Решение № 937 от 20.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100508219 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 1765 от 07.03.2022 г., по гр.д. № 29286/2021 г. по описа на СРС, 27-ми състав, е уважен предявеният иск с правно осн. чл.74, ал.1 ЗЗДискр от С. И. М. срещу Р. И.

Г. за сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр. по признак „увреждане“, под формата на „тормоз“, установена с влязло в сила на 05.12.2018г. Решение № 290/11.07.2018г. на КЗД, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането, като искът за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2000 лева е отхвърлен.

Със същото Решение е уважен предявеният иск с правно осн. чл.74, ал.1 ЗЗДискр от С. И. М. срещу М. Ц. Г. за сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр. по признак „увреждане“, под формата на „тормоз“, установена с влязло в сила на 05.12.2018г. Решение № 290/11.07.2018г. на КЗД, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането, като искът за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2000 лева е отхвърлен.

Със същото Решение е уважен предявеният иск с правно осн. чл.74, ал.1 ЗЗДискр от С. И. М. срещу М. Ц. Г. за сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр. по признак „увреждане“, под формата на „тормоз“, установена с влязло в сила на 05.12.2018г. Решение № 290/11.07.2018г. на КЗД, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането, като искът за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2000 лева е отхвърлен.

Със същото Решение е уважен предявеният иск с правно осн. чл.74, ал.1 ЗЗДискр от 1

С. И. М. срещу П. Х. К. за сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр. по признак „увреждане“, под формата на „тормоз“, установена с влязло в сила на 05.12.2018г. Решение № 290/11.07.2018г. на КЗД, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането, като искът за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2000 лева е отхвърлен.

Със същото Решение е уважен предявеният иск с правно осн. чл.74, ал.1 ЗЗДискр от С. И. М. срещу А. Ц. А. за сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр. по признак „увреждане“, под формата на „тормоз“, установена с влязло в сила на 05.12.2018г. Решение № 290/11.07.2018г. на КЗД, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането, като искът за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2000 лева е отхвърлен.

С Решението районният съд е разпределил отговорността за разноски съобразно изхода на делото.

Срещу Решението в отхвърлителните му части е депозирана въззивна жалба с вх.

№55298/22.03.2022 по регистъра на СРС от ищеца по исковете С. М.. Твърди се, че определеното обезщетение е занижено и не съответства на принципа за справедливо обезщетяване на вредите, закрепен в чл. 52 от ЗЗД. Отправя искане към съда за отмяна на решението и за уважаване на исковете в цялост.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозира отговор на въззивната жалба от М. Г. чрез адв.

Б.. Счита жалбата за неоснователна и поддържа своята въззивна жалба срещу уважената част от претенцията. Моли въззивната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение.

Постъпила е въззивна жалба, вх. № 60704/28.03.2022г., подадена от Р. Г., срещу решението в частта, с която е уважена частично предявената срещу нея осъдителна претенция в размер на 500 лева. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения във връзка с процеса по установяване на релевантните за спора факти, както и техния съвкупен анализ. Оспорва изводите на съда за доказано дискриминационно поведение. Твърди, че не са доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди. Моли първоинстанционното решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и вместо това да се постанови краен съдебен акт, с който да се отхвърли изцяло предявения срещу нея иск.

Постъпила е въззивна жалба, вх. № 64612/01.04.2022г., подадена от М. Г., срещу съдебното решение в частта, в която е уважена частично предявената срещу нея осъдителна претенция в размер на 500 лева. Навежда правни доводи за неправилност на пъровинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантните факти и оценка на събрания доказателствен материал. Поддържа, че по делото не е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане, настъпилите вреди, причинно-следствената им връзка с противоправното деяние. Моли първоинстанционното решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и вместо това да се постанови краен съдебен акт, с който да се отхвърли изцяло предявения срещу нея иск.

Постъпила е въззивна жалба, вх. № 70203/07.04.2022г., подадена от П. К., срещу съдебното решение в частта, в която е уважена частично предявената срещу нея осъдителна претенция в размер на 500 лева. Навежда правни доводи за неправилност на пъроинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантните факти и оценка на събрания доказателствен материал. Поддържа, че по делото не е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане, настъпилите вреди, причинно-следствената им връзка с противоправното деяние. Моли първоинстанционното решението да бъде отменено в 2 обжалваната част като неправилно и вместо това да се постанови краен съдебен акт, с който да се отхвърли изцяло предявения срещу нея иск.

Постъпила е въззивна жалба, вх. № 62859/30.03.2022г., подадена от А. А., чрез адв.

С.. Обжалва съдебното решение в частта, в която е уважена частично предявената срещу нея осъдителна претенция в размер на 500 лева. Навежда правни доводи за неправилност на пъроинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантните факти и оценка на събрания доказателствен материал. Оспорва изводите на съда за доказано дискриминационно поведение. Твърди, че не са доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди. Моли първоинстанционното решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и вместо това да се постанови краен съдебен акт, с който да се отхвърли изцяло предявения срещу нея иск.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Районният съд е бил сезира с искова молба от С. И. М. срещу Р. И. Г., М. Ц. Г., П. Х.

К. и А. Ц. А. с твърдения, че ищецът многократно е бил обект на дискриминация ответници, които са негови съседи.

В исковата молба са изложени твърдения са за осъществен системен тормоз по пизнка „увреждане“, като спрямо него ответниците започнали да депозират множество сигнали и жалби. Като актове на дискриминация, осъществени от ответниците, сочи депозирана от ответниците Г., Г. и А. жалба до Столична община, че паркомястото за инвалиди, което ползвал безплатно и денонощно, му е било неправомерно предоставено, в резултат на което е било отнето това му право. Твърди, че след депозирани жалби и сигнали до СО е било възстановено паркомястото за инвалиди и неговата възможност да паркира.

Твърди, че е депозирана жалба от 15.12.2016 г.до СРП, в който ответниците са изложили твърдения, че ищецът страдал от психично заболяване. Посочва, че ответникът П. К., касиер на ЕС, след смяната на домуправителя на ЕС е отказвала да събира такса „вход“ от въззивника ищец. Твърди, че Ответницата Г. е депозирала жалба до КЗЛД срещу поставени от ищеца камери за видеонблюдение пред жилището му, която била оставена без уважение.

Твърди още, че при проблем с асансьора появилият се техник е отказал да му даде информация относно асансьора поради забрана от А. да му дава подобна информация.

Твърди, че по повод горните актове на дискриминация спрямо него е подал жалба с вх. №44-00-2132/13.07.2017г. срещу ответниците, за която била образувана преписка №146/2017г на Комисия за защита от дискриминация, производството по която приключило с решение №290/11.07.2018г., в което било установено, че ответниците извършили умишлено акт на дискриминация по чл.5 от ЗЗДискр.вр с параграф 1, т.1 ЗЗДискр, по признак „увреждане“, по формата на „тормоз“, като им били наложени принудителни административни мерки, с които им се предписва да се въздържат от бъдещо поведение, с което да извършват дискриминация спрямо ищеца.

В резултат на така осъществената дискриминация твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, морални болки и страдания, постоянно безпокойство, чувство на срам и неудобство, чувство на унижение, накърнени били личната му чест, достойнството и било накърнено самочувствието му, в резултат на което се затворил в себе си и започнал да избягва социални контакти, станал неспокоен и постоянно напрегнат.

Отправя искане за осъждане на всеки от ответниците на сумата в размер на 2000 лв., представляваща неимуществени вреди претърпени от дискриминация, установена с решение №290/11.07.2018г. по преписка №146/2017г на Комисия за защита от дискриминация, ведно със законната лихва от 26.05.2021г. до изплащане на вземането.

3

В срока по чл.131 ГПК ответникът А. Ц. А. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковете. Ответникът прави възражение, че единственото действие, което се твърди да е извършил лично той, било забраната да се дава информация на ищеца за асансьора, за което липсват представени доказателства, не ставало ясно и кои точно права на ищеца били нарушени, така и искането за информация на паркомясто не представлявало действие на дискриминация, тъй като дали е извършено нарушение се преценява от съответните органи.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответниците М. Ц. Г., Р. И. Г. и П. Х.

К., в който оспорват основателността на исковете. Твърдят, че не са извършили противоправно и виновно поведение срещу ищеца и навеждат твърдения, че ищецът подавал множество сигнали и водил различни съдебни производства срещу тях. Правят подробни възражения относно всички действия, за които ищецът твърди, че са извършили и представляват дискриминация

По делото е приобщена преписка № 146/2017г. по описа на Комисия за защита от дискриминация на Република България, образувана въз основа на жалба с вх. № 44-002132/12.07.2017 г. по описа на КЗД, подадена от С. И. М. срещу председателя на етажна собственост на ******* в ж.к. „Сухата река“, гр София – А. А. и членове на етажната собственост – Р. Г., М. Г. и П. К..

С Решение № 290 от 11.07.2018 г. на Комисия за защита от дискриминация на Република България, постановено по горната преписка, е установено, че Р. И. Г., М. Ц. Г., П.

Х. К. и А. Ц. А. в качеството им на членове на етажната собственост на бл. ******* ж.к.

„Сухата река“, гр. София, чрез осъществено нежелано поведение по отношение на С. И. М., е извършила акт на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр. по признак „увреждане”, под формата на „тормоз“. С Решението на Р. И. Г., М. Ц.

Г., П. Х. К. и А. Ц. А. на основание чл. 76, ал.1, т.1 във връзка с чл.47, т.2 и т.4 от ЗЗДискр са наложени принудителни административни мерки, като е предписано на горепосочените лица занапред от постановяване на настоящото решение, да се въздържат от бъдещо допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в Република България.