Решение № 965 от 18.10.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 965 гр. Бургас, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100500963 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „Евробилд - БГ“ ЕООД, ЕИК 102900597, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Гладстон“ № 28, против Решение № 494 от 22.03.2022 г. по гр.д.5449/2021 г. по описа на БРС, с което на основание чл.26, ал.2, изр.1, предл.последно от ЗЗД, е прогласен за нищожен като привиден договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2019 г. сключен между М. К. Р. и Г. С. Р., от една страна, в качеството им на продавачи, и „ЕВРОБИЛД БГ“ ЕООД, от друга, в качеството на купувач, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 53/18.02.2019 г. по нот. дело № 46/2019 г. по описа на нотариус Цвета Атанасова, и с което решение въззивникът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на БРС сумата от 245,90 лв, представляваща дължима държавна такса за уважения иск.

Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, а по същество за неправилно и необосновано.

По отношение на недопустимостта на решението се твърди, че тя е резултат от разглеждането и произнасянето по недопустим иск. По-конкретно се твърди, че по гр.д.3198/2019 г. на БРС (съотв.в.гр.д.1314/2020 г. на БОС и гр.д.738/2021 г. на ВКС), вече е бил разглеждан иск на същите ищци против същия ответник със същия петитум - искане за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в Нот.акт № *** г. на Нотариус Цвета 1

Атанасова, peг.№ 458 в НК, и в рамките на това производство ищците е следвало да посочат и изчерпят всички факти, на които основават претенцията си за нищожност на сделката.

Твърди се още, че в предходната им искова молба липсва и не е въведено фактическо твърдение за нищожност на сделката, поради привидност на сделката, като този пропуск не може да се поправи чрез нова искова молба и в ново съдебно производство.

Твърди се, че при това положение е преклудирана възможността на ищците да се претендира отново нищожност на същата сделка при наличието на вече влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че същата тази сделка е валидна. Сочи се, че силата на пресъдено нещо се разпростира и върху основанието на иска, което ищците са имали възможност да изложат в първата си искова молба, но са пропуснали да направят това.

По същество се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. В тази връзка се твърди, че неправилно съдът е дал вяра на показанията на дъщерята на ищците, като приема, че свидетелските показания на водения от ответната страна свидетел — снаха на ищците, не са достоверни и са в противоречие с показанията на другия свидетел, без особено обсъждане на изложеното от свидетелите и без никаква съпоставка с останалия и приетия по делото доказателствен материал.

Сочи се, че съдът не е съобразил, изложените твърдения от ответното дружество, че ищците са родители на управителя на ответното дружество, а процесният договор е сключен в резултат на поредица от действия на страните, разкриващи установени между тях комплексни правоотношения като преследваната от всички тях цел била осъществяване на общи инвестиционни намерения, свързани със застрояване на имота, които твърдения се подкрепят от представените по делото доказателства - справка от имотен регистър по партида на ПИ с идентификатор *** (необсъдена от съда), от която се установява, че преди сключване на процесния договор, върху имота е наложена възбрана на основание обезпечителна заповед от фирма с която ищците са сключили предварителен договор за бъдещо застрояване на процесния имот, който в последствие са решили да развалят;

Договор за потребителски кредит HL29116 от 08.11.2007 г., по силата на който „Юробанк и Еф Джи България“ АД е отпуснала банков кредит на сина на ищците Н. Г.

Райков и управител на ответното дружество, и банково извлечение от 14.11.2007 г. от което е видно, че на същата дата от сметката на Н. Р. е наредена сумата от 164500 евро в полза на бенефициента Г. Р. и ищец в настоящото дело; справка от имотния регистър, от която е видно, че на 15.11.2007 г. ищецът Г. Р. е закупил ид.части от процесния поземлен имот от свои роднини и др.

Излагат се оплаквания, че съдът кредитира показанията на св.Т. Р., независимо от родствените й връзки със страните по делото, а обсъжда бегло показанията на св.В. И.-Р., които са обективни, последователни и логични и намиращи опора в останалия доказателствен материал.

Сочи се, че настъпилата по-късно промяна във волята на Г. Р. и изразеното от него недоверие към сина му, довели до отпадане съгласието между договарящите заема лица, съответно и до несключване на договора за заем за 100 000 евро за започване на 2 строителство, се установява от представените по делото писмени доказателства свидетелски показания на А. Р. от приложения по делото протокол от разпит по гр.д.3198/2019 г. на БРС.

Твърди се, че от представените по делото доказателства се установява, че условията по процесната сделка са били желани и договорени между страните, съгласувано било уреждането на финансовите им отношения за реализация на общата им цел инвестиционно проектиране и строителство в процесния парцел.

Сочи се, че представените по делото доказателства, вкл. „обратно писмо“, доказват, че процесната сделка не представлява някакво изолирано правно действие, а обезпечава едно друго последващо правно действие - реализиране на строителство върху процесния имот, като обратното писмо е гаранция в отношенията на страните в настоящия процес и третото лице - кредитор на ищците и бъдещ суперфициар, ведно с ответното дружество.

На следващо място се твърди, че съдът не е съобразил и факта, че ищците не доказват в процеса, ако е налице симулация и подставено лице, то каква е в действителност прикритата реална сделка, желана от страните, и каква е действителната воля на продавачите.

Твърди се още, че при положени, че в първоинстанционното производство е доказано, че процесният недвижим имот е продаден на дружеството на сина на ищците, тъй като това е етап от комплексни правоотношения между страните по повод придобиване и реализиране на инвестиционни строителни дейности в парцела, неправилно БРС е приел, че се касае за симулативна сделка и то за такава симулация от категорията на абсолютната симулация. Сочи се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че процесната сделка е недействителна, поради симулация, тъй като съдът е ограничил своя анализ на доказателствата по делото единствено и само до простото приемане на изходящия от страната документ - обратно писмо, без да се обследва, тълкува и изясни в цялост волята на страните и да изясни действителните им отношения.

На следващо място се твърди, че съдът не е обсъдил и няколко групи факти, значими за правилното решаване на настоящия казус и наличието на обратно писмо правния статус на продавания имот към момента на сключването на договора обременеността на земята към този момент с тежести, съотв. придобиването от купувача на имот с ипотеки и възбрани и то за обезпечения на задължения на значителна стойност, което е наложило съставянето на процесното обратно писмо.

Твърди се също, че неправилно БРС е тълкувал и анализирал процесното обратно писмо в цялост като съдържание и във връзка с останалия доказателствен материал по делото. Сочи се, че съдът не е съобразил, че в случая не е налице класическата конструкция на „поставено лице“ или „сламен човек“, тъй като съставеното обратно писмо и изповяданата сделка не целят да прикрият или заблудят някого или трети лица, а служи за обезпечение и гаранция в едни бъдещ момент при евентуално прекратяване на преговори за 3 проектиране и строителство в имота. Сочи се, че въпреки, че съдът приема, че е налице симулация, никъде в решението не е посочено какво е прикритото съглашение.

Твърди се, че съдът неправилно е приложил закона, като не е съобразил, че обратното писмо трябва да съдържа всички действителни уговорки, всички клаузи от съдържанието на прикрития договор, и е недопустимо е да се установява точното съдържание на прикрития договор със свидетелски показания.

Сочи се, че при положение, че обратното писмо е издадено преди датата на сделката и към този момент няма предмет, както и, че изхожда само от една от страните, неправилно БРС е приел, че е без значение факта, че обратното писмо е съставено преди сделката, не променя абсолютната симулация.

Твърди се, че само по себе си, наличието на обратно писмо не може да обоснове извод за абсолютна симулация на договора за покупко-продажба, освен ако обсъждането в съвкупност с останалите доказателствени факти и тълкуване на действителната, обективирана в договора воля, не обоснове еднозначен и категоричен извод, че съконтрахентите по договора за покупко-продажба не са желаели настъпването на правните му последици.

Заявено е искане по доказателствата - прилагане като доказателство на гр.д.3198/2019 г. по описа на БРС, уважено от въззивния съд.

Въззиваемите М. К. Р. и Г. С. Р., чрез процесуалния им представител адв.А.Тодорова от САК, оспорват като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК и в съдебно заседание.

Оспорва се твърдението на въззивника, че настоящият правен спор между страните, вече е решен с влязло в сила решение. Твърди се, че това изявление за първи път се прави с въззивната жалба, съотв.във въззивното производство, поради което същото е преклудирано, тъй като не представлява нито новонастъпили, нито нововъзникнали факти и обстоятелства, които въззивникът не е могъл да представи пред първа инстанция. Твърди се също, че гр.д.3198/2019 г. на Б PC, в.гр.д.1314/2020 г. на БОС и гр.д.738/2021 г. на ВКС, са с различен предмет, поради което се иска съдът да не приема приложените към въззивната жалба писмени доказателства.

Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на дъщерята на ищците и сестра на управителя на въззиваемото дружество - Т. Р., тъй като същите са последователни и се подкрепят от събраните по делото доказателства, както и правилно не е кредитирал показанията на св.В. И.-Р., тъй като същите са противоречиви.

Оспорват се като неоснователни оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице симулативна сделка. Твърди се, че съдът подробно е анализирал всички представени и кредитирани по делото доказателства и е стигнал до правилното и обосновано заключение, че в конкретния случай е налице „абсолютна симулация“.

Изложени са твърдения по фактите, преповтарящи твърденията в исковата молба.

4

Твърди се, че от представения от ответника като писмено доказателство Отчет по сметка за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. на банковата сметка на дружеството „Евробилд Бг” ЕООД, се установява, че преведените от „Евробилд Бг” ЕООД на Г. С. Р. на 18.02.2019 г. 4 500 лв с основание -„Покупко-продажба- нотариален акт”, и на на 27.02.2019 г. 15 000 лв с основание -„Покупко-продажба- нотариален акт”, кореспондиращи с уговореното за плащане на продажната цена в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. , на 28.02.2019 г., са били преведени обратно на „Евробилд Бг” ЕООД с посочено основание - „връщане на превод”, т.е.покупката цена е била върната на дружеството купувач, което потвърждава тезата на ищците за наличието на симулация.

Останалите писмени доказателства се твърди, че са неотносими към спора.

Изложени са съображения във връзка с особеностите на привидния (симулативен) договор, като се твърди, че в случая е налице нищожност на Договора за покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2019г. в хипотезата на абсолютна симулация - привидност на съглашението при отсъствие на друго прикрито съглашение с купувача на този имот, което твърдение, според тях, се доказва от представеното обратно писмо, с което страните се съгласили, че не желаят настъпването на правните последици от сключения договор.