Решение № 34 от 01.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Велико Търново, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора С. Г. Ц. и Т. Н. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600148 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 7/07.03.2025 г. по НОХД № 492/2022 г. Окръжен съд – Плевен признал подсъдимите М. С. Й. и К. С. Й. за виновни в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК и осъдил всеки от тях на по 7 години „Лишаване от свобода“. Постановил да изтърпят наказанието при първоначален „строг“ режим.

Със същата присъда признал И. Ю. Й. и Е. И. Ц. за виновни в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и им наложил на всеки от двамата наказание „доживотен затвор“ при „специален“ режим.

С присъдата признал и Р. М. С. за виновен в извършване на 1 престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК и го осъдил на 12 години „Лишаване от свобода“ при „Строг“ режим, като на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК приспаднал времето, през което е бил задържан за срок от 72 часа и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 26.102021г.

Подсъдимите били осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци и частни обвинители В. А. и М. И. сумата от 133 440.87 лева, от които 103 440.87 лева, представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди и 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, в резултат на деянието от 13.07.2010 г. в с. Брестовец, обл. Плевен по чл. 199, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 26 от НК, ведно със законната лихва , считано от дата на деликта до окончателното й изплащане.

Със същата присъда подсъдимите са били осъдени солидарно да заплатят и на граждански ищци С. А., И. А. и К. А. сумата от 6772.50 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието, извършено на 10.09.2010 г. в с. Гривица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане. Съдът ги осъдил да заплатят 4% държавна такса върху уважените гражданските искове в размер на 5608.53 лева. Окръжният съд се произнесъл по разноските и веществените доказателства.

Срещу така постановената присъда са депозирани следните въззивни жалби: въззивна жалба от подсъдимия И. Ю. Й., чрез адв. Р. Р., в която се излага, че атакуваната присъда е неправилна незаконосъобразна – постановена единствено на обясненията на другите двама подсъдими К. и М. Й.и, за които били събрани категорични доказателства за влошените отношения между подс. И. Й. и посочените двама подсъдими. Отправя се искане пред настоящия съд атакуваната присъда да бъде отменена, постановена нова, с която подс. И.

Ю. Й. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение; въззивна жалба от адв. Н. М., служебен защитник на подс. Е. И. Ц., с наведени в същата твърдения за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост на оспорената присъда, както и че последната е постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

2

Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че приетите от съда фактически положения не съответстват на събраните доказателства; че липсват категорични доказателства, обосноваващи авторството на деянието, претендирано от държавното обвинение. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваната присъда, като се постанови нова, с която подс. Ц. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с указания по правилното прилагане на закона. В условията на алтернативност, претендира да се намали размера на наложеното наказание, в случай че въззивната инстанция намери обвинението за доказано и въззивна жалба от адв. Г., в качеството му на защитник на подс. Р. М. С., с наведени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост на оспорената присъда. Излага се, че последната е постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се от настоящата инстанция на основание чл. 335, ал. 2 от НПК присъдата да бъде отменена, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При условията на алтернативност се пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. С. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, съответно ако съдът не приеме горните доводи – да приеме, че наложеното му наказание е явно несправедливо, несъразмерно тежко и измени присъдата в тази и част, като го намали.

Присъдата е обжалвана - чрез присъединяване към жалба по реда на чл.

320, ал. 6 от НПК /л. 157 от ВНОХД/, и от подсъдимите М. Й. и К. Й., с искане за по-леко наказание, а по отношение на М. Й. в условията на алтернативност – за отмяна на присъдата и връщане делото за разглеждане на първата инстанция от друг състав на съда.

В съдебно заседание представителите на Апелативна прокуратура – Велико Търново предлагат присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а жалбите оставени без уважение. Излагат подробни съображения.

Пред настоящата инстанция адв. П. А., в качеството му на повереник на частните обвинители Н. И., И. И. и В. И., моли присъдата на Окръжен съд – 3

Плевен в частта, с която са признати за виновни И. Й. и Е. Ц., да бъде потвърдена.

Пред въззивния съд адв. Р. и адв. С., в качеството им на упълномощени защитници на подсъдимия И. Й., поддържат подадената жалба и молят присъдата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Твърдят, че липсват преки доказателства за участието на И. Й. в инкриминираните деяния. Излагат подробни съображения. Подсъдимият се присъединява към доводите на защитниците си, като излага и лични съображения.

Адвокат Н. М., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Е.

Ц., поддържа подадената жалба. Навежда оплаквания, че присъдата се крепи само на показанията на двама от подсъдимите, които търсят отмъщение и финансова изгода. Излага подробни съображения, досежно липсата на доказателства против подзащитния му Ц.. Подсъдимият поддържа доводите на защитника си, както и обясненията, които е дал. Твърди, че е невинен.

Адвокат Л. Г., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Р. С., поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения. Навежда оплакване за липса на мотиви към първоинстанционния съдебен акт. Излага подробни съображения. Моли присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Алтернативно моли съдът да намали размера на наложеното на Р. С. наказание. Подсъдимият поддържа доводите на защитника си и излага доводи, че не е извършвал грабежи с останалите подсъдими. Акцентира на пребиваването си в затвора по време на извършване на инкриминираните деяния. Моли делото да бъде прекратено или върнато за ново разглеждане на Окръжен съд – Плевен.

Адвокат Д. Д., в качеството му на служебен защитник на присъединилия се към жалбите на останалите подсъдими, подсъдимия М. Й., навежда доводи за несправедливост на наложеното наказание в смисъл завишено. Предоставя на съда да реши по вътрешно убеждение. Подсъдимият Й. поддържа казаното от защитника си и навежда подробни твърдения във връзка с осъществяваната престъпна дейност и обстоятелства относно инкриминирания случай.

Адвокат З. М., в качеството му на служебен защитник на присъединилия се към жалбите на останалите подсъдими - подсъдимия К. Й., навежда доводи 4 за явна несправедливост на наложеното наказание и пледира за намаляването му. Подсъдимият поддържа казаното от защитника си, като излага лични съображения.

В правото си на последна дума подсъдимият И. Й. моли да бъде оправдан, подсъдимите Е. Ц. и Р. С. заявяват, че са невинни и също молят да бъдат оправдани, а подсъдимите М. Й. и К. Й. оставят преценката на съда.

Въззиваемите частни обвинители и граждански ищци – В. А., И. А., К.

А., С. А. и М. И., редовно призовани не се явяват и не заемат становище по жалбите. Въззиваемите частни обвинители – Н. И., И. И. и В. И., редовно призовани не се явяват и не заемат становище по жалбите, за последните повереникът им адв. А. заема становище оспорената присъда да се потвърди, в частта й срещу подс. И. Й. и подс. Е. Ц., като правилна и законосъобразна.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени наведените с жалбите оплаквания, включително на присъединилите се подсъдими М. Й. и К. Й., становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт, в пределите и предмета на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Великотърновският апелативен съд като извърши собствен анализ на доказателствените източници, прие фактическа обстановка, идентична с тази , установена от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият М. С. Й., живущ в с. Върбица, обл. Плевен е български гражданин с основно образование. Същият е безработен и не женен. Осъждан е многократно за престъпления от общ характер. Към настоящия момент изтърпява наказание „доживотен затвор“ по влязла в сила присъда № 49/17.07.2015 г., постановена по НОХД № 1026/2014 г. на ОС -Плевен.

Подсъдимият К. С. Й. също е от с. Върбица, обл. Плевен, където и живее. Български гражданин с начално образование, безработен и неженен.

Многократно осъждан за престъпления от общ характер. Понастоящем 5 изтърпява наказание „доживотен затвор“ по влязла в сила присъда № 49/17.07.2015 г., постановена по НОХД № 1026/2014 г. на ОС - Плевен.

Подсъдимият И. Ю. Й. живее в с. Бръшляница, обл. Плевен. Български гражданин с основно образование, безработен, не е женен и е осъждан.

Подсъдимият Р. М. С. живее в с. Бръшляница, обл. Плевен, също български гражданин, без образование и не работи, не женен. Осъждан е многократно за престъпления от общ характер.

Подсъдимият Е. И. Ц. живее в с. Бръшляница, обл. Плевен. Български гражданин, с основно образование, работи и е неженен. Осъждан е за престъпления от общ характер.

Подсъдимите и починалия на 27.09.2018 г. Е. А. М. също от с.

Бръшляница, обл. Плевен се познавали, като поддържали приятелски отношения от дълги години. Изкарвали прехраната си и се издържали, вършейки кражби и грабежи. По повод на общата им престъпна дейност, между същите се формирали отношения на тясно разбирателство и доверие.

Липсата на постоянни легални доходи и социална ангажираност, както и необходимостта от средства за преживяване и издръжка, формирали у същите решение за набавянето им чрез незаконна дейност, вършейки кражби и грабежи от домовете на хора от област Плевен. При извършването на грабежите създали свои, специфични престъпни навици, чрез първоначално наблюдение и проучване на имотите, набелязани отнапред, включително и навиците на обитателите им. Всички участници в тази група, с изключение на Е. Ц. /наричан по прякор „купения – българин“/, са се познавали от деца и са си имали изградено изключително доверие, като са били обучавани от родителите си и са си споделяли подробности, относно извършените престъпни деяния.

При реализацията на намисленото и извършването на самите престъпни деяния носели маски на лицата си с прорези за очите и ръкавици на ръцете, за да не оставят следи на местопрестъплението. Нахували в набелязаните жилищата, в различни населени места в област Плевен, винаги след полунощ, за да са сигурни, че обитателите им вече са заспали. Оставали в чуждите жилища /имоти/ до около 05:00 часа, след което напускали местопроизшествието, тъй като в този времеви отрязък от денонощието се раздвижвали автомобили по пътищата, като по този начин се сливали с общия 6 пътникопоток, а и нямало да правят впечатление на полицейските органи.