Решение № 490 от 23.12.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Гоце Делчев, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20251220101028 по описа за 2025 година

Производството по делото образувано по предявени от А. И. Щ. с ЕГН **********, адрес: град **********, действащ чрез пълномощника си адвокат В. А. А. - член на КАК, срещу ответника „********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град ********, ул. „***********“ № ***, община *******, област ***********, обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, чл. 225 от КТ и чл. 224 от КТ.

Иска се от съда на основание чл. 344, ал.1 т.1 от КТ да бъде признато уволнението на ищеца - А. И. Щ. за НЕЗАКОННО и ОТМЕНО същото, /което уволнение е постановено със Заповед № ********* година на Управителя на МБ„********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град **********, ул. „************“ № ***, община ********, област **********/; на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ ищецът да бъде възстановен на предишно заеманата от него длъжност в „*********“ ЕООД, ЕИК **********; на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 бъде осъден ответника „******“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на ищеца - А. И. Щ. обезщетение за времето през което е останал без работа, поради уволнението в размер на 6462 лева, считано от 20.06.2025 година не за не повече от шест месеца 20.01.2026 година, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на исковата молба до изплащането на същата.

Иска се също така да бъде осъден ответника „***********“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца трудовото възнаграждение за периода, в който същия е полагал труд по трудовото правоотношение - от сключване на трудовия договор - ******* година до прекратяването на същия - ***** година, в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на дължимост - падеж до окончателното изплащане и обезщетение за полагащият му се, но неизползван платен годишен отпуск за календарната 2025 година в размер на 200 лева.

Сочи се в исковата молба, че ищецът е работил на трудово правоотношение при ответника на длъжност „дограмаджия“. Твърди се, че на 20.06.2025г. е бил уведомен, че трудовото му правоотношение е прекратено и вече не е на работа. Като основание за 1 прекратяване на договора е било посочено от счетоводителя на дружеството – по взаимно съгласие. Излагат се твърдения в исковата молба, че заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не му е връчвана, а екземпляр от същата е получил от пазача. Сочи се, че е налице разминаване в основанието за прекратяване на заповедта и словесното изписване на същата. Излага се, че трудовият договор е бил безсрочен, че не е спазен срока за предизвестие, както и че за периода от сключване на ТД до неговото прекратяване, не е изплатено трудово възнаграждение в размер на 2000 лева. Твърди се, че уволнението е незаконно и следва да бъде възстановен на работа, както и че за периода от уволнението до предявяване на искова та молба е останал без работа, поради което претендира обезщетение за 6 месеца за оставане без работа. Претендира разноски.

На основание чл. 214 от ГПК, с протоколно определение от 22.12.2025г., съдът е допуснал изменение на предявените искове, чрез намаляване на техния размер, както следва:

На основание чл.344, ал.1 т.3, във вр. с чл.225, ал.1 да бъде осъден ответника „********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град ************, ул. „***********“ № ***, община ********, област ********, да заплати на ищеца - А. И.

Щ. обезщетение за времето през което е останала без работа, поради уволнението в размер на 2890,68 лв., считано от 20.06.2025 година не за не повече от шест месеца 20.01.2026 година, а именно от 20.06.2025 година до 08.09.2025 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до изплащането на същата; да бъде осъден ответника да заплати на ищеца трудовото възнаграждение за периода, в който същия е полагал труд по трудовото правоотношение - от сключване на трудовия договор - 12.05.2025 година до прекратяването на същия - 20.06.2025 година, в размер на 1172,95 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на дължимост - падеж до окончателното изплащане, както и да да заплати на ищеца - А. И. Щ. обезщетение за полагащият му се, но неизползван платен годишен отпуск за календарната 2025 година в размер на 102,03 лв.

Съобщението по чл. 131 от ГПК е редовно връчено на ответника на основание чл. 50, ал. 4 ГПК на 24.09.2025г., който в законоустановения едномесечен срок не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от процесуален представител, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.11.2025 г. редовно призованият ответник (призовката се счита за редовно връчена на ответното дружество на 11.11.2025 г., на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, видно от същата, приложена на л. 26-28 от делото) не е изпраща представител. Същият не е изпратил представител и на проведеното първо съдебно заседание по делото на 22.12.2025г., за което е редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК. Същият не е направил и искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответната страна.

Видно от приложените по делото книжа, на ответното дружество двукратно (с Разпореждане № 1426/30.07.2025г. и Разпореждане № 2063/29.10.2025г., преписи от които се считат за редовно връчени на страната) са били указани последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба и от неявяването на негов представител в открито съдебно заседание. Същото е уведомено изрично за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ответникът, при проявената пасивност, а именно - липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото открито съдебно заседание, не е оспорил твърденията в исковата молба, не е ангажирал и доказателства 2 съобразно разпределената му доказателствена тежест.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическите състави на предявените искове, ищецът е представил писмени доказателства, а именно: 1. ЗАПОВЕД №********** година, издадена от управителя на „*********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град ************, ул. „*************“ № **, община********, област *******; 2. Трудов договор № ******** година; 3. Копие от регистрационна карта издадена от Агенция по заетостта, 4. Справка от Агенция по заетостта.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, по която вещо лице е отговорил на поставените в исковата молба въпроси.

Съдът с изрично протоколно определение постановено в посоченото открито съдебно заседание, позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е допуснал постановяването на неприсъствено решение по настоящото дело.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

С депозираната искова молба от страна на ищецът са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във вр. с чл.225 от КТ и чл. 224 от КТ.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил лично или чрез свой представител в първото открито съдебно заседание, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено в цитираната погоре молба, преди провеждането на първото откритото съдебно заседание от страна на процесуалния пълномощник на ищецът за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките и уведомленията изпращани до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по исковата молба включително и от не явяването му в първото открито по делото съдебно заседание.

Видно от вписванията в Търговския регистър ответникът е уведомен на установения по делото адрес, както и по реда на чл.50, ал.2 от ГПК. Съгласно съдебната практика в разпоредбата на чл.50, ал.1 и ал.2 от ГПК е предвиден специфичен начин за връчване на съдебни книжа, приложим по отношение на адресатите - търговци и юридически лица.

Съгласно чл.50, ал.1 от ГПК, мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Връчването на съобщения и на книжа на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. За редовността на връчването е достатъчна констатацията на връчителя, че при посещението на адреса, не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или лице, което е съгласно да получи съобщението.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдени от ищцовата страна в исковата молба и представените с нея писмени доказателства допуснати 3 и приобщени към доказателствения материал по делото, вкл. заключението на вещото лице, предявените от страна на ищецът искове с правно основание с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във вр. с чл.225 от КТ и чл. 224 от КТ, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1100 лв., представляващи сторени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ), ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Гоце Делчев държавна такса по разгледаните искове общо в размер на 355,63 лв. - по двата неоценяеми - в общ размер на 140.00 лв. /по 70.00 лв. за всеки иск/, а по оценяемите – общо в размер на 215,63 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за горепосочените суми.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Гоце Делчев и сумата 500,00 – възнаграждение за вещо лице.

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, вр. с чл.238 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на А. И. Щ. с ЕГН

**********, извършено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № *********** година на Управителя на МБ„*******“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА А. И. Щ. с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност "дограмаджия" в „**********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град *********, ул. „***********“ № **, община *******, област *********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.