Решение № 8 от 04.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 445/2022
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 04.01.2024
- В сила
- 09.06.2025
- Състав
- Иванела Атанасова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 16 · Закон за движението по пътищата
- чл. 41, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 43 · Закон за движението по пътищата
- чл. 81 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл. 300 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№8 гр. С.З., 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20225500900445 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба ,предявена от Т. Т. К., ЕГН:**********, с адрес: с. Р.**, чрез адв. П. К. САК против: З."А.Б."АД, ЕИК: ** гр. С.**, с правно основание: чл. 45 от ЗЗД и чл. 432 от КЗ.
В исковата молба се посочва, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца Т. Т. К., на 49 години.
Сочи се, че на 31.05.2022г., в гр. К. на кръстовище с ул.„ П.", л.а. марка „Форд", модел „Фокус", с p e r. № **, управляван от Д. М. Д., нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с правомерно движещото се МПС марка „Сузуки" с рег.№ **, управлявано от Т. Т. К.. В резултат на инцидента ищецът Т. К. е получил телесни увреждания.
Посочва се, че по случая е образувано ДП № 827/2022г. по описа на РУ К., пр.пр. № 5595/2022 г. на РП К.. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. с per. № ** Д. М. Д. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното в случая счита, че съществува пряка причинна връзка между деянието на Д. М. Д. и настъпилите общественоопасни последици - причинените телесни увреждания на Т. Т. К..
1
Ищецът сочи, че за увреждащият л.а. с per. № **, управляван от Д. М. Д. има сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, з.п. № BG/01/122000333600/ 31.01.2022г., със срок на валидност една година, считано от 31.01.2022г до 30.01.2023г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Твърди се, че в конкретния случай, пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред З."АБ."АД и е представил всички документи, с които е разполагал, получена от застрахователя с о.р. на 21.06.2022 г. По случая е заведена щета № 1001/22/217/500046, по която застрахователят не е предложил заплащане на обезщетение в законоустановения срок. С оглед на изложеното се твърди, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на З."А-Б." АД за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца.
Сочи се, че в резултат на процесното ПТП пострадалият Т. Т. К. е получил следните травматични увреждания: фрактура крурис дексрта ин партис дисталис: множество счупвания на подбедрицата; множество наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес.
Посочва се, че след инцидента на 31.05.2022г. пострадалият Т. Т. К. е приет по спешност в УМБАЛ „**" АД гр. С.З., съгласно Епикриза ОД А 19 И.3.№ 10297/2022, с оплаквания от силна болка и невъзможност да движи десния крак в глезена. Извършени са клинични прегледи, лабораторни и образно-диагностични изследвания. След извършени прегледи е установено: болка, оток и силно ограничени и болезнени движения в дясна глезенна става.
Извършена е операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. На 06.06.2022г е изписан с препоръки и назначения за походка с помощни средства, без натоварване на оперирания крайник, да продължи профилактиката с НМХ. Поради продължаващите оплаквания и силни болки в областта на травмираните части и нуждата от профилактични прегледи, са издадени амбулаторни листи, видно от които е, че пострадалият все още изпитва болки и затруднено движение, ходи с 2 помощно средство.
В исковата молба се твърди, че във връзка с проведеното лечение са направени разноски в размер на 8 909,63 лева от ищеца Т. К..
Посочва се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищецът търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. За времето на възстановяването си пострадалият разчита на помощ от близките си, периодът на необходимост от чужда помощ е много продължителен.
Преди процесното ПТП ищецът е бил в отлично здравословно състояние, но след инцидента животът му напълно се променя. Времето, в което е лишен от обичайния си начин на живот му се отразява психически и физически. Сега изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, за дълго време е бил напрегнат, с нарушения на съня, като не е в състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките ищецът изживява и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане в неговото съзнание.
Към настоящия момент ищецът продължава да изпитва болки в наранените области, има нарушения на съня, напрегнат е, не е в състояние да се натоварва психически и физически.
Предвид изложеното счита, че причинените неудобства, болки, страдания и психически стрес следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват повисоко. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Твърди се, че вредите на ищеца са в резултат виновното поведение на водача на увреждащия автомобил „Форд Фокус", с p e r. № ***, а за причинените от него вреди отговаря ответника по делото З."А-Б." АД.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу 3 застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", поради което за ищецът е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени и имуществени вреди. Претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки, страдания и психически стрес от причинените травматични увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да осъди ответника З."А-Б."АД, да заплати обезщетение на Т. Т.
К. в размер на 25 500 лева, частичен иск от 90 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на 8 909,63 лв.
Допуснато е увеличение на предявения иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди ,който да се счита предявен в размер на 70 000 лева, частичен иск от 90 000 лева
Претендира законна лихва върху сумите, считано от 07.06.2022г. датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално от 21.06.2022 г. до окончателното изплащане.
Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като пълномощника на страната е регистрирана по ЗДДС, като моли съда да счита настоящата молба за списък на разноски.
В отговора на искова молба ответникът заявява,че оспорва изцяло отговорността на Д. М. Д. за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Счита, че последният не е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното ПТП.
Оспорва наличието на противоправно поведение на Д. М. Д. към момента на настъпване на ПТП - въз основа на твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства не би могло да се направи безспорен извод за нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата от страна на Д. М. Д..
Оспорва механизма на настъпване на произшествието, описан в 4 исковата молба, както и наличието на пряка и непрекъсната причинноследствена връзка между твърдените вреди и поведението на Д. М. Д..
Отбелязва, че Констативният протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от служител на МВР в кръга на служебните му задължения в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв той се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявления и със задължителна материална доказателствена сила относно извършени пред него действия. Така, доколкото процесното ПТП не е реализирано в присъствие на длъжностното лице, то и протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП, защото по отношение на механизма издаденият от МВР протокол не съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти.
Оспорва наличието на вина като субективно отношение и като елемент от фактическия състав на деликта в поведението на Д. М. Д. при реализиране на произшествието. Счита, че ПТП е причинено от поведението на ищеца, който е участник в ПТП и ,че Д. М. Д. е предприел всички възможни от него действия да предотврати настъпването на ПТП, поради което Д. М. Д. не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно.
Твърди, че мотоциклет марка „Сузуки" с per. № **, управляван от ищеца, не е бил предназначен за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.
Твърди, че мотоциклет марка „Сузуки" с per. № **, управляван от ищеца, не е бил технически изправен, не е преминал задължителен технически преглед, която техническа неизправност е довела до настъпване на ПТП.
Твърди, че настъпилите вреди за ищеца са последица от собственото му виновно противоправно поведение.
Твърди, че по отношение на двуколесното превозно средство ищецът не е използвал необходимите светлинни сигнали за обозначаване на ППС-то си, с която е възпрепятствал възможността на водача на лекия автомобил да го забележи и да предотврати настъпването на произшествието.
Твърди, че ищецът е управлявал мотоциклета със скорост, надвишаваща 5 нормативно определената максимална такава за процесния пътен участък.
Оспорва твърдението, че твърдените в исковата молба вредоносни увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, тъй като от представената медицинска документация не може да се направи обоснован извод, че твърдените увреди са свързани с процесното ПТП.
При условията на евентуалност оспорва предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за завишен в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за вреди, причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Тези вреди обаче трябва да са действително причинени, а именно, да съществуват обективно. Тяхното настъпване подлежи на доказване при условията на пълно и главно доказване от страната, която претендира обезщетението, а техният размер подлежи на определяне от съда по справедливост. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС становище, понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В настоящия случай счита, че размерът на претендираното от ищеца обезщетение не кореспондира на твърдените от него вреди, както са описани в исковата молба.
Разпечатката съдържа 40 от 163 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed2ac15e-47dc-40f5-be00-6c79f2647198