Решение № 183 от 29.04.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Велико Търново, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. Г.А-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20224110200060 по описа за 2022 година за да се произнесе взема предвид :

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят П. Р. К., чрез повереник – адв. А.И., от САК, обжалва НП № 201275-001721 от 21.09.2020г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-В.Търново, като излага доводи сочещи за незаконосъобразност на НП, поради наличието на процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, с оглез приложението на чл.28 от ЗАНН. Оспорва приета фактическа обстановка и и намира, че не са установени съставомерните признаци от обективна и субективна страна. Моли съда да отмени наказателното постановление и претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител – И.К.-Л., оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски в размер на 80 лв., възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното : С наказателно постановление № 20-1275-001721 от 21.09.2020г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-В.Търново, на жалбоподателя П. Р. К., с ЕГН **********, от гр.***, ж.к.*** **, вх. *, ет. *, ап. *, за това, че на 15.09.2020 г. в 14:45 часа в гр.*** на ул.***, пред № **, като водач лек автомобил ***" с рег.номер ***, сив металик собственост на Р.К.Т. от гр. *** престоявал в зоната на действия на Пътен Знак В-27, с което го нарушава в нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което и на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДП, му е наложена глоба в размер на 20 лева.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №191686 от 15. 09. 2020г., съставен от св.Д. П., мл.

1 автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – В.Търново, в който е констатирано, че на 15.09.2020г., в 14:45 часа в гр.***, на ул.***, пред № **, като водач лек автомобил ***", с рег.номер ***, сив металик собственост на Р.К.Т. от гр. *** престоявал в зоната на действия на Пътен Знак В-27, с което го нарушава в нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

От показанията на св.П. и св.Л., се установи, че при осъществяване на служебните си задължения констатирали неправилно паркиран лек автомобил „ ***“, на ул.“***“ в гр.***, в зоната на знак В27. Знакът бил поставен на видно място, без да се закрива от растителност. Автомобилът бил с пуснати аварийни светлини, а водачът му стоял до автомобила. Св.П. обяснил на водача какво нарушение е извършил, за което ще му бъде наложена гоба по фиш. Водача първоначално се съгласил да бъде санкциониран по този ред, но в последствие възразил, след като бил посъветван за това от жена, която пристигнала на място и се представила за адвокат. Поради възраженията на водача, на място му бил съставен АУАН.

Със заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, сред оправомощените лица да издават НП – началниците на сектор ПП при ОДМВР - т.2.11, за нарушения по ЗДв.П.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи : От процесуална гледна точка, АУАН и издаденото възоснова на него Наказателно постановление са законсъобразни – съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

АУАН е съставен веднага след констатиране на нарушението и се явява годна основа за издаденото НП.

По същество се установи отразения, както в АУАН така и в НП фактическия състав, пораждаш отговорността по чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП.

Жалб.К. с деянието си - спиране в зоната на действие на пътен знак В27, е престоявал неправилно, с което е осъществил състава на чл. 183, ал.2, т.1, пр.1 от ЗДП.

От обективна страна, се е намирал в престой, тъй като според легалната дефиниция по чл. 93, ал.1 от ЗДП, престой е налице когато МПС е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

Макар и в конкретния случай от обстоятелствата изложени в АУАН и НП, да не е докрай отразено в коя хипотеза на престой е била осъществена, то настоящият състав намира, че смисъла на законовата разпоредба е да определи като престой всяко спиране за определено, кратко време. Слизането или качването на пътници обикновено отнема много кратко време и по аргумент в по-силното основание, всяко друго спиране за кратко време, при което водача присъства - се намира в или до превозното средство, следва също да се определи, като престой. В настоящата хипотеза се установи, че водачът е изчаквал спътничката си, която се е появила и по време на проверката.

От субективна страна, за съставомерността на деянието е достатъчно водачът да е действал при непредпазливост, т.е. да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но след като е бил длъжен и е могъл да ги предотврати. Макар и нарушението да е формално и за състава да не се изисква 2 настъпването на допълнителен съставомерен резултат, то общественоопасните последици се заключават в самото неизпълнение на възложените по закон задълженияв случая въведени в пътния участък с пътен знак В27, забраняващ престоят и паркирането – чл.47, ал.3 от ППЗДв.П. Деецът е бил длъжен и е могъл да изпълни задължението си по чл.6, т.1 ог ЗДв.П, като съобрази поведението си с вертикалната регулация и действието на пътния знак.

Неоснователни са макар и общите възражения на жалбоподателят за незаконосъобразност на НП. Спазени са формалните изисквания на процесуалния закон, като правилно е квалифицирано и деянието като нарушение. Видно от текста на НП, детайлно и подробно са описани признаците на извършеното нарушение, разпоредбата възлагаща съответното задължение, както и юридическата квалификация на нарушението – чл.183, ал.2, т.1 от ЗДП. Изпълнителното деяние е словесно отразено, като „престоява в зоната на действия на Пътен Знак В-27“, с което недвусмислено е конкретизирана хипотезата на нарушението по чл.183, ал.2, т.1 от ЗДП.

Неоснователни са възраженията за недоказаност на фактическите констатации в АУАН и НП. Признацие на нарушението се установиха и в хода на въззивното производство от показанията на свидетелите-очевидци, които възпроизведоха информация за факти от правно значение, установени във фактическите констатации на съда по-горе.

Относно това дали дали деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че самото нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на същите по вид нарушения, типично е за вида си и случаят не може да се квалифицира като маловажен, нито с оглед особеностите от обективна страна, или с оглед на субекта.

Предвид на изложеното съдът счита, че жалбата за неоснователна, а НП за ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед решението по същество на спора, основателна се явява претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, н а основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗПр.П, вр. с чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ / обн.ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ . Тази сума трябва да се заплати в полза на юридическото лице, към която структура попада наказващия орган – ОДМВР-В.Търново.

Воден от горното и на осн.63, ал.2, т.5 от ЗДв.П, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление наказателно постановление № 20-1275001721 от 21.09.2020г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-В.Търново, с което на жалбоподателя П. Р. К., с ЕГН **********, от гр.***, ж.к.*** **, вх. *, ет. *, ап. *, за това, че на 15.09.2020 г. в 14:45 часа в гр.*** на ул.***, пред № **, като водач лек автомобил ***" с рег.номер ***, сив металик собственост на Р.К.Т. от гр. *** престоявал в зоната на действия на Пътен Знак В-27, с което го нарушава в нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което и на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДП, му е 3 наложена глоба в размер на 20 лева.

ОСЪЖДА П. Р. К., с ЕГН **********, от гр.***, ж.к.*** **, вх. *, ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Велико Търново, ул.Бачо Киро №7, сумата от 219,01 лева, разноските направени за транспортиране на кръвната проба и юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните, пред ВТАдм.С.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4