Решение № 576 от 15.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Варна, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110200999 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба вх.№819-2657 от 16.01.2023 г. от Б. З.

Г., ЕГН**********, срещу Наказателно постановление №22-0819-003667 от 12.08.2022 г., издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.140, ал.1 Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 200.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва твърдяната фактическа обстановка. Твърди, че в края на 2021 г., в рамките на установения срок от закупуване на съответното превозно средство, представил същото в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас и подал заявление за промяна в неговата регистрация, но поради невъзможност да установи идентификационния номер на двигателя на автомобила, извършващият проверката служител му указал, че трябва да намери сервиз, който да открие къде е поставен съответния идентификационен номер, като обяснил, че подаденото заявление остава валидно и доказва, че е спазен установения срок. Твърди, че на 14.03.2022 г. отново представил автомобила при сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас с вече подаденото заявление и тогава превозното средство било пререгистрирано, без да се търси номер на двигателя. Твърди също, че по никакъв начин не е бил уведомен, че регистрацията на закупения от него автомобил е била прекратена в периода преди осъществената на 14.03.2022 г. пререгистрация, поради което твърдяното нарушение не следва да се счита за осъществено от субективна страна.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на процесното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

С договор №12330 от 01.11.2021 г. по опис на Нотариус №147 О. Ш., с район 1 на действие РС Варна, въззивникът Б. Г. закупил процесния л. а. „БМВ 530Д", рег.

№В9602ТХ.

На 23.11.2021 г., в рамките на законоустановения срок по чл.3, ал.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., въззивникът представил съответното превозно средство пред сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, ведно със заявление рег.№210769045586 от 23.11.2021 г. за пререгистрация. При проведената идентификационна проверката по заявлението, извършена от неотразен в приобщените документи служител на ОД МВР Бургас, присъствала и свид. Д.С., родител на въззивника, която възприела лично как служителят заявява, че въззивникът трябва да посети сервиз, в който да бъде намерен идентификационния номер на двигателя на автомобила, след което да се върне отново в регистрационния пункт и при изрично отправено от въззивника запитване пояснил, че подаденото заявление е вече регистрирано и няма да има нужда от друго заявление при последващо явяване. По този начин проверката приключила без осъществена процедура по пререгистрация, но и без да има издаден документ за отказ по исканата пререгистрация на превозното средство, а също и без да са предприети от административния орган някакви други действия във връзка с подаденото заявление.

На 05.03.2022 г., около 14.44 ч., в гр. Варна, на бул. "Васил Левски", посока бул. "Княз Борис І", срещу блок 60-62 в кв. "Чайка", управлявания от въззивника Б. Г. л. а.

„БМВ 530Д", рег.№В9602ТХ, бил регистриран чрез АИС "Трафик" с техническо средство "ARH CAM S1", рег.№120c511, при което било установено, че съответното превозно средство е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 03.01.2022 г.

На 14.03.2022 г. въззивникът Б. Г. представил отново л. а. „БМВ 530Д", рег.

№В9602ТХ, пред сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, ведно със заявление рег.

№220769009729 от 14.03.2022 г. за пререгистрация и осъществена, за което било издадено свидетелство №012218214 от 14.03.2022 г. без отразен идентификационен номер да двигател.

За регистрираните констатации чрез АИС „Трафик“ с техническо средство „ARH CAM S1“, рег.№120c511, от 05.03.2022 г. относно л. а. „БМВ 530Д", рег.№В9602ТХ, била извършена проверка по ЗМ №208/2022 г. по опис на Сектор "Пътна полиция", ОД МВР Варна, по която била образувана преписка №9466/2022 г. по опис на РП Варна, приключена с Постановление от 28.07.2022 г. за отказ от образуване на ДП за престъпление по чл.345, ал.2 НК като копие от постановлението било изпратено до Началник сектор "Пътна полиция", ОД МВР Варна, за сведение и преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност.

На 12.08.2022 г. наказващият орган издал оспореното НП, с което приел, че регистрираните чрез АИС „Трафик“ данни сочат осъществено от въззивника административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и наложил на въззивника предвидените в чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП наказания "глоба" в размер 200.00 лв и "лишаване от право да управлява МПС" за срок шест месеца. НП било връчено на въззивника на 06.01.2023 г.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – НП №22-0819-003667 от 12.08.2022 г., П остановление за отказ да се образува наказателно производство от РП Варна от 28.07.2022 г., ЕФ, серия К №5846111, 1 бр. снимка на МПС, заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г., справка за регистрационни данни за МПС с рег.№В9602ТХ, докладна записка №311-208 от 06.06.2022 г., декларация за предоставяне на информация от Б. Г. от 17.07.2022 г., сведение от Б. Г. от 17.07.2022 г., справка от Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна от 22.07.2022 г., справка за нарушител/водач Б. Г., свидетелство за регистрация №012218214 от 14.03.2022 г., писмо рег.№28230 от 05.04.2024 г., заявление №210769045586 от 23.11.2021 г. и заявление №220769009729 от 14.03.2022 г.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По същество не е спорно между страните и се установява категорично от приобщените доказателства, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявал процесното МПС л. а. „БМВ 530Д", рег.№В9602ТХ, за което от 03.01.2022 г. била отразена служебно дерегистрация, извършена на основание чл.143, ал.15 ЗДвП – поради непререгистриране на МПС в установения едномесечен срок от датата на придобиване на автомобила от въззивника Б. Г. с договор за продажба №12330 от 01.11.2021 г. При тези констатации съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.140, ал.1 ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

По силата на чл.145, ал.2 ЗДвП, от датата на придобиване на лекия автомобил на 01.11.2021 г. приобретателят Б. Г. е бил длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Въззивникът не е изпълнил това свое законово задължение в указания срок, а така също, не е изтъкнал основания за изключението по чл.145, ал.2 ЗДвП, касаещо придобиване на пътното превозно средство от търговец с цел продажба, поради което след изтичане на два месеца от придобиването е осъществено служебно прекратяване на регистрацията чрез автоматично отбелязване в информационната система на КАТ, на основание чл.143, ал.15 ЗДвП.

Съдът намира за неоснователно застъпеното от въззивника становище за неосъщественост на нарушението от субективна страна, тъй като преди изтичане на едномесечния срок е представил закупеното МПС за пререгистрация на 23.11.2021 г. и поради неустановяване на номер на двигателя получил от служител на сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас указание, че заявлението му е регистрирано и не следва да подава нови документи при последващо явяване. При това представяне на процесното превозно средство за пререгистрация въззивникът несъмнено е бил наясно, че съответната удостоверителна процедура е останала неосъществена. Наред с това, полученото указание, че заявлението от същата дата е надлежно регистрирано и не следва да се подава ново такова при последващо представяне на автомобила за пререгистрация, нито имплицира, нито може да се приема като някаква форма на надлежно дадено позволение да се пропусне законоустановения едномесечен срок по чл.145, ал.2 ЗДвП. Поради това, въззивникът не е имал никакво основание да счита за отпаднало, задължението да регистрира придобитото МПС в срок до 01.12.2021 г. По така счетеното за неоснователно становище на въззивника за пълнота следва да се изтъкне, че същият е разполагал с други средства за административноправна защита на своите права от незаконосъобразност на действията на съответния административен орган по неосъществената процедура за пререгистрация на съответното МПС по заявление рег.№210769045586 от 23.11.2021 г.

3

Тъй като регистрацията на превозното средство се прекратява по силата на закона, законодателят не е включил изискване за уведомяване на собственика. Като правоспособен водач въззивникът е бил длъжен да знае задължението по чл.145, ал.2 ЗДвП за регистриране на придобития автомобил в едномесечен срок от закупуването му, т. е. до 01.12.2021 г. Неизпълнението му обуславя пряк умисъл при извършване на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, което е доказано и от обективна страна.

Следва да се има предвид, че е неотносима към процесното нарушение съдебната практика, касаеща нарушения, възникнали поради липса на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", в която хипотеза служебна дерегистрация на автомобилите се извършва по различни правила, посочени в чл.143, ал.10 ЗДвП.

Служебната дерегистрация на автомобилите по чл.143, ал.15 ЗДвП поради неспазване на задължението по чл.145, ал.2 ЗДвП е напълно различна санкция, регламентирано по друг начин от законодателя в сравнение със служебната дерегистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП поради неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по чл.483, ал.1, т.1 КЗ. Разликата е изрично отразена и в Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. на смесен състав на ВКС и ВАС по тълкувателно дело №3/2022 г., където е се изтъква, че "не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство".

Наказващият орган правилно е определил съответстващата на нарушението санкционна норма по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, предвиждаща две кумулативно приложими наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв и е наложил всяко от тях в минималния предвиден размер.

Въпреки това, като взе предвид, че процесното нарушение е осъществено преди почти три години от датата на приключване на съдебните прения по настоящото първоинстанционно производство, както и предвид обстоятелството, че по своята същност нарушението не е свързано със застрашаване безопасността на движението, съдът намира налагането на потежкото от двете наказания – „лишаване от право да управлява МПС“ повече от три години след извършване на нарушението и след неговото отстраняване, за прекомерно по тежест, поради което и съобразно чл.63, ал7, т.2, пр.2, вр. ал.2, т.4 ЗАНН, в частта относно това наказание оспореното НП следва да бъде изменено чрез неговата замяна с предвиденото за същото нарушение по-леко наказание – глоба в установения минимален размер.