Решение № 1882 от 28.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1882 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20241100102413 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, предявен от Д. Д. В., ЕГН **********, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 80 000 лв. и незаконно задържане под стража на 24 часа и 72 часа в общ размер от 4000 лв. , за имуществени такива в размер на сумата от 2000 лв.- представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в наказателните производства,мораторна лихва върху внесена парична гаранция от 2000 лв. за времето от 28.08.2012 г. до 19.06.2023 г. в размер на 2223.42 лева и за сумата от 322. 42 английски паунда, равняващи се на 738. 34 лева, представляваща направени разходи за самолетни билети , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2012 г. до окончателното изплащане, произтичащи от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 20015459 от 21.02.2022 г. по НОХД № 5758/2019 г. на СРС, НО, 110 състав, потвърдена с Решение № 454 от 19.06.2023 г. по ВНОХД № 2746/2023г. н СГС, НО, 4 въз. състав.

В исковата молба се твърди, че ищецът Д. В. в продължение на 11 години е бил обвиняем и подсъдим по наказателно производство, образувано за престъпление, което не е извършил. Ищецът излага, че през цялото това време е имал тревожни мисли и е изпитвал страх, не е могъл да спи нормално, страдал е от умора, замаяност и високо кръвно. Загубил е вяра в българското правосъдие, в следствие на което е емигрирал в Кралство Великобритания. За да се явява на заседанията е взимал неплатени отпуски, пазел е тайна от работодателя си и се е притеснявал, че ще бъде уволнен, ако причината за отсъствията му бъде разкрита. Личните му отношения с приятелката му също са пострадали, щом тя е 1 научила за воденото срещу него наказателно производство, и трудно били възстановени.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, ведно със законните последици, както и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва предявения иск.

Твърди, че продължителността на наказателното производство не може да й бъде вменена във вина. Поддържа, че не е доказано от ищеца да е търпял неимуществени вреди, които да стоят в пряка причинна връзка с обвинението. Изтъква доводи, че исковата сума не отговаря на принципа на справедливо обезщетяване на вредите, установен с чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва претенцията за лихва, както и началната дата, от която се претендира тя.

Прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена заповед Рег. №1770/ Екз. 4, от която се установява, че Д. В. е бил задържан под стража за срок от 24 часа по чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

С Постановление за привличане на обвиняем по съдебно производство №2109/2012г. по описа на 06 РУП – СДВР, гр. София на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, вр. ал. 1 НК.

С Постановление Рег. №20991 от 21.07.2012г. е бил задържан за срок от 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 НПК до 24.07.2012г. На 24.07.2012 г. е конвоиран за участие в НЧД №13848/2012 г. СРС, 5-ти състав. Съдът е наложил мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер от 2000 лева като сумата е внесена на 02.08.2012 г.

Установено е,че с определение от 21.02.2022 год. паричната гаранция е освободена ,като акта не е обжалван и е влязъл в сила на 28.02.2022 год.

По повод на внесен от СПН обвинителен акт е образувано съдебно наказателно производство по НОХД №8121/ 2013г., СРС, 101-ви състав., което е било прекратено и върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения.

Въз основа на внесен от СРП нов обвинителен акт е образувано НОХД №7391/ 2014 г., СРС, 101-ви състав, което също е било прекратено и върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения.

С внесен от СРП обвинителен акт е образувано съдебно наказателно производство по НОХД №23651/ 2014г, СРС, 101-ви състав, приключило с оправдателна присъда от 21.02.2022г. Присъдата на първоинстанционния съд е протестирана от представителя на СРП и е образувано ВНОХД № 5516/ 2018г., СГС, 7 въз. състав. С решение № 303 от 28.03.2019г. въззивния съд отменя първоинстанционната присъда, тъй като е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и връща делото на СРС за ново разглеждане от друг състав.

Образувано е НОХД №5758/ 2019г., СРС, 110-ти състав. С присъда от 21.02.2022г.

2 ищецът е признат за невиновен. Присъдата на първоинстанционния съд е протестирана от представителя на СРП и е образувано ВНОХД № 20231100602746, 4-ти въз. състав, СГС.

С решение №3454 от 19.06.2023 г. въззивният съд потвърждава оправдателната присъда на първоинстанционния съд, която е влязла в сила на 19.06.2023г.

Към материалите по делото са приложени фактури от покупки на самолетни билети, датите за които съвпадат с датите на съдебните заседания по воденото срещу ищеца наказателно производство. Общата стойност на закупените билети се равнява на 322,42 английски паунда, или 738,34 лева.

Приложени са и Договор 807241 и договор 585984 за правна защита и съдействие, съгласно които на адвоката на ищеца са заплатени общо 2000 лева адвокатско възнаграждение за представителство във водените срещу ищеца наказателни производства.

В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят Д. В. В., баща на ищеца. Твърди, че делото се е отразило физически и психически на сина му. Спомня си, че заради идващите призовки съседите започнали да странят от семейството, както и че щом колегите на сина му научили за делото, се отчуждили от него. Д. емигрирал в Англия, защото не е можел да понесе стреса от случващото се. Явявал се е на всяко едно дело, което е било повод за чести пътувания, отсъствия от работа и разходи. В момента работи в Англия като таксиметров шофьор. Преди години си е намерил приятелка, която обаче тежко е приела новините за воденото срещу него наказателно производство. В момента тя му е съпруга и двамата чакат второ дете.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Легитимиран ответник по иск с процесното правно основание е Прокуратурата на РБ, като процесуален субституент на държавата /чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ/. На обезвреда подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице /чл. 4 от ЗОДОВ/.

Установени са по делото предпоставките за ангажиране отговорността на ответника – Прокуратура на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, предвид обсъдената по – горе доказателствена съвкупност – повдигнатото на ищеца незаконно обвинение в престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 19.06.2023 г. присъда по ВНОХД № 2746/2023г. по описа на 4-ти въззивен състав на СГС. Налице са основания за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на имуществени и неимуществените вреди от незаконното обвинение. Ето защо искът се явява основателен.

3

В хода на делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани със започналото когато е бил едва на 25 години и водено срещу него повече от 11 години наказателно производство. За този продължителен период ищецът е изпитвал притеснения да не бъде осъден, като предвид събраните гласни доказателства, тези притеснения са били свързани и с отчуждението на негови близки и колеги в следствие на воденото срещу него наказателно преследване. Според съда ищецът обаче не е доказал възникването на здравословни проблеми и тяхната причинно-следствена връзка с наказателното производство, съответно не следва да бъде обезщетяван за такива, както и не следва да бъде обезщетяван за твърдени проблеми, възникнали в семейните му отношения, предвид факта, че в момента е женен и очаква второ дете и няма доказателства за такива.

Съобразно с изложеното съдът намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 12 000 лева, до която предявеният иск е основателен, като за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева искът следва да се отхвърли. Върху тази сума ответникът дължи и лихва, считано от датата на влизане в сила на окончателния съдебен акт, с който е приключило наказателно производство, а именно – от 19.06.2023 г., до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.

За периода на незаконно задържане за 24 часа по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и за срок до 72 часа по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК от 20.07.2012г. до 24.07.2012г на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 500 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 4000 лева искът следва да се отхвърли.

На ищеца следва да бъде присъдена сумата от 2000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното дело.

Претенцията за имуществените вреди следва да се уважи и са сумата от 322,42 английски паунда, равняващи се на 738,34 лева, представляваща направени разходи за самолетни билети,които са доказани документално по делото.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.86,ал.1 ЗЗД мораторна лихва върху внесената парична гаранция от 2000 лв. за периода от 28.08.2012 г./както е заявено в исковата молба/ до 28.02.2022 год. /когато е влязло в сила определението,с което гаранцията е освободена и ищецът е могъл да си ги върне обратно/ в размер на 1931.45 лв. /изчислена с calculator.bg/ , а над нея до претендираната сума от 2223,42 лева следва да се отхвърли.

По разноските: На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца се разноски в пълен размер - за заплатената държавна такса в размер на 10 лева за един превод на документи152.99 лв. и съобразно уважената част от иска за адвокатско възнаграждение в размер на 1178 лева.

Водим от горното съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на Д. Д. В., ЕГН **********, сумата от 12 500 лева, представляваща общ размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с Присъда № 20015459 от 21.02.2022 г. по НОХД № 5758/2019 г. на СРС, потвърдена с Решение № 454 от 19.06.2023 г. на СГС и незаконно задържане по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и за по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК за периода от 20.07.2012 г. до 24.07.2012 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 84 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Д. Д. В., ЕГН ********** обезщетение за имуществени вреди претърпени от незаконното обвинение, за което е оправдан за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство в размер на 2000 лв. и за разходи свързани с наказателното дело в размер на 738.34 лв..

ОСЪЖДА на основание чл. 86,ал.1 ЗЗД ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Д. Д. В., ЕГН ********** мораторна лихва върху внесената парична гаранция от 2000 лв. 28.08.2012 г. до 28.02.2022 год. в размер на 1931.45 лв.