Разпореждане № 4355 от 13.09.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4355 гр. Разград, 13.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД С. ЙОВЧЕВА, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330101957 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл. 410 ГПК.

Депозирано е заявление от „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД с ЕИК 202423225 за издаване на заповед за изпълнение срещу Е. С. А. Е. С. А., ********** Постоянен адрес: гр. Пещера, п.к. 4550 обл. Пазарджик, гр.

Пещера, п.к. 4550, ***, общ. Пещера, обл. Пазарджик, за заплащане на 140,24 евро, представляващи неплатена главница по Договор за паричен заем № 549614 от 25.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (28.08.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата; сумата 7,57 EUR договорна лихва за периода 25.03.2022 г. – 25.12.2022 г. Заявителят претендира и направените от него разноски в производството.

Посочва още, че длъжникът е направил плащания в общ размер на 398,63 евро, които са обслужили задължението му по пера, както следва: платена главница – 166,54 евро; платена договорна лихва – 45,73 евро; платена неустойка – 186,37 евро.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, взе предвид, че на 25.03.2022 г. между Е. С. А.

(кредитополучател) и „Креди Йес“ ООД, ЕИК BG 200688545 (кредитодател) е сключен договор за паричен заем № 549614, по силата на който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 600,00 лв. (306,78 евро), който е следвало да бъде върнат на 9 месечни вноски, всяка в размер на 78,25 лв. (последна вноска – 78,24 лв.), при посочен месечен лихвен процент от 3,330 % и ГПР от 47,883 %.

Датата на първото плащане е 25.04.2022 г., а последната вноска е била предвидена за 25.12.2022 г. Така в приложения към договора погасителен план общият размер на задължението (без неустойка) е 704,24 лв. В договора е уговорено обезпечение чрез ценна книга, издадена в полза на заемодателя (чл.

6, т. 4 от договора). Въпреки предоставянето на това обезпечение, в чл. 8 от договора е предвидено начисляване на неустойка в размер на 546,76 лв., разсрочена заедно с погасителните вноски по 60,75 лв. на вноска (последна – 60,76 лв.). От приложената счетоводна справка е видно, че на длъжника действително е начислявана и той е заплащал суми за неустойка (186,37 евро), от което следва, че въпреки представеното обезпечение, неустойката по чл. 8 от договора се дължи и оскъпява кредита реално над обявения в договора ГПР 1 от 47,883 %.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), ЕИК 202423225, е сключен Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД (цедент) прехвърля на цесионера изискуеми парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за потребителски кредити, подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за цесия, в т.ч. и вземането по Договор за паричен заем № 549614, сключен с Е. С. А.. С пълномощно от 12.01.2024 г. предишният кредитор „Креди Йес“ ООД е упълномощил цесионера, съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, да уведоми от негово име длъжниците по цедираните вземания.

Длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането чрез уведомление, изпратено от името на цедента чрез препоръчана поща с обратна разписка.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 47,883 %. Съгласно § 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

В случая, с уговарянето на неустойка по чл. 8 от договора в размер на 546,76 лв., дължима независимо от предоставеното от кредитополучателя обезпечение и разсрочена заедно с погасителните вноски, фактическият ГПР е по-голям от посочения в договора от 47,883 %.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

2

Посоченото обосновава извод, че договор за паричен заем № 549614 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на предоставената в заем главница, без право на договорна лихва. Доколкото по силата на чл. 23 ЗПК договорът се счита освободен от лихви и разноски, всички извършени от длъжника плащания, независимо от отнасянето им от кредитора като главница, договорна лихва, неустойка, всички те следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата. Предоставената главница по договора е в размер на 306,78 евро, а общият размер на извършените от длъжника плащания възлиза на 398,63 евро, поради което главницата е не само изцяло погасена, но е налице надплащане в размер на 91,85 евро (398,63 евро – 306,78 евро). При това положение заявителят не разполага с изискуемо вземане за главница, поради което заявлението, включително претенцията за договорна лихва, произтичаща от обявения за недействителен договор, следва да бъде оставено изцяло без уважение.

Предвид отхвърлянето на заявлението изцяло, на заявителя не се дължат разноски по делото.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „БЕСТ Кепитъл България" ЕАД с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, общ.

Столична, обл. София (столица), представлявано от Зорница Н.а Димитрова и Мариуш Аркадиуш Григлицки, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Е. С. А. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Пещера, п.к. 4550 обл. Пазарджик, гр. Пещера, п.к. 4550, ***, общ. Пещера, обл. Пазарджик, за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по Договор за паричен заем № 549614 от 25.03.2022 г., сключен с „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя: 140,24 евро главница; 7,57 евро договорна лихва за периода 25.03.2022 г. – 25.12.2022 г., както и направените по делото разноски.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3