С договор за дарение на парична сума с нотариална заверка на подписите рег.

№4216/30.09.2014 г. по описа на нотариус с рег.№580 на НК, К.П. С.а е дарила Й. С. С. с парична сума в размер на 9350 лв., за която е посочено, че е заплатена напълно и в брой на дарения в деня на подписването му.

С договор за дарение с нотариална заверка на подписите рег.№4568/09.08.2018 г. по описа на нотариус с рег.№580 на НК, С.Й. С. е дарил Й. С. С. с парична сума в размер на 9400 лв., за която е посочено, че е заплатена напълно и в брой на дарения в деня на подписването му.

3

С договор за дарение с нотариална заверка на подписите рег.№5341/13.09.2018 г. по описа на нотариус с рег.№580 на НК, С.Й. С. е дарил Й. С. С. с парична сума в размер на 9900 лв., за която е посочено, че е заплатена напълно и в брой на дарения в деня на подписването му.

По силата на договор за потребителски паричен кредит №3331760/04.09.2018 г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, на Й. С. С. е отпусната като паричен кредит сумата от 40 000,00 лв.

От отговори на въпроси, зададени на ищеца по реда на чл.176 ГПК, се установява, че ищецът е управител на „*****“ЕООД, чиято основна дейност в продължение на около 20 години е внос и продажба на автомобили. През годините на брака му с ответницата основният доход на ищеца е бил от заплатата му в тази фирма. Закупил имота в с. С.х. на свое име, но с намерение да развива бизнес с него, тъй като не могъл да изтегли кредит от името на фирмата, поради наличие на друг неин банков кредит. По тази причина изтеглил кредит като физическо лице и като такъв закупил имота.

Въз основа на показанията на разпитаните по искане на ищцовата страна свидетели Т.Г.К., М.П.С., Д.Х.П. /тримата приятели на ищеца, а първият от тях и работник във фирмата му/ и С.Ц.С. /кметски наместник на селото, в което се намира процесния недвижим имот/ се установява, че преди да сключат граждански брак страните живели на съпружески начала в продължение на около 4 години. Разделили се в началото на 2020 г., когато ищецът се изнесъл от семейното жилище. През време на брака им всеки от двамата работел и получавал доходи от работата си, като консумативните разходи се заплащали от ищеца – ежемесечните сметки за ток, вода, телефони. Още преди да хареса и закупи имота в с. С.х., ищецът имал идеята и желанието да придобие имот в планински район, който да направи като къща за гости и да развива бизнес с него, за да има още едно бизнес начинание, освен продажбата на автомобили. Така през 2018 г. научил за продажбата на процесния имот на търг чрез ЧСИ. Консултирал се със св.

Д.П., работещ в агенция за недвижими имоти, след което го закупил, направил голям ремонт и превърнал имота в къща за гости. Според св. Т.К., средствата за закупуването на имота в с. С.х. ищецът получил чрез кредит в размер на 40 000 лв., а другите пари са били подарени от баща му и баба му. По мнение на този свидетел, отношенията между страните като съпрузи били нормални. Според св. М.С., имотът е закупен със заем и събрани пари от ищеца и от бизнеса му. Свидетелката сочи, че: „З. и Й. бяха нормално семейство. Тя си работи и той работи, изкарва пари. Тя си изкарваше за нея си пари. Тя готвеше, чистеше, нормалните неща“. Според св. Д.П. ищецът закупил къщата чрез „кредит и с негови собствени пари“. Св. С.С. няма впечатления относно това с какви средства е закупен процесния недвижим имот, а установява извършването на ремонт в него след придобиването му от ищеца и превръщането му в къща за гости.

Съдът не цени като доказателства представените по делото фактури за направени 4 разходи от „*****“ЕООД, за които се твърди, че са във връзка с направения ремонт след придобиване на процесния имот за преустройството му като къща за гости, тъй като тези факти нямат значение за решаването на делото.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Производството по делото има за предмет предявен иск с правно основание чл.23 ал.1 СК за признаване за установено, че придобитият по време на брака между страните ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в с. С.х., Община Т., ведно с намиращите се в него сгради с идентификатори ***, ***,

***, ***, е лична собственост на ищеца, тъй като е закупен с лични средства.

Уважаването на предявен иск с правно основание чл.23 ал.1 СК предполага доказване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване в процеса, на следните предпоставки: 1. Придобивната стойност на спорната вещ; 2. Размер на вложените средства, които имат извънбрачен /личен/ произход и са еквивалентни на придобивната стойност на придобитата вещ /изцяло или отчасти/; 3. Влагането на тези средства при придобиването на вещта. Изводът, че произходът на вложените средства е личен /извънбрачен/ не може да почива на предположения. При наличие на обосновано съмнение относно осъществяването на юридическия факт, от който ищецът черпи права, искът подлежи на отхвърляне.

В процесния случай, между страните по делото няма спор, че имотът в с. С.х., Община Т., е придобит чрез влязло в законна сила на 13.10.2018 г. постановление за възлагане от 13.09.2018 г., след проведен търг по изпълнително дело №20117340400078 на ЧСИ З. В., за сумата от 75 000,00 лв. Сумата от 5000,00 лв. е преведена от лична банкова сметка на ищеца на 07.09.2018 г. като задатък и впоследствие приспадната при окончателното плащане, а сумата от 70 030,00 лв. е преведена на 13.09.2018 г. от друга лична банкова сметка на ищеца.