Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 869 от 11.06.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 7584/2025
Вид
Решение № 869
Подписан
11.06.2026
В сила
30.06.2026
Състав
Тихомира Георгиева Казасова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.137Е · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.483 · Кодекс за застраховането
  • чл.557, ал.1, т.2, б."а" · Кодекс за застраховането
  • чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Русе, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520107584 по описа за 2025 година

Ищецът – Гаранционен фонд заявява, че на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ изплатил по щета №**************г. обезщетение за имуществени вреди в общ размер 1169.47 лева.

Пояснява, че на *******г. около 00.25 часа, в село *******, по ул.“*******“, при управление на мотоциклет „******“, модел „**********“ с рег.№********, собственост на В. К. К., Д. С. М. загубил контрол на превозното средство, поради движение с несъобразена скорост и ударил паркиран лек автомобил „******“, модел „******“ с рег.№*********, собственост на Л. Г. Н.. В резултат на инцидента били нанесени щети по автомобила, изразяващи се в увреждане на: заден, ляв, вътрешен датчик парктроник; облицовка на задна броня; спойлер на задна броня; конз. на лява задна броня лява; ляв стоп; заден ляв калник; задна, лява гума.

Твърди, че в нарушение разпоредбите на чл.461, вр.чл.483 КЗ, Д. С. М. управлявал мотоциклета, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Въпреки изпратената регресна покана, ответникът не възстановил на молителя изплатеното обезщетение.

За събиране на вземането, Гаранционен фонд депозирал заявление, въз основа на което в Районен съд - Плевен било образувано ЧГД №**********г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу Д. С. М. за посочената сума.

Предвид дадените от заповедния съд указания моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. С. М., ЕГН ********** с адрес: село *******, община Русе, ******* дължи на Гаранционен фонд сумата 1169.47 лева – изплатено обезщетение по щета №**************г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1

**********г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №**********г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №**********г. по описа на Районен съд - Плевен.

Претендира разноските, направени по заповедното и настоящото производство.

В срока от чл.131 от ГПК ответникът Д. С. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на претенцията.

Твърди, че по повод описаното в исковата молба ПТП, срещу него е издадено наказателно постановление, което оспорил по съдебен ред. По образуваното АНД съдът постановил решение, с което отменил постановлението. В мотивите, съдебният състав приел, че не е установено по безспорен начин извършеното нарушение.

Счита, че съдебният акт следва да бъде съобразен в настоящото производство, тъй като допускане на противоположен извод в гражданския процес, при идентична фактическа обстановка, противоречи на принципите на правната сигурност.

Поддържа, че в случая не е установено по безспорен начин извършено от него противоправно действие. Приема, че липсва идентификация на деликвента.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали №****** от **********г., в който се съдържат данни за произшествие настъпило на *******г. В документа са посочени участниците: участник 1: мотоциклет „******“, модел „**********“ с рег.№********, собственост на В. К. К., с водач Д. С. М. и участник 2: лек автомобил „******“, модел „******“ с рег.№*********, собственост на Л. Г. Н.. Като причина за инцидента е описано неправомерното поведение на Д. С. М., който „не съобразил скоростта си с ширината на пътното платно и паркираните МПС, отклонил се вдясно и се блъснал в паркиран“ лек автомобил „******“. Описани са щетите по превозните средства. На виновния водач са съставени:

АУАН

№*********/**********г.,

АУАН

№********** и

АУАН

№***********/**********г.

На **********г. във връзка с АУАН №GA*********/**********г., Началник група, на сектор "Пътна полиция“ при ОДМВР Русе съставил Наказателно постановление №******** , с което наложил на Д. С. М. административни наказания за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, затова, че на *******г. около 00.25 часа управлявал мотоциклет „******“, модел „**********“ с рег.№********, собственост на В. К. К., като при избиране на скоростта си на движение не се съобразил с ширината на пътното платно и паркираните автомобили, отклонил се вдясно и блъснал в задна лява част паркирания лек автомобил марка „******“ с рег.№*********, причинявайки ПТП с материални щети и тежко наранил сам себе си. Наказателното постановление е влязло в сила на *********г. (лист 62).

На **********г. във връзка с АУАН №GA***********/**********г., Началник група, на сектор "Пътна полиция“ при ОДМВР Русе съставил Наказателно постановление 2

№******** , с което наложил на Д. С. М. административни наказания за нарушение по чл.137Е от ЗДвП, затова, че на *******г. около 00.25 часа управлявал мотоциклет „******“, модел „**********“ с рег.№********, собственост на В. К. К., като не използвал защитна каска. Наказателното постановление е влязло в сила на *********г. (лист 62).

На **********г. във връзка с АУАН №***********/**********г., Началник сектор "Пътна полиция“ при ОДМВР Русе съставил Наказателно постановление №***********, с което наложил на Д. С. М. административни наказания за нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, затова, че на *******г. около 00.25 часа управлявал мотоциклет „******“, модел „**********“ с рег.№********, собственост на В. К. К. по път отворен за обществено ползване, без същото да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Наказателното постановление е влязло в сила на *********г. (лист 62).

По повод същия инцидент на ответника са наложени глоби с фиш затова, че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и управлява ППК, което не е представено на технически преглед.

С оглед установяване относими към спора обстоятелства (механизмът, обстоятелствата и причините на ПТП; щетите и техния размер) е възложена и приета, неоспорена от страните автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно, ясно и пълно. Механизмът на произшествието е описан подробно в т.4.1. от експертизата. Като причина за инцидента експертът сочи: отклоняване вниманието на водача на мотоциклета, несъобразяване с ширината на платното за движение, несъобразяване маневреността на МПС със скоростта му и отстоянието от паркираните МПС. Вещото лице поддържа, че установените увреждания по лек автомобил „******“ с ДК№*********** (задна лява гума, задна броня в лявата част, ляв стоп, ляв заден калник, ляв заден датчик за парктроник) могат да бъдат получени по описания механизъм на ПТП.

Определена е стойността на ремонтните дейности за отстраняване на щетите – 1182.80 лева.

Според справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд за мотоциклет „******“, модел „**********“ с рег.№******** не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

На **********г. Л. Н. (собственик на увредения автомобил) депозирала до Гаранционен фонд заявление за изплащане застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при налични имуществени вреди.

Гаранционен фонд образувал преписка по щета №**************г. в хода на която възложил техническа експертиза, извършил калкулация на щетите и на ***********г. изплатил на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение за имуществени вреди в общ размер 1169.47 лева.

С писмо изх. №***********г. ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение.

С Решение №**********г., постановено по АНД №*********г., Районен съд – Русе отменил Наказателно постановление №************/**********г. на началник група ОДМВР Русе Сектор ПП, с което на Д. С. М. са наложени административни наказания за нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В мотивите на акта съдът е приел, че не е 3 установено: кога е възникнало произшествието по повод което е съставено наказателното постановление; кои са участниците; управлявал ли е Д. М. МПС; имал ли е жалбоподателят обективна възможност да даде проба за употреба на алкохол. Счел е, че извършването на нарушението не е доказано по несъмнен начин.

За събиране на вземането, Гаранционен фонд депозирал заявление, въз основа на което в Районен съд - Плевен е образувано ЧГД №**********г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение №**********г срещу Д. С. М., ЕГН: **********, постоянен адрес: село *******, община Русе, ******* за сумите: 1169.47 лева – изплатено обезщетение по щета №**************г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от **********г. до окончателното изплащане на вземането; разноски по делото в размер на: 21.25 лева – държавна такса и 60 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявения иск по чл.422 ГПК, вр. чл.558, ал.7 КЗ – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата 1169.47 лева – изплатено обезщетение по щета №**************г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от **********г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №**********г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №**********г. по описа на Районен съд - Плевен.

От приобщеното към настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, с оглед което и на основание чл.415, ал.1 ГПК заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване действието на заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява основателен.

В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите, породили вземането му, т.е. да установи, настъпване на вреди от ПТП, вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, управлявал МПС, за което няма валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; причинна връзка между събитието и причинените вреди; изплащане обезщетение на увреденото лице за настъпилите вреди.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна, досежно липсата на доказателства, в подкрепа на твърдението, че Д. С. М. е причинил ПТП. Действително с влязло в сила Решение №**********г., постановено по АНД №*********г., Районен съд – Русе отменил Наказателно постановление №************/**********г., но предмет на същото е нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП (изм.ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 03.01.2018г.) – отказ на водач, управлявал МПС да му бъде извършена проверка с техническо 4 средство за установяване употреба на алкохол. Позоваването на отмененото наказателно постановление е ирелевантно към предмета на настоящия спор, тъй като в производството по обжалването е изследван факта на отказа от изследване, което няма отношение към механизма на самото ПТП.

От друга страна са налице няколко влезли в сила наказателни постановления, с което на ответника са наложени наказания именно за причиняване на процесното ПТП (Наказателно постановление №********/**********г.) и управляване на МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (Наказателно постановление №***********/**********г.). Макар наказателните постановления да нямат обвързващата задължителна сила на присъда по смисъла на чл.300 ГПК те представляват официални свидетелстващи документи. Д. М. не ги е обжалвал и констатациите в тях са станали стабилни. В настоящото производство ответникът не е ангажирал годни доказателства, с които да обори материалната доказателствена сила на съставените документи. От влезлите в сила наказателни постановления се установява, че именно ответникът е управлявал мотоциклет „******“, модел „**********“ с рег.№********, собственост на В. К. К., МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и е причинил ПТП, в резултат на което е увреден лек автомобил „******“ с рег.№*********.