Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 464 от 17.06.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 343/2026
Вид
Определение № 464
Подписан
17.06.2026
В сила
17.06.2026
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. ХАСКОВО, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500343 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 от ГПК образувано по частна жалба подадена от адв. П.П..

С определение № 2831 / 17.12.2025 г., постановено по гражданско дело № 2922/2024 г. Районен съд Хасково е оставил без уважение молба с вх. № 20505/17.11.2025г. подадена от Л. П. П., чрез адв. П.П., за изменение на Решение № 822/17.10.2025г., постановено по гр. дело № 2922 по описа за 2024 г. на РС – Хасково, в частта на разноските.

Недоволен от постановеното определение е останал жалбоподателят Л.

П., който чрез пълномощника си адв. П. П. обжалва в срок. Счита, че постановеното определение е неправилно и моли то да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважена подадената молба с правно основание чл. 248 от ГПК като не се възлагат в тежест на потребителя да заплати на кредитора сторените от него разноски. Счита,че с постановеното определение се нарушават потребителски права и същото не е съобразено с принципът на ефективността, който СЕС е приел, а именно да не възпира потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

В срок е постъпил писмен отговор от юрк.К., пълномощник на „ Изи Асет 1

Мениджмънт“ АД, с който оспорва подадената частна жалба. Счита,че постановеното от РС Хасково определение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД, предявен от „ Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. *** против Л. П. П.

Съдът е постановил Решение № 822 / 17.10.2025 г., с което е осъдил Л. П.

П. да заплати на "Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.***, сумата от 470,40 лева, представляваща чистата стойност на кредита – дължима и непогасена главница по Договор за паричен заем № *** г., сключен между Л. П. П. и „Изи Асет Мениджмънт" АД, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 470,40 лева до пълния претендиран размер от 557,64 лева и предявения иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 38,16 лева - възнаградителна лихва.

Съдът е осъдил Л. П. П. да заплати на "Изи Асет Мениджмънт" АД сумата от 355,28 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски по делото.

Съдът е осъдил "Изи Асет Мениджмънт" АД да заплати на адв. П.И.П. от АК - Хасково, с личен № 1300053663 с адрес на кантората - гр.***, сумата от 200,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по делото.

С молба вх. № 20505/17.11.2025 г. адв. П. е направил искане за изменение на постановеното решение в частта на разноските, като се отмени в частта, в която в тежест на потребителя, ответник в производството, са възложени разноски в размер на 355.28 лв.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение така подадената молба. Посочил е, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта на разноските.

Определението на съда е връчено на страната на 12.01.2026 г. Частната жалба е подадена в срок, на 26.01.2026 г., поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Постановеното определение по

2 реда на чл.248 от

ГПК е законосъобразно, с адекватно приложение на относимите правни норми.

Според изложеното в решението на СЕС от 16.07.2020 г. разпределението на разноските по съдебното производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие,че са спазени принципите на равностойност и на ефективност.

Принципът на ефективност като цяло допуска потребителят да понесе определени съдебни разноски, когато предявява иск за установяване на неравноправния характер на договора. В решението на СЕС не е отречена възможността в определени хипотези длъжникът да понесе част от съдебните разноски, които е направил. Отричайки тази възможност би се стигнало до злоупотреба от страна на потребителя и недобросъвестно упражняване от негова страна на правото си на връщане на недължимо платени суми. Макар и потребител, както е посочил и решаващият съд, посоченото качество на ответника не изключва по принцип заплащането от негова страна разноски в производството. В случая се касае за предявен осъдителен иск от кредитора за заплащане от страна на длъжника на незаплатената от него главница по договор за паричен заем. Няма спор,че ответникът е сключил договор за заем, по силата на който е получил заем в размер на 1000 лв. и че към момента не е погасил главница в размер на 470,40 лв., в който размер е уважен този иск / съдът е разгледал и уважил възраженията за нищожност и приел,че длъжникът дължи връщане само на чистата сума по кредита, съгласно чл.23 от ЗПК/. След като не е изпълнил своето задължение да върне в уговорените срокове дължимата сума, то за ищеца остава възможността да получи дължимото, като предяви иск. В този случай не може да се отрече задължението на длъжника, който е неизправна страна по договора, да заплати сторените в производството разноски.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2831 / 17.12.2025 г. на РС Хасково, постановено по гражданско дело № 2922/2024 г., с което съдът е оставил без уважение молба с вх. № 20505/17.11.2025г. подадена от Л. П. П., чрез адв.

П.П., за изменение на Решение № 822/17.10.2025г., постановено по гр. дело № 2922 по описа за 2024 г. на РС – Хасково, в частта на разноските, касаещи 3 частта, в която съдът е осъдил Л. П. П. да заплати на "Изи Асет Мениджмънт" АД сумата от 355,28 лева разноски в производството

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4