Решение № 201 от 16.09.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Габрово, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело № 20244200100120 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от П.

П. Й., чрез адв. Б. М., против ЗК „Лев Инс“ АД, с цена на иска 150 000 лв. частично предявен от 200 000 лв., въз основа на която е образувано настоящото гр. д. № 120/24 г. по описа на ГбОС.

В исковата молба се излага, че ищецът е сина на П. П.в Й., който е починал вследствие на ПТП, настъпило на 27.09.2021г., около 15:50 ч., на път II- 44 /Севлиево - Габрово/, при км. 7+150, в района на Община Севлиево, с МПС управлявано от П.И.Х..

С влязла в сила присъда № 4 от 02.08.2023г., постановена по НОХД № 155/2023г. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово, потвърдена с решение № 135 от 21.11.2023г., постановено по ВНОХД № 283/2023г. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, П.И.Х. е признат за виновен в това, че на 27.09.2021 г., на път II-44 (Севлиево - Габрово) при км. 7+150 на територията на община Севлиево, при управление на моторно-превозно средство - товарен автомобил „Ф.", с peг. № **, движейки се в лентата за движение в посока към гр. С., нарушил правилото за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП, съгласно което: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне 1 опасност за движението", като застигайки не предприел своевременно спиране и блъснал електрическа инвалидна количка - тип „скутер", попътно движеща се пред него в посока към гр. С. и по непредпазливост причинил смъртта на П. П.в Й. от с. Г., общ. С., поради което и на основание чл. 343, ал.

1, б. „в" предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК и е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода.

Виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност, за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховка „Гражданска отговорност", като застрахователната полица е с № BG/22/121000297878, валидна от 22.01.2021 г. до 22.01.2022 г., сключена между собственика на МПС с марка „Ф.", модел „Д.", с peг. №** и ЗК „Лев Инс" АД.

На 31.03.2023г. ищецът предявил писмена претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като до настоящия момент не е получено плащане.

Ищецът, син на починалия при катастрофата П. П. Й., е бил в много близки и топли отношения с него, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Починалият е бил голяма опора в живота на сина си и най-близкия му човек. Синът все още не може да приеме мисълта, че баща му го е напуснал завинаги, страда много, все още преживява много тежко случилото се и постоянно има кошмари, свързани с катастрофата и смъртта на баща си, както и с момента на узнаването на тези факти. Двамата са разчитали един на друг. След смъртта на баща си, ищецът страда много, изпада в тежка депресия, привижда му се образа на баща му, сънува го и говори с него. Загубвайки баща си, ищецът губи своята физическа, емоционална и морална подкрепа, както към настоящия момент, така и за в бъдеще. Бащата е бил основна фигура в живота на ищеца до последно, както и пример за подражание от страна на П.. Внезапната загуба се изживява от ищеца като шокова и безмерна скръб. Ищецът търпи силни болки и интензивни страдания, които на осн. чл. 51 от ЗЗД следва да бъдат обезщетени.

Моли се, да се осъди ответника ЗК „Лев Инс" АД да заплати на ищеца, сумата от 150 000 лв., като частично предявен от общо 2 0 0 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди 2 във връзка със смъртта на неговия баща П. Й., починал при ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от момента на уведомяването на застрахователя - 31.03.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по делото.

В постъпилия отговор ответното дружество, чрез юр. М. В., оспорва предявения иск по основание и размер.

Не се оспорва, че към датата на настъпване на ПТП-то за МПС с марка „Ф.", модел „Д.", с per. № ** е имало валидна застраховка.

Оспорва се размера на иска, като прекомерно завишен, както и възникването на вреди, обосноваващи исковата претенция, за което се излагат подробни доводи. Оспорват се твърденията за съществуването и естеството на връзката между ищеца и пострадалото лице, както и че същата е прекъсната по причина настъпването на ПТП-то. Възразява се, че връзката между сина и бащата е била прекъсната значително преди настъпването на ПТП-то, поради раздялата на родителите на ищеца. Майка му го е отглеждала от детска възраст на различен адрес от този на бащата и двамата са били дезинтересирани и отчуждени.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който се е движел в инвалидна количка в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 107 от ЗДвП и чл. 15, ал. 5 от ЗДвП с поведението е създал предпоставки за настъпване на ПТП-то.

Оспорва се изцяло акцесорния иск за лихва.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и оспорва наведените в отговора възражения.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва иска по основание и размер, като поддържа отговора. И двете страни претендират разноските по делото.

Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като прецени събраните по делото доказателства, а именно: удостоверение за наследници от 08.10.2021 г.; застрахователна полица; присъда № 4 от 02.08.2023 г. по НОХД № 115/23 г. на ГбОС; решение № 135 от 21.11.2023 г . по ВНОХД № 283/23 г. на ВТАС; застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ от ищеца до ответното дружество от 31.03.2023 г.; приложеното НОХД 3

№ 115/23 г. на ГбОС; изслушаните свидетелски показания и приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

За ненуждаещи се от доказване са приетите от съда за безспорни факти и обстоятелства по делото, а именно:

Настъпването на ПТП, на 27.09.2021 г. около 15:50 ч., на път II- 44 /Севлиево - Габрово/, при км. 7+150, в района на Община Севлиево, вследствие на което пострадалият П. П.в Й. е починал, като същото е причинено виновно и противоправно от водача на застрахованото при ответника МПС управлявано от П.И.Х., който по НОХД № 115/23 г. на ГбОС е осъден с влязла в сила присъда, която на осн. чл. 300 от ГПК е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието.

Наличието на застраховка ГО на МПС-то, при ответното дружество и предявена застрахователна претенция на 31.03.2023 г. от ищеца към ответника, преди предявяване на настоящия иск, по реда на чл. 380 от КЗ, по която претенция няма произнасяне от страна на застрахователя и определяне на обезщетение.

Не е спорен и факта, че ищецът П. П. Й. е син на починалия при ПТП-то П. П.в Й., видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 08.10.2021 г.

В тежест на ищеца беше възложено да докаже понесените болки и страдания вследствие на процесното ПТП - интензитет и продължителност.

От свидетелските показания на св. А. Х., се установява, че същата живеела от 2015 г. на семейни начала с починалия, който имал две деца.

Когато се запознали, той живеел на Е. при майка си. П. и баща му били в много добри отношения, чували се постоянно, като П. му помагал с колите, с компютрите и подържал техниката. Те се виждали на Е., а като се преместили в с. Г., се виждали събота и неделя отново на Е.. Децата му я приели много добре. П. разчитал на баща си, той бил инвалид и нямал кой знае какви финансови възможности, но винаги им давал пари за празници, събирали се на рождени дни. П. много се гордеел със сина си П., който бил много ученолюбив и записал висше образование. След смъртта на П., П. дошъл с брат си да я види след погребението, как е, къде е бил баща им за последно. Погребението го организирали децата, те оправили всичко. П., след смъртта на баща си, се 4 чувствал съсипан и още го преживява. Той не е същия жизнерадостен, както преди. Тя ходи да види майката на П. и П. идва при тях. Пред П. бил пообщителен, сега говори с половин уста. Сега не бил тук (в залата), защото му било тежко.

От свидетелските показания на св. Й. се установява, че приятел на П., били от един квартал, запознали се през 2015 г. Познава баща му. Не знае много за личния му живот. Знае, че се казва П. Й., той живеел в Е.. Майката и бащата на П. били разведени, но той идвал за празниците и през уикенда в Е. при баща си. Никога не бил чувал да говори лошо за баща си, чувал го да си говорят по телефона. Той самият живее в Е.. Когато викал П. да излизат той винаги бил в гараж при баща си, разчиствал, помагал му. Баща му се занимавал с поправка на коли. Освен физически в работата, П. помагал на баща си с компютрите. След смъртта на баща му го търсил по Коледа, но той отказал да си комуникират. Казал му, че няма настроение да се вижда с приятели. В последствие П. му разказал, какво се случило с баща му. След инцидента се срещнали едва през 2023 г., като тогава не говорили за случилото се. Той бил по – затворен, не бил същия. Преди бил по – весел .

През 2022 г. майка му се свързала с него за да изведе малко П., искала да го прати на психолог, защото бил затворен, нямал желание да комуникира с никой. Към момента, не мисли, че (П.) е преживял загубата.

Свидетелката М. С.- Б. свидетелства, че познава П. Й. само по физиономия, но няма близки контакти, защото дошли да живеят в селото (Г.) късно.

От показанията на св. Ц. И. се установява, че познава П. Й., който починал при катастрофа на 27.09.2021 г. Той живеел с А. Х. в Г.. Виждали се с децата на П. по празниците, като с П. се виждали предимно в Е.. Те са семейни приятели, ходила е при починалия П. на Е., който поправял коли и мотори. От П. научила, че П. е студент в Габрово, той много се гордеел с него. Веднъж видяла синовете му да отиват при А., тя самата не е общувала с тях. П. бил много съкрушен на погребението.

От показанията на св. К. Й., брат на починалия, се установява, че е в близки отношения с П.. Имал фирма, част от машините били на Е., където брат му ползвал помещението като сервиз за коли. Племенниците му идвали там постоянно, когато не са на училище. П. живеел в съседен квартал, след 5 като родителите му се разделили. Тогава той бил на една година. П. и баща му винаги са поддържали връзка, имали общи интереси към колите. През почивните дни П. винаги идвал при тях , оставал да преспива, а като пораснал оставал и по цели седмици. Отношенията между брат му и П. били много топли. Той казал на П. за инцидента на другия ден, като той реагирал много лошо. Преживял го тежко. Той разчитал на баща си и баща му на него. П. помагал на брат му с компютрите. Брат му давал издръжка на децата си, но ако им било нужно нещо повече той им помагал. След смъртта на брат му П. се затворил и отдръпнал, не искал до говори с чичо си. Погребението организирали двамата братя.

Във връзка с възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат съдът допусна и прие съдебно- автотехническа експертиза.

От същата се установява, че инвалидната количка с пострадалия се движила по пътното платно със скорост от 15 км/ч, когато е настигната от МПС-то управлявано от П. Х., който се е движил с 90 км. в част. ПТП-то е настъпило на прав хоризонтален участък, в светлата част на денонощието, около 15 ч., като водачът на МПС-то е предприел спиране преди удара, след което застига попътно движещата се инвалидна количка и настъпва удар между тях. На мястото на ПТП-то няма отделна лента или алея за движение на мотопеди, велосипеди и немоторни превозни средства. Инвалидната количка се е намирала в дясната част на дясна пътна лента за движение и няма забрана същата да се движи по този път (видно от даденото разяснение от вещото лице в о.с.з.). Ударът е бил непредотвратим за водача на инвалидната количка, която е застигната и ударена отзад от МПС-то. Водачът на МПС-то е имал възможност да възприеме инвалидната количка от по- голямо разстояние (от 135, 3 м.) от мястото на удара и същото е било предотвратимо за него (опасната зона за спиране за него е на 78,7 м.) чрез спиране, но водачът е предприел такова късно, едва на 36 м. от удара.