Решение № 11420 от 17.12.2025, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2153/2025
- Вид
- Решение № 11420
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Дани Каназирева
Други актове по делото
- Разпореждане № 8450 от 06.10.2025 · Дани Каназирева
- Определение № 9964 от 12.11.2025 · Дани Каназирева
- Разпореждане № 11625 от 22.12.2025 · Дани Каназирева
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10, ал. 6, изр. второ · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 3, т. 5 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 13 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 39, ал. 1, т. 4 · Закон за убежището и бежанците
- § 2 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 26, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 47, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 51, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 11420
Пловдив, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ДАНИ КАНАЗИРЕВА
При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20257180702153 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).
Образувано е по жалба от Е. Н., [държава], роден на [дата]., с [ЛНЧ], подадена чрез пълномощник адв. И. З. К. от АК – [област], срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ/20640/17.09.2025 г., издадена от упълномощено лице Д. В. П., съгласно заповед № 1604-РД01-0867/20.06.2025 г. от Директора на „Социално подпомагане" – [област], с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за дъщеря му [област] Н.а, [ЛНЧ], записана във втори клас за учебната 2025/2026 година в СУ „Св. Софроний Врачански“ – [населено място].
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Твърди се, че Е. Н. е пристигнал в Република България след началото на военния конфликт в [държава], заедно с дъщеря си [област] Н.а; че на 24.07.2024 г. на жалбоподателя е предоставена временна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) въз основа на Решение № 144 от 10 март 2022 г. на Министерския съвет; че във връзка с това му е издадена регистрационна карта № *********, валидна до 04.03.2026 г.; че [област] Н.а е записана за учебната 2025/2026 г. във втори клас в СУ „Св. Софроний Врачански“ – [населено място], видно от служебна бележка с изх. № РД-25-154/30.09.2025 г.
Поддържа се, че при наличие на тези факти са изпълнени предпоставките на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за отпускане на еднократната помощ, но въпреки това директорът на ДСП – [област] е отказал предоставянето ѝ, като се е позовал на чл. 3, т. 5 от ЗСПД с мотив, че семейството не притежава статут на постоянно пребиваващи в Република България.
Оспорват се правните изводи на административния орган, като се твърди, че отказът противоречи на конституционните принципи, включително чл. 47, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 КРБ; на чл. 26, ал. 2 КРБ; на нормите на Конвенцията на ООН за правата на детето, в частност чл. 27, т. 1 и т. 3; както и на нормите на правото на Европейския съюз, включително чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО. Твърди се, че административният орган е следвало да съобрази специалната уредба на ЗУБ, която предоставя право на социално подпомагане на лицата с временна закрила, и че ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не е приложимо към тази категория лица.
Претендира се отмяна на оспорената заповед, присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА, освобождаване от заплащане на държавна такса поради липса на достатъчно средства и задължаване на административния орган да представи цялата административна преписка. Допълнителни съображения са изложени чрез позоваване на съдебната практика на Административен съд – [област] по сходни случаи относно правата на чужденци с временна закрила.
Ответната страна – упълномощено лице Д. В. П., съгласно заповед № 1604-РД01-0867/20.06.2025 г. от Директора на „Социално подпомагане" – [област], представя административната преписка, оспорва жалбата и възразява срещу присъждане на разноски, като счита, че жалбоподателят не е доказал материална затрудненост.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законовия срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 30.09.25г., а жалбата е подадена до съда на 01.10.2025г.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят Е. Н. и дъщеря му [област] Н.а са украински граждани. Н. е пристигнал в Република България след началото на военния конфликт в [държава], заедно с детето си [област]. На 24.07.2024 г. на него е била предоставена временна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и в изпълнение на Решение № 144 от 10 март 2022 г. на Министерския съвет, като във връзка с това му е издадена регистрационна карта № *********, валидна до 04.03.2026 г.
Жалбоподателят е записал дъщеря си [област] Н.а като ученичка във втори клас за учебната 2025/2026 година в СУ „Св. Софроний Врачански“ – [населено място], видно от представената по преписката служебна бележка изх. № РД-25-154/30.09.2025 г. Въз основа на това Н. е подал заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД с вх. № ЗСПД/Д-РВ/20640/05.09.2025 г.
С процесната Заповед № ЗСПД/Д-РВ/20640/17.09.2025 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – [област] е отказал исканата еднократна помощ на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като е приел, че жалбоподателят и детето са чужди граждани, които не притежават статут на постоянно пребиваващи в Република България. Между страните липсва спор относно фактите; спорът се свежда до правилното тълкуване и прилагане на материалноправните норми.
Съдът приема, че жалбоподателят и детето му, като чужди граждани с предоставена временна закрила, разполагат с право на социално подпомагане по силата на специалната уредба на Закона за убежището и бежанците и общата уредба на Закона за социалното подпомагане. В чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ законодателят изрично е предвидил, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Аналогично, чл. 2, ал. 6 ЗСП предвижда, че лица с временна закрила имат право на социални помощи при условията и по реда на закона.
Макар претендираната помощ да е уредена в ЗСПД и да е наименована „семейна помощ“, по своята правна природа тя представлява вид социално подпомагане по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗСП. Следователно, след като законодателят е признал право на социално подпомагане за чужденци с временна закрила, това право включва и помощите по ЗСПД, когато са налице техните материалноправни предпоставки.
Съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България държавата подпомага отглеждането на децата до тяхното пълнолетие, а чл. 51, ал. 1 прогласява правото на гражданите на социално подпомагане. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 КРБ предвижда, че чужденците, които пребивават в страната, имат всички права по Конституцията, освен тези, за които се изисква българско гражданство. Това налага извода, че децата под временна закрила не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение спрямо българските граждани по отношение на достъпа до социални помощи и конкретно до еднократната помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД.
Ограничението в чл. 3, т. 5 от ЗСПД, на което се позовава административният орган, не следва да се прилага, тъй като противоречи на международноправните норми на Конвенцията на ООН за правата на детето. В чл. 27, т. 1 и 3 от Конвенцията е прогласено правото на всяко дете на жизнен стандарт, осигуряващ неговото развитие, както и задължението на държавите да предоставят материална помощ на родителите при необходимост. На основание чл. 5, ал. 4 КРБ тези разпоредби имат предимство пред всякакви противоположни норми на вътрешното право.
Същевременно правото на Европейския съюз съдържа ясна регламентация относно задължението за социално подпомагане на лицата с временна закрила. Директива 2001/55/ЕО на Съвета, въведена в българското право чрез § 1а ПЗР на ЗУБ, предвижда в чл. 13, § 2, че държавите членки осигуряват достъп на тези лица до помощи от системите за социална подкрепа. Административният орган е следвало да съобрази тази правна рамка, но не го е сторил.
Събраните по делото доказателства безспорно сочат, че детето [област] Н.а е записана във втори клас за учебната 2025/2026 година, а заявлението за изплащане на еднократната помощ е подадено в срока преди началото на учебната година. При това положение са налице всички фактически предпоставки за отпускане на помощта по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваната Заповед № ЗСПД/Д-РВ/20640/17.09.2025 г. е издадена от компетентен орган и при спазване на изискуемата форма, но е постановена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Като незаконосъобразна заповедта следва да бъде отменена, а преписката – върната за ново произнасяне при задължително съобразяване с изложените правни изводи.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъди държавна такса в размер на 10 лева. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за оказаната правна помощ. Тези суми се възлагат в тежест на Агенцията за социално подпомагане – [област], която е юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорената заповед.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/20640/17.09.2025 г., издадена от упълномощено лице Д. В. П., съгласно заповед № 1604-РД01-0867/20.06.2025 г. на Директора на „Социално подпомагане" – [област].
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [област] за ново произнасяне по Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/20640/05.09.2025 г., подадено от Е. Н., [държава], роден на [дата]., с [ЛНЧ], при спазване на задължителните указания, изложени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане – [област] да заплати на Е. Н., [държава], роден на [дата]., с [ЛНЧ], [държава], сумата от 10 (десет) лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане – [област] да заплати на адв. И. К., личен № **********, сумата от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
На основание чл. 10, ал. 6, изр. второ от ЗСПД решението е окончателно.
Съдия: