Определение № 568 от 14.09.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 568 гр. Шумен, 14.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20233600500375 по описа за 2023 година

Производство по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от С. Д. П. , действаща ,чрез пълномощниците си адв.Е.Н.Р. от АК-Разград и адв.Н. М. от АК-Разград срещу определение №1177/19.05.2023г. по гр.д.

№335/2023г. по описа на ШРС , с което съдът е прогласил , че Районен съд – Шумен не е компетентен да разгледа и реши гр. дело № 335/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен и е прекратил производството по гр. дело № 335/2023 г. по описа на Районен съд - Шумен, като международно неподведомствено на български съд.

Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения и моли съдът да го отмени изцяло и вместо това да постанови ново с което да задължи ШРС да се произнесе по исковата претенция.

Ответникът В. М. Н., действащ ,чрез пълномощника си адв.Д. К. от ШАК е депозирал отговор на частната жалба , с който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№335/2023г. по описа на ШРС е образувано по депозирана искова молба от С. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О...., чрез адв. Е.Р. при РАК и адв. Н. М. от РАК срещу В. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш...., с която са предявени искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, касаещ издаване на разрешение детето да напусне пределите на Република България и с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, касаещ искане за издаване на задграничен паспорт на детето .

1

В исковата си молба ищцата твърди ,че с ответника били бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело № 976/2021 г. по описа на Pайонен съд-Шумен, като по време на брака имали родено едно дете – В. В.ова Н.а. Със същото решение й били предоставени упражняването на родителските права, както и местоживеенето на дъщеря им В., а на ответника В. М. Н. бил определен режим на лични отношения, както и бил осъден да заплаща издръжка. Излага, че заедно с ответника и дъщеря им живеели в Р Германия, но последният през миналото лято се завърнал на територията на Р България, а тя и детето останали там, както и към настоящият момент ищцата живеела и работела като лекар в Р Германия, където с нея живеело и малолетното дете В. В.ова Н.а и посещавало детска градина. Счита, че с оглед невъзможността да постигнат съгласие с ответника относно пътуването извън граница на дъщеря им В. Н.а за нея е налице правен интерес от водене на иск, с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, както и на иск чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, касаещ искане за издаване на задграничен паспорт.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва исковата претенция и изтъква, че предявеният иск с правно основание чл. 127а от СК е недопустим, тъй като българският съд не е компетентен да разгледа горепосочените въпроси доколкото ищцата заедно с дъщеря им В. В.ова Н.а са трайно установено на територията на Федерална Република Германия, поради което моли съда да прекратите производството по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 от СК , когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, т. е. по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В случая детето на страните малолетната В. В.ова Н.а по настоящем не живее в Р България , а трайно пребивава в чужда държава в случая в Федерална Република Германия и поради това следва да се приложи Регламент (ЕО) № 1111/2019 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, който отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003, считано от 01.08.2022 г. Съгласно чл.7 пар.1 съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда.

Детето на страните живее и посещава детска градина във Федерална Република Германия, съгласно изложеното от ищцата и приложените към исковата молба доказателства, където е неговото обичайно местопребиваване. Дори да се приеме, че обичайното им местопребиваване не може да бъде установено, то съгласно чл. 11 от Регламента, компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия „присъствие на детето“, т.е. държавата-членка, в която то пребивава. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 1111/2019 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решение по брачни дела и делата, свързани с родителската 2 отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003, когато пред съд в държава членка е заведено дело по което той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава - членка по силата на настоящия регламент, съдът, пред който е заведено делото служебно прогласява, че не е компетентен.

След като обичайното местопребиваване на детето В. В.ова Н.а е на територията на страначленка, различна от Република България към датата на депозиране на исковата молба и след като не са налице предпоставки за прилагане на чл. 8, чл. 10 и чл. 12 от Регламент (ЕО) № 1111/2019, съдът намира, че следва служебно да прогласи съгласно чл. 18 от Регламент (ЕО) № 1111/2019, че на основание чл. 7 пар.1 от Регламент (ЕО) № 1111/2019 не разполага с компетентност да разгледа така предявените искове по чл. 127а, ал. 2 от СК и чл. 127а, ал. 2 СК, във вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, като същата принадлежи на съда на друга държава-членка ,където детето трайно се е установило да живее - Федерална Република Германия.

Предвид гореизложеното правилно ШРС е прогласил , че Районен съд – Шумен не е компетентен да разгледа и реши гр. дело № 335/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен и е прекратил производството по гр. дело № 335/2023 г. по описа на Районен съд - Шумен, като международно неподведомствено на български съд и и депозираната срещу него частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№8775/26.06.2023г. по В.ч.гр.д.

№375/2023г. по описа на ШОС депозирана от С. Д. П. , действаща ,чрез пълномощниците си адв.Е.Н.Р. от АК-Разград и адв.Н. М. от АК-Разград срещу определение

№1177/19.05.2023г. по гр.д.№335/2023г. по описа на ШРС, с което съдът е прогласил, че Районен съд – Шумен не е компетентен да разгледа и реши гр. дело № 335/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен и е прекратил производството по гр. дело № 335/2023 г. по описа на Районен съд - Шумен, като международно неподведомствено на български съд.

Определението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3