Решение № 312 от 26.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Велико Търново, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500116 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258и сл. ГПК

Предмет на подадената от името на „БДЖ-ПП“ ЕООД-Поделение за п.п.Горна Оряховица- гр.Г.Оряховица чрез пълномощника му адвокат Д. Х. от ВАК , въззивна жалба е Решение № 667 по гр.д.1022/.2022 г. на ГОРС, с което е постановена отмяна на наложено на А. Р. М. дисциплинарно наказание „забележка“, с молба за отмяната му , отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по производството разноски.

Изложени са оплаквания/ доводи/ за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради неточна преценка на събраните устни доказателства/ свидетелски показания / във взаимна съпоставимост от гледище на логическата им правдоподобност и необсъждането им в съвкупна връзка с всички обстоятелства / чл.12, чл. 235, ал.2 ГПК/, значими за спорното преобразуващо право , чието отрицание се налага от установения факт на извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение, който противно на убедителността на необорените показания на свидетелите на ответната страна , съдът, давайки вяра само на противоречащите с тях по ключовите моменти показания на свидетеля В. е приел за неустановен.

В.з. писмено поддържа жалбата.

1

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на жалбата от името на насрещната страна не е подаден.

В с.з. пълномощникът й- адвокат М. С. от ВТАК я оспорва с доводи за пълно съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон , изложени в писмена защита .

Съдът като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявен е иск , имащ за предмет преобразуващо субективно право за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”, черпещ допустимо битие / основание/ нормата на чл.358, ал.1, т.1 , вр. с чл.357 от КТ.

Ищецът А. Р. М. твърди , че работи на длъжност „Началник-влак, пътническо движение“ при „Поделение за п.п. - Горна Оряховица“ към „БДЖ - ПП"ЕООД. Със заповед № 48/16.05.2022 г. на директора на поделението, връчена на 17.05.2022 г. й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това , че на 16.03.2022 г. при обслужване на влак № 2610 на гара София, подала заповед за потегляне на влака , без да е получила сигнал „Готовност“ от кондуктора. Отрича да е извършила вмененото й нарушение на трудовата дисциплина , защото преди да подаде заповедта към локомотивния машинист се е уверила , че всички врати на влака са затворени и е получила необходимия сигнал. Моли съда да постанови решение , с което да отмени наказанието.

Ответникът чрез горепосочения си пълномощник оспорва предявения иск и моли да претърпи отрицателна санкция на отхвърляне като неоснователен с присъждане на направените по производството разноски. Разполагал е като работодател със субективното право да наложи на ищеца най- лекото дисциплинарно наказание и го е упражнил по надлежен /правомерен начин, тъй-като описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина е установен в процедурата по чл. 193, ал.1 КТ факт.

Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 188, т.1, вр. с чл. 187, ал.1, т.3, пр.1-во КТ за това , че на 16.03.2022 г. А. Р. М. , по време на работа, в качеството си на началник на влак № 2610, по време на престоя на влака на гара София север е подала на локомотивния машинист заповед за заминаване, без да е получил сигнал „Готовност“ от кондуктора на влака, което нейно действие на неизпълнение на трудовите й задължения е в нарушение на чл.18 от Инструкция за началника на пътнически влак и чл.398, ал.1 от Наредба № 58 за правилата за техническа експлоатация , движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт.

Безспорни и установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК са обстоятелствата на съществуващо трудово правоотношение между страните; длъжността на М.; че на 2 въпросната дата 16.03.2022г. е изпълнявала трудовите си функции , произтичащи от тази длъжност / началник влак / на конкретното място около обед като участник на превозната бригада на влак №2610. Затова въззивният съд, упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към фактическите констатации на първоинстанционния в мотивната част на обжалваното решение.

Спорен е въпросът дали заповедта за заминаване , достигнала до възприятието на машиниста на влака за готовността да потегли , подадена в качеството й на ръководител на превозната бригада, се е предхождала от получен от кондуктора сигнал за такава готовност, след като условията за безопасност за потеглянето са били налице / по делото не е спорно, че той е трябвало да сигнализира- извод, следващ от изискването на чл.20 от Инструкция за началника на пътническия влак / или не ?

Отговорът, произтичащ от логическата преценка на изслушаните свидетелски показания е отрицателен.

Преди да подаде на машиниста разрешителен сигнал за готовността на влака да потегли / чрез вдигане нагоре на свит жълт флаг денем, насочване на зелена светлинанощем, като и в двата случая трябва да изговори високо думата „Готово“/ ръководителят на превозната бригада / началникът на влака/ е длъжен да се увери, изчака и възприеме следните положения : а/ изходният светофар за обслужвания от него влак е с разрешаващ сигнал; б/получаване на сигнал за готовност от бригадата си , както и в/ лично да се убеди, че няма пречка за тръгването на влака и е време за тръгване-чл.398, ал.1, изр.2-ро от Наредба № 58/02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация , движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт , издадена от министъра на транспорта на основание чл. 29, ал.2 и чл.115 от Закона за железопътния транспорт / обн.

ДВ. бр.73/05.09.2006 г. /. Това му задължение / включващо в съдържанието си няколко елемента на внимание/, неотменно и закономерно предхождащо подаването на разрешителния сигнал „Готовност“ / заповед за заминаване / е въведено в текстовете на чл.18, чл.19 и чл.20 от Инструкция за началника на пътнически влак от 2010 г., одобрена от изпълнителния директор на „БДЖ“, за която е безспорно , че е сведена до знанието на ищеца и е неделима част от предмета на длъжността му , която трябва да познава.

Задължението попада в хипотезите на чл. 126, т.5, т. 10 КТ , формулиращи по абстрактен начин задълженията на работника или служителя.

Очевидно е , че неизпълнението му чрез действие или бездействие, когато не се дължи на обстоятелства, правещи невъзможно изпълнението и изключващи вината / чл.81, ал.1 ЗЗД, чл. 15, чл.16 НК/ разкрива отрицателното явление противоправност / поведение, което е обективно несъответно на правилата/, съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.3 , вр. с чл. 186, изр.1-во КТ и съответно дава основание на работодателя да наложи дисциплинарно наказание , без това му право относно най- лекото от тях -забележка , да може да се счита за изключено / невъзникнало/ по съображения за „формалност“ на нарушението. А не може да се счита за изключено , защото тези правила са старателно обмислени и създадени не просто от засилена склонност 3 към формализъм, а заради осигуряване на обществената безопасност при използването на железопътния транспорт с цел предотвратяване настъпването на вредни последици , които може да имат/ и най често имат/ тежък за здравето и трагичен за живота на хората характер.

Нормално е по начало ръководителят на превозната бригада / началникът на влака/ при изпълнение на задължението си , разгледано по-горе да стои от страната на приемното здание / сградата на гарата/, щом пътниците използват два перона за този влак – чл. 398, ал.1, изр.1-во от Наредба № 58/02.08.2006 г. Нормално е лицето / в случая кондуктора на влака/ , от което ръководителят на превозната бригада трябва да получи сигнал за готовност, че може да подаде на машиниста заповед/ разрешителен сигнал/ за потегляне на влака, да се намира от същата страна , на която той се намира, тъй-като в противен случай информационната връзка помежду им би била трудно осъществима, т.е. поставена в ситуация на неестествено протичане и затова логически неприемлива като нормативна допустимост.

След пристигането си на гарата на втори коловоз в 12.21 часа, влак 2610 е престоял в покой една минута / до 12.22 часа/ съгласно отбелязаното в подписания от ищеца придружителен лист / л.24 на делото/ - време на престой , което се потвърждава от показанията на свидетелите З.С. и Б.С. и не съответства на твърдението на свидетеля М.

В. / кондуктор на влака/, че влакът е стоял повече от една минута , за да се изчака пристигането на влака за Видин на трети коловоз. Несъответствието е в пряко противоречие с категоричното изявление на посочените двама свидетели , намирали се на перона от страната на приемното здание , натоварени да извършат проверка за спазване на правилата за безопасност при използването на железопътния транспорт, че за времето на престоя на влак 2610 , зад него не е имало друг влак, тъй-като такъв нито е имало вече пристигнал /“заварен“/ на гарата, нито е пристигал, нито е заминавал.

През цялото време на престоя на влака началникът му е стоял само от страната на приемното здание/ където впрочем е трябвало да стои/, откъдето е подал заповедта за потегляне - обстоятелства , които са безспорни и установени от показанията на двамата служители на ЦУ на „БДЖ п.п.“ ЕООД.

Следователно от същата страна е трябвало до получи сигнал за готовност от кондуктора чрез вдигната ръка , при все , че от нея / отдясно на локомотива/ е бил машинистът, но там кондукторът не се е появил, т.е. вдигната ръка не е имало – категоричното и непротиворечиво изявление на свидетелите проверяващи.

Този отрицателен факт е достатъчно доказателство за неизпълнение на задължението като основание за налагане на наказанието и да се изисква от работодателя да го доказва / основанието/ в повече от това и в „цялата му пълнота“ , би се стигнало дотам, че да му се вменява типичната за наказателния, но неприемлива и крайно неуместна за гражданския процес, формула: „ по несъмнен и категоричен начин“.

Вярно е, че нему е тежестта на доказване на основанието / конкретния факт на нарушение на трудовата дисциплина/ за налагане на дисциплинарното наказание , но тя не изключва задължението на работника или служителя да установи онези обстоятелства, на 4 които основава изгодни за каузата си по делото последици, щом ги твърди – чл.154, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди , че е получил сигнал за готовност от кондуктора М. В. и за установяването на този факт е поискал изслушването на свидетелските й показания, което е сторено от съда.

По най- важните обстоятелствени моменти обаче , тези показания съдържат логически противоречия / „вътрешни“ и в съпоставка с показанията на свидетелите, извършили проверката /, поставящи под сериозно съмнение тяхната правдоподобност, което неминуемо ги лишава от пълна доверителност.

Няма как А. М., хем да е била от страната на приемното здание / където всъщност е била и е трябвало да бъде / , хем от страната на трети коловоз / където свидетелят твърди да е била заради „видинския влак“ / и да е получила сигнала на кондуктора именно от тази страна , когато е гледала към гарата / „Аз гледах към видинския влак, А. гледаше към приемното здание“/ , т.е. стояла е с гръб към третия коловоз !? А по какъв начин й е подаден сигнала и как го е получила/ възприела/ , когато подаването му е трябвало да бъде от страната на приемното здание с вдигната ръка , за да последва подаване на разрешителния сигнал „Готово“ към машиниста за потегляне , намиращ се от нея ? Ако са имали такава уговорка/ както казва свидетелят/ едната да гледа за качване и слизане на пътници от едната , а втората - от другата страна на влака, тогава логически трудно обяснимо е защо и двете в момента на подаване на сигнала/ както твърди В./ са били от страната на трети коловоз / „Аз подадох сигнала „Готово“ от страната на видинския влак , където в този момент се намираше А...“: коя от тях е гледала тогава към страната на приемното здание ?/ ? Щом М. В. е гледала първо към сградата на гарата в изчакване да се прехвърлят пътниците за „видинския влак“, преминавайки през влак 2610, как едновременно с това е гледала и на обратната страна/!?/ „Аз първо погледнах към сградата на гарата , изчаках да прехвърлят пътниците , гледайки към видинския влак“/. Ако съгласно уговорката А. М. е трябвало да гледа към приемното здание , не би имало смисъл да се насочва/ премества към страната на „видинския влак“.