Решение № 927 от 23.04.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

- ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 927

23.04.2019 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Административен съдия: Любомира Несторова при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3019 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във вр. с Наредба № 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

Образувано е по жалба на „Т. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ПИ ***, сграда ***, представлявано от управителя Т.Б.Б., чрез процесуалния си представител адв.З. срещу Заповед № 03-РД/1995 от 28.05.2018г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл.42 ал.1 изр.1 предл.3 във вр. с чл.39 ал.1 предл.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.8 ал.1 т.2 и чл.2 и чл.3 и чл.11 ал.1 и ал.2, чл.20, чл.26 и чл.15 ал.2 вр. с §1 т.13 от Допълнителните разпоредби от Наредба №9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. оспорващият е получил пълен отказ от финансиране.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че липсват мотиви относно правното и фактическо основание за постановяването му. Сочи се, че в случая административният орган единствено е посочил на какво основание се издава оспорваната заповед, но не е посочил правни и фактически основания за издаването му. На следващо място се твърди, че административния орган при неправилно тълкуване на материалноправните разпоредби е стигнал до извода, че земеделският производител е длъжен да регистрира животновъден обект на свое име, тъй като със ЗПЗП не се вменява такова задължение. Оспорва се и изводът на административния орган, че от представения договор за изработка и фактури за продажба с получател възложителят, променят правния характер на договора. На следващо място се сочи, че неправилно е твърдението за съмнения за изкуствено създадени условия, което според оспорващия не е основание за отказ за финансиране, а повод за предвиждане на допълнителни проверки преди извършване на плащането. Твърди се, че неоснователно е твърдението, че проектното предложение следва да бъде отхвърлено, тъй като не отговаря на ЗООС и кандидата не е уведомил РИОСВ-Пловдив за извършването на СМР. Претендират се сторените разноски, съгласно представен списък.

Ответникът

– Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител адвокат С., намира жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения в тази посока в допълнително представени писмени бележки. Претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът намира, че жалбата срещу оспореното решение е подадена в предвидения за това преклузивен срок, тъй като актът е съобщен на жалбоподателя на 31.05.2018 г., което се установява от известие за доставяне /л. 1031-1032по делото/, а жалбата е подадена чрез административния орган и е с вх. № 01-2600/2891 от 12.06.2018 г., налице е и правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

Със Заповед

РД 09-755 от.04.10.2016г. на Министъра на земеделието и храните и на основание чл.35 ал.1,2 и 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 е определен период на прием на заявления за подпомагане с начална дата 26 октомври 2016г. и крайна дата 07 декември 2016г.

В така определения срок жалбоподателят „Т. Т.“ ЕООД е подал инвестиционно предложение, с наименование „Закупуване на съвременно оборудване за ферма за водоплаващи птици“ в *** с обща стойност на заявените за финансиране разходи 1 918 400,00 лева без ДДС. В заявлението за подпомагане са включени разходи за закупуване на технологично оборудване: клетки и машини за угояване, вътрешен рецикулационен вентилатор, фасаден стенен смукателен вентилатор, теглилка, охладителна система, табло за управление, мъглообразуваща система.

Във връзка с изискванията на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 9 от 2015г. и за доказване на съответствие на „Т. Т.“ ЕООД с тези изисквания към заявлението за подпомагане е представен договор за изработка от 04.08.2016г. сключен между „Б.М.“ ООД в като възложител и „Т. Т.“ ЕООД като на изпълнител. Предмет на договора е изпълнителят за отгледа 500 /петстотин/ броя патици, предоставени му от възложителя в животновъден обект № 4137-0362, регистриран на името на „Б.М.“ ООД, находящ се в ПИ с идентификатор ***, в землището на ***.

В представената от „Т. Т.“ ЕООД декларация за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството към датата на подаване на заявлението е посочено, че се отглеждат 500 броя патици, които съгласно представените анкетни формуляри се отглеждат в животновъден обект № 4137-0362. След извършена проверка в регистъра на БАБХ е установено, че кандидатът не разполага с регистриран животновъден обект нито към датата на подаване на заявлението, нито към датата на извършване на проверката, а посочения животновъден обект № 4137-0362 е регистриран на името на „Б.М.“ ООД.

В тази връзка и на основание чл.37 ал.3 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. до „Т. Т.“ ЕООД е изпратено уведомително писмо с № 2041 с изх.№01-2600/7402 от 04.12.2017г. относно доказване съответствието на кандидата с изискванията на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. и реално извършване на земеделска дейност, с което от дружеството е изискана обяснителна записка за това по какъв начин са изпълнени изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Изискани са анекс/скица към представения договор за изработка, от които да е видно кои са наетите помещения в животновъден обект №4137-0362, изискани са разходооправдателни документи, досежно закупуването, отглеждането и реализирането на патиците и годишна данъчна декларация за 2016г.

В отговор, с вх.№ 01-2600/7402#1 от

08.12.2017г. от дружеството „Т. Т.“ ЕООД са представени документи подробно описани в Заповед 03-РД/1995.

Дружеството не представя договори с ветеринарен лекар, писмени доклади за състоянието на патици и графици за угояване и клане, както и ветеринарно-медицински свидетелства за придвижване/транспортиране на животни.

След преглед на представените документи, от страна на административния орган е прието, че допълнителното споразумение към договора за изработка и наличието на фактури за предаване на еднодневни патета и фураж от възложителя с получател дружеството-кандидат, както и фактури по заплащане на вече отгледани патета с получател възложителят променят правния характер на договора, като му придават белези на договор за покупко-продажба. Прието е, че дейността на дружеството не включва само предоставяне на услуга по отглеждане на патици, но и производство на продукция, от където е изведен изводът, че изпълнителят е и собственик на малките патета, отглежда ги на свой риск и ги предава като продукция на възложителя. В тази връзка е установено, че „Т. Т.“ ЕООД се явява ползвател на животновъден обект и като такъв следва да го регистрира по реда на чл.137 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, което кандидатът не е сторил.

С писмо изх.№ 01-2400/14 от 2703.2018г. на Държавен фонд „Земеделие“ от ОДБХ-Пловдив е изискано становище дали и доколко е допустимо да се извършва земеделска дейност, свързана с отглеждане на животни в чужд животновъден обект, в случая такъв регистриран на името на възложителя по договор за изработка, а именно „Б.М.“ ООД.

С вх.№

01-2400/14 от 18.05.2018г. е получен отговор от ОДБХ-Пловдив, в което се сочи, че „Т. Т.“ ЕООД няма регистреран животновъден обект на територията на ОДБХ-Пловдив и съответно не подлежи на официален контрол. Посочено е, че следва да се има предвид разпоредбата на чл.13б ал.4 от Закона за животновъдството, според която „Селскостопанската дейност от една ферма се извършва само от едно лице“, освен това следва да се има предвид императивната забрана на чл.139 ал.1 т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност относно транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, каквото на „Т. Т.“ ЕООД не е издавано.

Въз основа на така установеното от административния орган е постановено и оспорваното решение, с което кандидатът „Т. Т.“ ЕООД е получил пълен отказ от финансиране.

Установени са следните нарушения от административния орган, а именно:

І. Нарушение на чл.137 ал.1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност.

Установено е, че кандидатът не представя договори в ветеринарен лекар, писмени доклади за състоянието на патиците, съгласно чл.3.4 от договора за изработка сключен с „Бизнес парк Маноле“ ООД и графици за угояване и клане. Не са представени ветеринарно-медицински свидетелства (ВМС) за придвижване/транспортиране на животни, но такива са предоствени от ОДБХ-Пловдив, към който е приложено ВМС № 13799 от 09.10.2016г., в което като изпращач, или собственик на патиците е вписано дружеството „А.“ ООД от животновъден обект (ЖО) №4150В-0456, а получател е „Бизнес парк Маноле“ ООД в

ЖО №4137-0362. В свидетелството са вписани 3000 броя еднодневни патета. От ОБДХ е представено и ВМС №14830 от 32.06.2016г., съгласно което 2500 бр. патици са изпратени от ЖО №4137-0356 на „Бизнес парк Маноле“ ООД до птицекланица BG02-02074 в с.Чубра.

Установено е, че представеното допълнителното споразумение към договора за изработка и наличието на фактури за предаване на еднодневни патета и фураж от възложителя с получател дружеството-кандидат, както и фактури по заплащане на вече отгледани патета с получател възложителят променят правния характер на договора, като му придават белези на договор за покупко-продажба.

Установено е още, че „Т. Т.“ ЕООД се явява ползвател на животновъден обект и като такъв следва да го регистрира по реда на чл.137 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, което не е сторено, както и че дружеството не притежава на свое име ветеринарно-медицинско свидетелство.

ІІ. Нарушение на чл.26 от Наредба №9 от

21.03.2015 г.

Установено е от административния орган, че инвестиционното предложение на „Т. Т.“ ЕООД, представено пред ДФ „Земеделие“ не отговаря на изискването за безвъзмездно подпомагане, съгласно чл.26 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., а именно: „Дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията.“ Съгласно това изискване кандидатът в качеството си на ползвател на чужд животновъден обект, следва да е регистриран като такъв по чл.137 от ЗВМД.

ІІІ. Нарушение на чл.11 ал.1 и ал.2 от

Наредба №9 от 21.03.2015 г.

Във връзка с извършени проверки от страна на служители на дирекция „ДПМРСР“, отдел „ДЧМ“, сектор „ИЗС“ относно подадените от „Т. Т.“ ЕООД (ИД №16/04/1/0/00137), „Бонарекс“ ЕООД (ИД №16/04/1/0/00399) и „Нивало“ ЕООД (ИД №16/04/1/0/00961) заявления за подпомагане са установени обстоятелства, които водят до съмнение за наличие на условия по чл.11 ал.1 и ал.2 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в селските стопанства“, във връзка с чл.60 от Регламент (ЕС) №1306/2013г., а именно получаване на финансова помощ в размер надвишаващ посочените по Наредба №9 от 21.03.2015 г.

Установено е, че инвестиционните намерения на трите дружества, кандидати за получаване на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в селските стопанства“ са еднотипни – закупуване на оборудване за отглеждане на патици. Представените и от трите дружества бизнес-планове също са идентични, а проектните предложения с приблизително еднакъв размер на разходите, близък до минимално допустимия съгласно чл.15 ал.2 от Наредба №9 от 21.03.2015г.