Решение № 6294 от 20.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6294 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100507547 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 7098/22.04.2025 г., постановено по гр. д. № 22880/2024 г. описа на СРС, ГО, 155 състав, съдът е отхвърлил предявените искови претенции от С. Г. К., с ЕГН **********, от гр. Оряхово, ул. ****, против „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 177492004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ж.к.

„Мотописта“, бул. ****, представлявано от управителя С.Н.Н., за установяване по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит № 30041035657 от 03.12.2019 г. е нищожен поради неравноправност, като противоречащ на добрите нрави, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.

Със същото решение съдът е осъдил „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 177492004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ж.к.

„Мотописта“, бул. ****, представлявано от управителя С.Н.Н., ДА ЗАПЛАТИ на С. Г.

К., с ЕГН **********, от гр. Оряхово, ул. ****, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 61,33 лв. /шестдесет и един лева и тридесет и три стотинки/, претендирана частично от сума в общ размер от 400 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, от 5 лв., считано от предявяване на исковата молба – 18.04.2024 г. до окончателното й плащане, а върху главницата от 56,33 лв., представляваща разликата над 5 лв. до размера от 61,33 лв., считано от подаване на молбата за изменение на иска чрез увеличението му – 10.12.2024 г. до окончателното й плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 55 лв. /петдесет и пет лева/, представляваща направени по 1 делото разноски.

Със същото решение съдът е осъдил С. Г. К., с ЕГН **********, от гр. Оряхово, ул. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 177492004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул.

****, представлявано от управителя С.Н.Н., сумата от 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.

Със същото решение съдът е осъдил „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 177492004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ж.к.

„Мотописта“, бул. ****, представлявано от управителя С.Н.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с ЕИК 177492004, представлявано от адвокат Д. М. М., от САК, с адрес: гр. София, ж.к. ****, сумата от 480 лв.

/четиристотин и осемдесет лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК С. Г. К. е подала въззивна жалба срещу така постановеното решение в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за прогласяване нищожност на сключения договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК, във вр с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е посочила, че не са й били предоставени всички данни за изчислението на ГПР, а единствено е отразена математическата формула за изчислението на същите. Намира, че следва да се обяви целият договор за нищожен, доколкото в посочения размер на ГПР не са включени допълнителните услуги в съответствие с най- новата практика на ЕС. В този смисъл моли за отмяна на постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обявяване нищожност на договора за потребителски кредит, сключен с ответника. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на въззивната жалба, в която моли за потвърждение на постановеното първоинстанционно решение, като намира, че сключеният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,ал.2, чл.12,ал.1,т.7-9. Посочва, че не е необходимо ГПР да бъде посочван подробно, доколкото същият е неизменен и произтича от фиксирано вземаневъзнаградителната лихва, както и че подобно изискване в ЗПК липсва. Твърди, че непосочването на подробна разбивка на включените параметри на ГПР не води до заблуждение на длъжника за сумата, която следва да заплати по договора, а отделно от това, счита, че непосочването не води до недействителност на целия договор. Излага съображения, че след като клиентът сам е поискал предоставяне на допълнителните услуги то същите не следва да бъдат включвани в ГПР, какъвто е процесният случай.

Моли за потвърждение на постановеното първоинстанционно решение и присъждане на направените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и 2 когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предмет на проверка във въззивното производство с оглед изричните предели на въззивната жалба, подадена от ищцата С. Г. К., е единствено правилността на постановения от СРС акт в частта, с която са отхвърлени исковете за установяване по отношение на ответника, че договорът за потребителски кредит е нищожен.

Основният спорен въпрос на етапа на въззивното производство касае обстоятелството дали възнагражденията за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", включени в договора, следва да бъдат включени в ГПР, т. е. дали договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този въпрос настоящият съдебен състав намира следното:

От приетия препис от Договор за потребителски кредит № 30041035657 от 03.12.2019 г. се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът се е задължил да предаде в собственост на ищеца сумата от 500 лева, а ищецът С. Г. К. се е задължила да я върне при следните условия: срок на договора- 24 месеца; размер на вноската по кредита- 30,26 лева; ГПР- 48, 83 %; ГЛП-41 %; лихвен процент на ден- 0,11 %; обща дължима сума по кредита- 725, 96 лева.

В договора е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит кредитополучателят изрично бил поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която била посочена в т. V "Поискани от клиента допълнителни възможности" на този Договор за потребителски кредит (ДПК). Допълнителната незадължителна услуга "Фаст" е предоставена на кредитополучателя, съответно използвана от него към сключването на договора за потребителски кредит. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга "Флекси" бил подробно описан в общите условия на "Профи кредит България" ЕООД към договорите за потребителски кредит на физически лица. В договора е посочено, че възнаграждението за закупената услуга "Фаст" е в размер от 150 лева, а за допълнителна услуга "Флекси" в размер от 450 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителна услуга е определен в размер от 25 лева и бил дължим заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Договорено е, че възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга ставало изискуемо с подписването на договора, но се разсрочвало за срока на договора за потребителски кредит на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай че кредитополучателят поискал да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга "Флекси" за периода между настъпилата и следващата падежна дата било изискуемо в пълен размер, а ако кредитополучателят бил закупил допълнителна услуга "Фаст"- дължал пълния размер на възнаграждението за същата. В договора е посочено, че общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга било в размер от 1325, 96 лева с общ размер на вноската от 55,26 лв.

3

Видно от Общите условия на кредитора "Профи Кредит България" ЕООД, съставляващи неразделна част от договора за потребителски кредит, съгласно клаузата на чл. 15 "Допълнителни услуги" са описани условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни услуги. Съгласно чл. 15. 1. допълнителна услуга "Фаст" - всеки кредитополучател, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга "Фаст", получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга "Фаст. След одобрение отпуснатата сума се нарежда към кредитополучателите по избраните от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от клиента/солидарния длъжник договор за потребителски кредит и неговите приложения. В чл. 15. 2. е регламентирана допълнителна услуга "Флекси" - всеки кредитополучател, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга "Флекси", получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. За извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса. В чл. 15.2.1. е посочено, че по искане на кредитополучател, кредиторът отлага на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, по начин описан в табличен вид в самите ОУ. Посочени са и причините, поради които може да се отложат вноските по договора за кредит, а именно: дългосрочна неработоспособност на кредитополучател или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала найрано от деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от 3 (три) седмици; прекратен трудов договор на кредитополучател или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; неплатен отпуск на кредитополучател, който е подълъг от 10 дни; загуба или повреда на имущество на кредитополучател в резултат на бедствие - пожар, наводнение и др. подобни; смърт на лице, участващо с доходите си в домакинството на кредитополучател; задължение на работодател към кредитополучател или към друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; намаляване на работното време и на работната заплата на кредитополучател; други причини при съгласие на кредитора.

В подточка б/ е посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора собственоръчно заверено копие от изброените документи: лекарско заключение, показващо времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.

В чл. 15.2.2. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на подаване на заявлението, а отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка от одобрението на кредитора. Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски, както и за промяна на датата на падежа.