Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11420 от 17.12.2025, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2153/2025
Вид
Решение № 11420
Подписан
17.12.2025
В сила
17.12.2025
Състав
Дани Каназирева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11420

Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20257180702153 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба от Е. Н., [държава], роден на [дата]., с [ЛНЧ], подадена чрез пълномощник адв. И. З. К. от АК – [област], срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ/20640/17.09.2025 г., издадена от упълномощено лице Д. В. П., съгласно заповед № 1604-РД01-0867/20.06.2025 г. от Директора на „Социално подпомагане" – [област], с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за дъщеря му [област] Н.а, [ЛНЧ], записана във втори клас за учебната 2025/2026 година в СУ „Св. Софроний Врачански“ – [населено място].

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Твърди се, че Е. Н. е пристигнал в Република България след началото на военния конфликт в [държава], заедно с дъщеря си [област] Н.а; че на 24.07.2024 г. на жалбоподателя е предоставена временна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) въз основа на Решение № 144 от 10 март 2022 г. на Министерския съвет; че във връзка с това му е издадена регистрационна карта № *********, валидна до 04.03.2026 г.; че [област] Н.а е записана за учебната 2025/2026 г. във втори клас в СУ „Св. Софроний Врачански“ – [населено място], видно от служебна бележка с изх. № РД-25-154/30.09.2025 г.

Поддържа се, че при наличие на тези факти са изпълнени предпоставките на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за отпускане на еднократната помощ, но въпреки това директорът на ДСП – [област] е отказал предоставянето ѝ, като се е позовал на чл. 3, т. 5 от ЗСПД с мотив, че семейството не притежава статут на постоянно пребиваващи в Република България.

Оспорват се правните изводи на административния орган, като се твърди, че отказът противоречи на конституционните принципи, включително чл. 47, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 КРБ; на чл. 26, ал. 2 КРБ; на нормите на Конвенцията на ООН за правата на детето, в частност чл. 27, т. 1 и т. 3; както и на нормите на правото на Европейския съюз, включително чл. 13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО. Твърди се, че административният орган е следвало да съобрази специалната уредба на ЗУБ, която предоставя право на социално подпомагане на лицата с временна закрила, и че ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не е приложимо към тази категория лица.

Претендира се отмяна на оспорената заповед, присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА, освобождаване от заплащане на държавна такса поради липса на достатъчно средства и задължаване на административния орган да представи цялата административна преписка. Допълнителни съображения са изложени чрез позоваване на съдебната практика на Административен съд – [област] по сходни случаи относно правата на чужденци с временна закрила.

Ответната страна – упълномощено лице Д. В. П., съгласно заповед № 1604-РД01-0867/20.06.2025 г. от Директора на „Социално подпомагане" – [област], представя административната преписка, оспорва жалбата и възразява срещу присъждане на разноски, като счита, че жалбоподателят не е доказал материална затрудненост.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законовия срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 30.09.25г., а жалбата е подадена до съда на 01.10.2025г.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят Е. Н. и дъщеря му [област] Н.а са украински граждани. Н. е пристигнал в Република България след началото на военния конфликт в [държава], заедно с детето си [област]. На 24.07.2024 г. на него е била предоставена временна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и в изпълнение на Решение № 144 от 10 март 2022 г. на Министерския съвет, като във връзка с това му е издадена регистрационна карта № *********, валидна до 04.03.2026 г.

Жалбоподателят е записал дъщеря си [област] Н.а като ученичка във втори клас за учебната 2025/2026 година в СУ „Св. Софроний Врачански“ – [населено място], видно от представената по преписката служебна бележка изх. № РД-25-154/30.09.2025 г. Въз основа на това Н. е подал заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД с вх. № ЗСПД/Д-РВ/20640/05.09.2025 г.

С процесната Заповед № ЗСПД/Д-РВ/20640/17.09.2025 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – [област] е отказал исканата еднократна помощ на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като е приел, че жалбоподателят и детето са чужди граждани, които не притежават статут на постоянно пребиваващи в Република България. Между страните липсва спор относно фактите; спорът се свежда до правилното тълкуване и прилагане на материалноправните норми.

Съдът приема, че жалбоподателят и детето му, като чужди граждани с предоставена временна закрила, разполагат с право на социално подпомагане по силата на специалната уредба на Закона за убежището и бежанците и общата уредба на Закона за социалното подпомагане. В чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ законодателят изрично е предвидил, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Аналогично, чл. 2, ал. 6 ЗСП предвижда, че лица с временна закрила имат право на социални помощи при условията и по реда на закона.

Макар претендираната помощ да е уредена в ЗСПД и да е наименована „семейна помощ“, по своята правна природа тя представлява вид социално подпомагане по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗСП. Следователно, след като законодателят е признал право на социално подпомагане за чужденци с временна закрила, това право включва и помощите по ЗСПД, когато са налице техните материалноправни предпоставки.

Съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България държавата подпомага отглеждането на децата до тяхното пълнолетие, а чл. 51, ал. 1 прогласява правото на гражданите на социално подпомагане. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 КРБ предвижда, че чужденците, които пребивават в страната, имат всички права по Конституцията, освен тези, за които се изисква българско гражданство. Това налага извода, че децата под временна закрила не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение спрямо българските граждани по отношение на достъпа до социални помощи и конкретно до еднократната помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД.

Ограничението в чл. 3, т. 5 от ЗСПД, на което се позовава административният орган, не следва да се прилага, тъй като противоречи на международноправните норми на Конвенцията на ООН за правата на детето. В чл. 27, т. 1 и 3 от Конвенцията е прогласено правото на всяко дете на жизнен стандарт, осигуряващ неговото развитие, както и задължението на държавите да предоставят материална помощ на родителите при необходимост. На основание чл. 5, ал. 4 КРБ тези разпоредби имат предимство пред всякакви противоположни норми на вътрешното право.

Същевременно правото на Европейския съюз съдържа ясна регламентация относно задължението за социално подпомагане на лицата с временна закрила. Директива 2001/55/ЕО на Съвета, въведена в българското право чрез § 1а ПЗР на ЗУБ, предвижда в чл. 13, § 2, че държавите членки осигуряват достъп на тези лица до помощи от системите за социална подкрепа. Административният орган е следвало да съобрази тази правна рамка, но не го е сторил.

Събраните по делото доказателства безспорно сочат, че детето [област] Н.а е записана във втори клас за учебната 2025/2026 година, а заявлението за изплащане на еднократната помощ е подадено в срока преди началото на учебната година. При това положение са налице всички фактически предпоставки за отпускане на помощта по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната Заповед № ЗСПД/Д-РВ/20640/17.09.2025 г. е издадена от компетентен орган и при спазване на изискуемата форма, но е постановена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Като незаконосъобразна заповедта следва да бъде отменена, а преписката – върната за ново произнасяне при задължително съобразяване с изложените правни изводи.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъди държавна такса в размер на 10 лева. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за оказаната правна помощ. Тези суми се възлагат в тежест на Агенцията за социално подпомагане – [област], която е юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорената заповед.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/20640/17.09.2025 г., издадена от упълномощено лице Д. В. П., съгласно заповед № 1604-РД01-0867/20.06.2025 г. на Директора на „Социално подпомагане" – [област].

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [област] за ново произнасяне по Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/20640/05.09.2025 г., подадено от Е. Н., [държава], роден на [дата]., с [ЛНЧ], при спазване на задължителните указания, изложени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане – [област] да заплати на Е. Н., [държава], роден на [дата]., с [ЛНЧ], [държава], сумата от 10 (десет) лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане – [област] да заплати на адв. И. К., личен № **********, сумата от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

На основание чл. 10, ал. 6, изр. второ от ЗСПД решението е окончателно.

Съдия: